„… Няма Го тук, защото възкръсна…“

Великденското утро. Още една перспектива.

След като Исус Христос завършва на кръста земното Си служение и духът Му отива обратно при Неговия Небесен Отец, е интересно да се разгледат събитията, които се случват в периода от от този момент до Неговото възкресение. От историята в Библията знаем, че тялото Му е свалено от кръста същата вечер и положено в гробница от Йосиф от Ариматея (Матей 27:57-60). На следващия ден главните свещеници и фарисеите молят Пилат да постави пазачи до гробницата, за да са сигурни, че никой няма да открадне тялото на Исус и да твърдят, че е възкръснал (Матей 27:62-66).

Рано на следващата сутрин, на разсъмване в първия ден от седмицата (Матей 28:11), Мария Магдалена и другата Мария идват до гробницата само, за да открият, че е празна, което им се известява от ангел, казвайки: „… Няма Го тук, защото възкръсна…“ (Матей 28:5). В течение на същия този ден няколко човека виждат възкресения Господ, наистина възкръснал, според както заявява ангелът.

Благодарение на Посланието на Петър, глави 3-4, знаем какво Духът на Исус Христос прави докато е отделен от тялото:

„Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, като беше умъртвен по плът, но оживотворен по Дух; чрез Когото отиде да проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ной, докато се правеше ковчегът, в който малцина, т.е. осем души, се избавиха чрез вода“ (1 Петър 3:18-20).

В началото на следващата глава Петър продължава:

„Понеже затова благовестието беше проповядвано и на мъртвите, така че като бъдат съдени по човешки в плът, да живеят по Бога в дух“ (1 Петър 4:6).

Често си мислим, че великденските празници са възможност да празнуваме за всичко живо, но за мен е интересна мисълта, че главната грижа на Исус Христос, докато тялото Му е разделено от Духа по време на точно онзи великденски празник, е да проповядва на мъртвите за тяхното спасение. Като се стремим да се учим от Учителя и подготвяйки се за настъпващия Великден, ще е добре да размишляваме върху това дали отделяме нужната загриженост за делото по спасение на мъртвите, така както Той се е грижил усилено за това.

Знам, че Той наистина е жив. Знам, че Той е моят Изкупител. Знам, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е Неговата истинна Църква.