Великден

Преди няколко години, докато служех като областен седемдесетник, загубихме скъпа наша приятелка, която служеше като президентка на Обществото за взаимопомощ в нашия кол, когато аз служех като президент на кол.

Енергията и силната вяра на тази сестра бяха очевидни където и да ходеше тя, докато благославяше сестрите в нашия кол, помагайки им да видят важността на това да водят живот според Евангелието.

И тогава, един ден ѝ бе поставена диагнозата рак на черния дроб и ѝ бе казано, че възстановяването от този вид рак е много трудно. Нейното семейство и целият кол бяха съкрушени и през многото последвали месеци за нея се отправяха безброй молитви. Тогава, след повече от двегодишно лечение, тя разбра, че е излекувана. Това беше чудо.

Въпреки това, само след няколко месеца ракът се върна, този път засягайки нейния панкреас. Лекарите опитаха всичко възможно, но без положителен резултат.

Бяха изминали няколко месеца, когато една сутрин, докато пътувах с колата си, съпругът ѝ ми се обади и ме попита дали мога да отида да ги видя, тъй като имал чувството, че на съпругата му не ѝ остава много. Веднага направих обратен завой и потеглих към дома им.

Докато бях там се видях с техните синове. Най-малкият син си беше в стаята, където седеше спокойно, без да разбира какво се случва. Най-големият син разбираше положението и добре се грижеше за майка си в нейните последни часове. Докато тя лежеше на леглото си във всекидневната, забелязах, че не беше останало много от тази някога толкова енергична сестра. След известно време тя ме забеляза. Отвори очи и ми се усмихна, и се поинтересува за семейството ми. По-късно тихо пое по пътя си към света на духовете.

Преди да почине, тя ме беше помолила да говоря на нейното погребение, както и да помогна при спускането на тялото ѝ в гроба (по белгийски обичай).

Никога няма да забравя как стоях там, стиснал в ръце края на едно от четирите въжета, и гледах черната дупка в земята, бавно спускайки ковчега. През ума ми минаваха толкова много мисли и някои от тях бяха плашещи, като например: „Ами ако нямаше възкресение? Ами ако това беше краят?“ Без възкресение няма надежда и животът няма смисъл. Всичко би било изгубено и жилото на смъртта нямаше да има край.

Най-славното послание, което можем да споделяме с всеки, е че гробницата e била празна на третия ден. Да, Той възкръсна и подготви пътя за всички Божии чеда да бъдат вдигнати отново; техните духове и техните тела отново да бъдат обединени и никога повече да не бъдат разделяни.

В Матей 28:6 четем: „Няма Го тук; защото възкръсна“. Алма казва на сина си в Алма 40:23, че душата ще бъде възстановена на тялото и тялото на душата, и че всеки крайник и всяка става ще бъдат възстановени, и дори косъм от главата не ще бъде изгубен. Свидетелствам, че Той е жив и че ние подготвяме света за Неговото Второ пришествие, когато ще се завърне с всички небесни войнства. Това е славното послание на Великден.