Моят Личен Спасител

Една от любимите ми истории в Книгата на Мормон е тази за народа на Алма (Мосия 24:8-25). Това е време, когато народът попада в плен на ламанитите.

За мен тази история се пръвърна в откровение, когато преди години получих неочаквани здравословни проблеми и донякъде може да се каже, че също бях в плен на страха и отчаянието.

Един ден, докато бях на работа, получих имейл с резултатите от медицински изследвания, които реших да отворя по-късно, когато се прибера у дома. Но се получи още по-лошо: Не можех да си върша работата както трябва, тъй като бях особено притеснена, но и нямах смелостта да си видя резултатите.

Тогава отворих една Лиахона, която стоеше на бюрото ми и започнах да чета историята на момче, което неочаквано било прието в болница и как една простичка молитва му помогнала да получи утеха. Осъзнах, че страхът така беше сковал ума ми, че бях забравила за простичкия начин, който ни спасява от страха, отчаянието и неверието.

Помолих се подобно на това момченце и подобно на народа на Алма (Мосия 24:10). Страхът не изчезна веднага, но, докато вървях към дома, в един момент почувствах, като че ли товарът се вдигна от мен, не изпитвах повече страх и имах увереност, че всичко ще бъде наред, дори и здавословните проблеми да не изчезнат. Товарът остана, но вече не го чувствах (Мосия 24:15). В този момент, аз получих лично разбиране за смисъла на Единението на Исус Христос. Разбрах как Исус Христос е моят личен Спасител, че Той е Този, Който носи товара ми, и че Той е Този, Който донася мир в ума и сърцето ми.