Славното утро на Възкресението!
Наскоро, докато пътувах към Църквата, получих впечатлението да се съсредоточа върху Единението на Исус Христос. Задавх си въпроси, все едно провеждах лично интервю, за да разбера какво е моето положение, както и колко важни са извършените от Исус неща за мен на този етап.
Преди братята да започнат да благославят причастието, започнах да размишлявам върху това дали отношението ми беше небрежно, което ще рече, че всичко сторено от Исус за мен би било напразно. Замислих се за това, което е направил Той. Спомних си стихове от евангелията на Матей, Марк и Лука, в които по своеобразен начин се описва как Исус е извършил Единение за греховете на човечеството. Знаейки, че часът Му наближава, Христос показал на учениците Си обреда на причастието, така оставяйки им обред, който ни помага да си спомняме за Неговото тяло, с което страдал духовно за всички хора, които някога са живели и ще живеят на земята, както и за пролятата Му кръв за нас.
След това събитие Той завел Петър, Яков и Йоан на Елеонския хълм, където хората обикновено слагали маслини в един съд, слагали камък отгоре и така изстисквали зехтин от маслините. Докато вървял натам, Исус изпаднал в скръб и започнал да трепери, и казал на учениците Си: „Душата Ми е прескръбна до смърт“. Като оставил учениците Си надалеч и започнал да се моли за тях да бъдат бдителни и да се молят на Бог, аз си представям товара на греха, поставен върху плещите на Христос, притискащ Го подобно на камъка върху маслините.
(https://www.churchofjesuschrist.org/study/general-conference/2016/10/abide-in-my-love?lang=eng)
Този товар бил толкова тежък, че Той се помолил на Отца да Го отмине с тази чаша (Лука 22:42) и един ангел слязъл от Небесата и Го укрепил (Лука 22:43). По-нататък в Писанията се казва, че Христос бил обзет от страх от смъртта, като се молил по-усърдно, но потта Му падала на земята като големи капки кръв (Лука 22:44). Книгата на Мормон ни предоставя по-широка картина за това събитие: „И ето, Той ще изтърпи изкушения и телесна болка, глад, жажда и умора, дори повече, отколкото човек може да изтърпи, без да умре; защото ето, кръв ще излиза от всяка пора, толкова велика ще е мъката Му за нечестието и мерзостите на Неговия народ“ (Мосия 3:7).
Молейки Отца два пъти, ако е възможно да Го отмине с тази чаша, Той продължил да изпълнява волята на Отца. На третия път Той дошъл при учениците, като този път одеждите Му били изцапани с кръв и ги намерил заспали от скръб. Дори не мога да си представя как са се почувствали, но със сигурност това били моменти, изпълнени със скръб, които по-късно се превърнали в момент на победа и радост – когато след като преместили камъка от гробницата, не Го намерили в нея. Всичко, за което учил Христос, било Възкресението да бъде възможно за всички - нечестиви и праведни, като Той е първият да възкръсне.
Да ходя на църква всяка неделя със семейството си, е като славното утро на Възкресението – имаме възможността да си спомняме отново и отново това, което Господ е направил за нас, така че да изпитваме щастие тук на земята и да получим надежда за живот след земния, когато се завърнем в състояние на вечно щастие с всичко, което Бог е приготвил за нас.
За да бъдат прекрасни тези неделни утрини, за нас е важно да си спомняме да се покайваме от греховете си, както се казва в Учение и завети: „Ето защо Аз ти заповядвам да се покаеш, покай се, да не би да те поразя с жезъла на устата Ми и с яростта Ми, и с гнева Ми, и страданията ти да бъдат тежки, не знаеш колко тежки, не знаеш колко болезнени, да, не знаеш колко непоносими. Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят. Но ако те не се покаят, трябва да страдат, тъкмо като Мен, което страдание накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом; и Аз исках да можеше да не пия от горчивата чаша и да се отдръпна. При все това, нека бъде слава на Отца, Аз отпих и завърших приготовленията Си за чедата човешки“ (Учение и завети 19:15-19).