Евангелието на Исус Христос

• Бог е изпратил Своя Възлюбен Син Исус Христос на земята, за да ни изкупи от греха и смъртта.

• Благодарение на единителната жертва на Исус ние можем да бъдем очистени от греховете си и да бъдем осветени, ако се покаем.

• След като Исус бил разпънат на кръст, Той възкръснал. Благодарение на Неговото Възкресение, ние всички ще бъдем възкресени след смъртта. Това означава, че духът и тялото на всеки човек ще бъдат обединени отново и всеки от нас ще живее завинаги в съвършено възкресено тяло.

• Вярата е първият принцип на Евангелието на Исус Христос.

• Вярата в Исус Христос включва да имаме увереност, че Той е Синът Божий и да се уповаваме на Него като на наш Спасител и Изкупител.

• Вярата в Исус Христос е принцип на действие и сила.

• Ние укрепваме своята вяра, като се молим, изучаваме Писанията и се подчиняваме на заповедите.

• Вярата в Исус Христос ни води до покаяние. Покаянието е процес на обръщане към Бог и отвръщане от греха. Като се покайваме, нашите действия, желания и мисли се променят, за да бъдат в по-голяма хармония с Божията воля.

• Когато се покайваме искрено, Бог ни прощава. Прошката е възможна благодарение на това, че Исус Христос е извършил Единение за нашите грехове.

• Като се покайваме, ние чувстваме мир, тъй като вината и скръбта ни са изцелени.

• Покаянието е процес, който продължава цял живот. Бог ни приветства обратно всеки път, когато се покайваме. Той никога няма да се откаже от нас.

• Кръщението е начинът, по който за първи път влизаме в заветни взаимоотношения с Бог.

• Кръщението се състои от две части: кръщение с вода и с Духа. Когато сме кръстени и потвърдени, ние сме очистени от греховете си и това ни дава ново начало в живота.

• Кръщаваме се чрез пълно потапяне, следвайки примера на Исус.

• Децата не се кръщават, докато не навършат осем години. Децата, които починат, преди да достигнат тази възраст, са изкупени чрез Единението на Исус Христос.

• Взимаме от причастието всяка седмица, за са си спомняме за жертвата на Исус и да подновяваме заветите си с Бог.

• Светият Дух е третият член на Божеството.

• След като бъдем кръстени, ние получаваме дара на Светия Дух чрез обреда на потвърждаването.

• Когато получим дара на Светия Дух, можем да имаме спътничеството Му през целия си живот, ако сме верни.

• Светият Дух ни освещава, напътства, утешава и ни помага да узнаваме истината.

• Устояването включва да продължаваме да упражняваме вяра в Христос всеки ден. Ние продължаваме да спазваме сключените от нас завети с Бог, покайваме се, търсим спътничеството на Светия Дух и взимаме от причастието.

• Когато с вяра се стремим да следваме Исус Христос, Бог ни обещава, че ще имаме вечен живот.

• Животът според Евангелието задълбочава радостта ни, вдъхновява действията ни и обогатява взаимоотношенията ни.

• Нашето щастие – както лично, така и семейно – е най-вероятно да се постигне, когато живеем според ученията на Исус Христос.

• Чрез Евангелието на Исус Христос семействата са благославяни в този живот и могат да бъдат заедно за вечността, както и да живеят в присъствието Божие.

Вярата в Исус Христос води до действие. Изразяваме нашата вяра, като се подчиняваме на заповедите и вършим добро всеки ден. Покайваме се за греховете си. Предани сме Му. Стремим се да ставаме по-подобни на Него.

Като упражняваме вяра, можем да изпитваме силата на Исус в ежедневието си. Той ще увеличава нашите усилия. Ще ни помага да израстваме и да устояваме на изкушението.

Пророкът Алма учи, че изграждането на вярата може да започне с простото „желание да повярва(ме)“ (Алма 32:27). Тогава, за да расте нашата вяра в Исус Христос, е необходимо да я подхранваме, като изучаваме Неговите слова, прилагаме ученията Му и се подчиняваме на заповедите Му. Алма учи, че когато търпеливо и усърдно подхранваме словото Божие в сърцата си, „то ще се прихване (…) (и ще стане като) едно дърво, прорастващо към вечния живот“, укрепвайки вярата ни (Алма 32:41, вж. стихове 26–43).

Покаянието е вторият принцип на Евангелието. Вярата в Исус Христос и любовта ни към Него ни водят към покаяние (вж. Еламан 14:13). Покаянието е процесът на обръщане към Бог и отвръщане от греха. Като се покайваме, нашите действия, желания и мисли се променят, за да бъдат в по-голяма хармония с Божията воля. Опрощението на греховете е направено възможно чрез Исус Христос и Неговата единителна жертва.

Покаянието е много повече от упражняване на силата на волята за промяна в поведението или за преодоляване на слабостта. Покаянието е искрено обръщане към Христос, Който ни дава силата да преживеем „голяма промяна“ в сърцата си (Алма 5:12–14). Когато изпитаме тази промяна в сърцето, ние сме духовно родени отново (вж. Мосия 27:24–26).

Чрез покаянието развиваме нова представа за Бог, себе си и света. Чувстваме отново любовта на Бог към нас като към Негови чеда – и любовта на нашия Спасител към нас. Възможността да се покайваме е една от най-големите благословии, които Бог ни е дал чрез Своя Син.

Когато се покайваме, ние признаваме греховете си и изпитваме искрено разкаяние. Изповядваме ги пред Бог и молим за прошката Му. Също така изповядваме сериозните грехове пред овластени ръководители на Църквата, които ще ни подкрепят, докато се покайваме. Правим всичко по силите си, за да възстановим щетите, което означава, че се опитваме да поправим проблемите, които може да сме причинили с действията си. Истинското покаяние се проявява най-добре чрез праведни действия във времето.

Покаянието е ежедневен процес през целия ни живот. „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляните 3:23). Трябва да се покайваме непрестанно, припомняйки си, че „за всичко имам(е) сила чрез (Христос), Който (ни) укрепява“ (Филипяните 4:13). Господ ни е уверил, че „всеки път, когато Моят народ се покайва, Аз ще прощавам простъпките им против Мене“ (Мосия 26:30).

Покаянието е положителен принцип, който носи радост и мир. То ни води „до силата на Изкупителя за спасението на душите (ни)“ (Еламан 5:11).

Когато се покайваме, нашата вина и скръб са изцелявани с течение на времето. Ние чувстваме влиянието на Духа все повече. Нашето желание да следваме Бог става по-силно.

Изображение

Президент Ръсел М. Нелсън

„Прекалено много хора гледат на покаянието като на наказание – нещо, което да избягват. (…) Но това чувство за наложено наказание идва от Сатана. Той се опитва да ни пречи да гледаме към Исус Христос, Който стои с отворени обятия, с надеждата и желанието да ни изцелява, прощава, пречиства, укрепва и освещава“ (Ръсел M. Нелсън, „Можем да се справяме по-добре и да бъдем по-добри“, Лиахона, май 2019 г., с. 67).

Спасителят ни учи, че кръщението е необходимо, за да влезем в небесното царство (вж. Йоан 3:5). А също и за да станем членове на Църквата на Исус Христос. Нашият Спасител ни дава пример, като се кръщава (вж. Матей 3:13–17).

Когато сме кръстени и спазваме завета, който сме сключили, Бог обещава да прощава греховете ни (вж. Деянията на апостолите 22:16, 3 Нефи 12:1–2). Тази велика благословия е възможна чрез единителната жертва на Исус Христос, „Който ни обича и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си“ (Откровението на Йоан 1:5). Бог също така обещава да ни благославя със спътничеството на Светия Дух, за да можем да бъдем освещавани, напътствани и утешавани.

Като част от кръщелния ни завет, ние свидетелстваме, че желаем да вземем върху си името на Исус Христос. Обещаваме също, че винаги ще си спомняме за Него и ще спазваме Неговите заповеди. Обещаваме да обичаме другите и да им служим, да „скърби(м) с онези, които скърбят (…) и да утешава(ме) онези, които се нуждаят от утешение, и да бъде(м) свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място“ (Мосия 18:9; вж. стихове 8–10, 13). Изразяваме нашата решимост да служим на Исус Христос до края на живота си (вж. Учение и завети 20:37, Мосия 2:17).

Нашите заветни обещания, свързани с кръщението, са велика отговорност. Но също така са вдъхновяващи и радостни. Те изграждат специална връзка между нас и Небесния Отец, чрез която Той непрестанно разпространява Своята любов.

Исус ни учи, че е необходимо да бъдем кръстени чрез пълно потапяне за опрощение на греховете ни (вж. Учение и завети 20:72–74). Кръщението чрез пълно потапяне е символ на смъртта, погребването и Възкресението на Исус Христос (вж. Римляните 6:3–6).

За нас лично кръщението чрез пълно потапяне също има въздействащ символизъм. То представлява смъртта на стария ни живот, погребването на този живот и нашето духовно повторно раждане. Когато се кръщаваме, започваме процеса на повторно раждане и превръщане в духовни синове и дъщери на Христос (вж. Мосия 5:7–8, Римляните 8:14–17).

Децата не се кръщават, докато не достигнат възрастта на отговорност, която е осем години (вж. Учение и завети 68:27). Децата, които починат, преди да достигнат тази възраст, са изкупени чрез Единението на Исус Христос (вж. Мороний 8:4–24, Учение и завети 137:10). Преди да бъдат кръстени, децата трябва да бъдат учени на Евангелието, за да бъдат подготвени за тази важна стъпка в живота си – сключването на завет с Бог.

Нашият Небесен Отец иска да бъдем верни на заветите, които сключваме с Него. За да ни помага в това, Той ни е заповядал да се събираме често, за да вземаме от причастието. Причастието е свещенически обред, който Исус въвежда сред Своите апостоли точно преди Единението Си.

Вземането от причастието е най-главната цел на събранието за причастие всяка седмица. Хляб и вода се благославят и раздават на конгрегацията. Хлябът представлява тялото на Спасителя, което Той е пожертвал за нас. Водата представлява кръвта Му, която Той е пролял за нас.

Вземаме от тези символи във възпоменание на жертвата на Спасителя и за да подновим заветите си с Бог. Ние получаваме отново обещанието, че Духът ще бъде с нас.

Кръщението се състои от две части. Исус учи, че трябва да се „роди(м) (…) от вода и Дух“, за да влезем в Божието царство (Йоан 3:5, курсив добавен). Джозеф Смит учи, че „кръщението с вода е само половин кръщение и не струва нищо без другата половина – която е кръщението със Светия Дух“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 102).

Кръщението с вода трябва да бъде последвано от кръщение с Духа, за да бъде пълно. Когато получим и двете кръщения, ние сме очистени от греховете си и сме духовно родени отново. Тогава започваме нов духовен живот като ученици на Христос.

Ние получаваме кръщението с Духа чрез обред, наречен потвърждаване. Този обред се извършва от един или повече носители на свещеничеството, които полагат ръце върху главата ни. Първо, те ни потвърждават за член на Църквата, а след това ни предават дара на Светия Дух. Това е същият обред, който е споменат в Новия завет и в Книгата на Мормон (вж. Деянията на апостолите 8:14–17, 3 Нефи 1:36–37).

Светият Дух е третият член на Божеството. Той работи в единство с Небесния Отец и Исус Христос. Когато получим дара на Светия Дух, можем да имаме Неговото спътничество през живота си, ако сме верни.

Дарът на Светия Дух е един от най-великите дарове на Небесния Отец. Светият Дух ни пречиства и освещава, правейки ни по-свети, по-завършени и по-подобни на Бог (вж. 3 Нефи 27:20). Той ни помага да се променяме и да израстваме духовно в стремежа си да следваме Божиите наставления.

Светият Дух ни помага да научаваме и разпознаваме истината (вж. Мороний 10:5). Също така потвърждава истината в сърцата и умовете ни. Освен това Той ни помага да преподаваме истината (вж. Учение и завети 42:14). Когато научаваме и преподаваме истини чрез силата на Светия Дух, Той ги отправя в сърцата ни (вж. 2 Нефи 33:1).

Когато смирено търсим напътствия от Светия Дух, Той ще ни води (вж. 2 Нефи 32:5). Това включва и подтици как можем да служим на другите.

Светият Дух ни осигурява духовна сила, която да ни помага да преодоляваме слабостите си. Той ни помага да устояваме на изкушенията. Може да ни предупреждава за духовни и физически опасности.

Светият Дух ще ни помага при трудностите в живота. Той ще ни утешава в моменти на изпитания или скръб, изпълвайки ни с надежда (вж. Мороний 8:26). Чрез Светия Дух можем да чувстваме Божията любов към нас.