Единението на Исус Христос

Като потомци на Адам и Ева всички хора наследяват последиците на падението. Когато сме отделени от присъствието на Бог, всички ние изживяваме духовна смърт, и на всички ни е предопредело да умрем, което е смърт на физическото тяло (вж. Алма 42:6–9; У. и З. 29:41–42).

В нашето паднало състояние сме обект на противопоставяне и изкушение. Когато се поддаваме на изкушение, ние се отдалечаваме от Бог и не заслужаваме да се прославяме (вж. Римляните 3:23).

Справедливостта на вечността изисква последиците от падението да остават и ние да бъдем наказвани за собствените си простъпки. Без Единението духовната и физическа смърт би поставила непреодолима бариера между нас и Бог. Понеже не сме в състояние да се спасим сами от падението или от собствените си грехове, бихме били завинаги разделени с нашия Небесен Отец, защото “нищо нечисто не може да пребивава… в присъствието Му” (Моисей 6:57).

Единственият начин за нас да бъдем спасени е да ни освободи някой друг. Нуждаем се от някой, който да посрещне исканията на справедливостта – заемайки мястото ни в поемане бремето на падението и плащането за нашите грехове. Исус Христос винаги е бил единственият способен да извърши такава саможертва.

Отпреди Сътворението на света Спасителят е бил единствената ни надежда за “мир в този свят и вечен живот в идния свят” (У. и З. 59:23).

Само Той е имал силата да пожертва живота си и след това да си го върне обратно. От Своята смъртна майка, Мария, Той наследява способността да умре. От безсмъртния Си Отец Той наследява силата да превъзмогне смъртта. Той заявява, “както Отец има живот в Себе си, също така е дал и на Сина Си да има живот в Себе Си” (Иоана 5:26).

Само Той може да ни изкупи от нашите грехове. Бог Отец Му е дал тази сила (вж. Еламан 5:11). Спасителят бил в състояние да получи тази сила и да извърши Единението, защото Той се е опазил от греха:“Той изтърпя изкушения, но не им обърна внимание” (У. и З. 20:22). Изживял съвършен, безгрешен живот, Той бил свободен от изискванията на справедливостта. Понеже имал силата на изкуплението и нямал дълг към справедливостта, Той могъл да плати дълга на онези, които се покаят. Той може да каже:

“Отче, виж страданията и смъртта на Оногова, Който не извърши никакъв грях, в Когото беше Твоето благоволение; виж кръвта на Твоя Син, която беше пролята, кръвта на Оногова, Когото Ти отдаде, та да можеш да се прославиш Ти.

Затова, Отче, пощади тези Мои братя, които вярват в името Ми, за да могат да дойдат при Мен и имат вечен живот” (У. и З. 45:4–5).

Наистина, “не ще бъде дадено никакво друго име, нито друг някакъв път или средство, чрез които спасението може да дойде при чедата човешки, а само в и чрез името на Христа, Господа Всемогъщи” (Мосия 3:17).

Единителната жертва на Исус станала в Гетсиманската градина и на кръста на Голгота. В Гетсиманската градина Той подчинил Себе си на волята на Отца и почнал да взема върху Себе си греховете на всички хора. Той открил част от изтърпяното от Него, докато плащал цената за нашите грехове:

“Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят.

Но ако те не се покаят, трябва да страдат, тъкмо като Мен,

което страдание накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом; и Аз исках да можеше да не пия от горчивата чаша и да се отдръпна;

При все това, нека бъде слава на Отца, Аз отпих и завърших приготовленията Си за чедата човешки” (У. и З. 19:16–19; вж. и Лука 22:44; Moсия 3:7).

Спасителят продължил за страда заради нашите грехове, когато Той позволил да бъде разпънат на кръст – “издигнат на кръста и убит за греховете на света” (1 Нефи 11:33).

На кръста Той умрял по Своя воля. Сетне тялото Му било положено в гробница, докато Той бил възкресен и станал “първият плод на починалите” (1 Коринтяните 15:20). По-късно Той казал:

“Аз дойдох в света, за да върша волята на Моя Отец, защото Моят Отец Ме изпрати.

И Моят Отец Ме изпрати, за да мога да бъда издигнат на кръста; за да мога, след като бъда издигнат на кръста, да привлека всички човеци към Мене и тъй както Аз бях издигнат от човеците, тъкмо тъй човеците да бъдат вдигнати от Отца, за да застанат пред Мене и да бъдат съдени според делата им, били те добри или били те зли.

И поради тази причина Аз бях вдигнат; ето защо, според силата на Отца Аз ще привлека всичките човеци към Мене, за да може да бъдат съдени според делата им.

И ще стане така, че всеки, който се покае и е кръстен в Моето име, същият ще бъде изпълнен; и ако устои до края, ето, него ще считам за невинен пред Моя Отец в него ден, когато ще застана да съдя света” (3 Нефи 27:13–16).

Чрез Единението Исус Христос изкупва всички хора от последиците на падението. Всички хора, които някога са живели и ще живеят на земята, ще бъдат възкресени и доведени в присъствието Божие (вж. 2 Нефи 2:5–10; Еламан 14:15–17). Чрез дара на милостта и изкупителната благодат на Спасителя всички ние ще получим дара на безсмъртие и ще живеем вовеки в славни, възкресени тела.

Макар да сме изкупени безусловно от пълните последици на Падениието, ние сме отговорни за собствените си грехове. Но можем да бъдем простени и пречистени от петното на греха, ако “приложим единяващата кръв на Христа” (Мосия 4:2). Трябва да вярваме в Исус Христос, да се покаем, да сме кръстени за опрощение на греховете и да получим дара на Светия Дух. Алма съветва:

“Трябва да се покаете и да бъдете родени отново; защото Духът казва, че ако не бъдете родени отново, вие не можете да наследите царството небесно; ето защо елате и се кръстете в знак на покаяние, за да може да бъдете очистени от греховете си, за да имате вяра в Агнеца Божий, Който отнася греховете на света, и Който е могъщ да спасява и пречиства от всякаква неправедност” (Алма 7:14).

Спасителят заявява, че вечният живот е “най-великият дар Божий” (вж. У. и З. 14:7). Да получим вечен живот означава да станем достойни да пребиваваме в Божието присъствие, получавайки място в най-висшата степен на селестиалното царство. Този дар е наличен само чрез Единението на Исус Христос. Мормон казва: “И на какво ще се надявате? Ето, аз ви казвам, че ще имате надежда чрез Единението на Христа и силата на Неговото възкресение да бъдете въздигнати към живот вечен, и това поради вярата ви в Него според обещанието“ (Мороний 7:41).

За да получим този дар, трябва да отговаряме на определени условия. Ние трябва да вярваме в Исус Христос, да се покаем за греховете си и с вяра да издържим до края. Трябва да получим обредите на спасение: кръщение, дара на Светия Дух, поставяне в Мелхиседековото свещеничество (за мъжете) и храмово надаряване и запечатване на брака. Получавайки тези обреди и спазвайки съответните завети, ние идваме при Христа и в крайна сметка получаваме дара на вечен живот (вж. Символът на вярата 1:3).

В безкрайната Си справедливост и милост Господ дава също вечен живот на “всички, които са умрели без познание за това евангелие и които биха го приели, ако им е било позволено да останат” и на “всички деца, които умират преди да достигнат възрастта на отговорност” (У. и З. 137:7, 10).

Спасителят кани всички нас да получим вечен живот: “Ето, Той изпраща покана към всички човеци, защото ръцете на милостта Му са протегнати към тях и Той казва: Покайте се и Аз ще ви приема. Да, Той казва: Елате при Мене и вие ще вземете от плода на дървото на живота; да, ще ядете от хляба и ще пиете от водите на живота свободно” (Aлма 5:33–34).

Благословиите от Единението на Спасителя се простират във вечността, но те идват и в този живот. Щом дойдете в Христа, вие ще познаете радостта да бъдете чисти пред Господа. Ще можете да повторите думите на Алма, който след множество грехове и непокорство изживял мъчителен, но изцелителен процес на покаяние. След като бил опростен, той свидетелства:

“(Аз) не можах да си спомня повече болките си; да, не бях терзан повече от спомена за греховете си.

И о, каква радост и каква чудна светлина видях аз; да, душата ми се изпълни с радост, извънредна, каквато беше болката ми!

…няма нищо по-изключително и горчиво от болките ми… от друга страна, няма нищо по-изключително и по-сладко от моята радост” (Aлма 36:19–21).

В допълнение към предложението за изкупление от мъката на греха Спасителят предлага покой във времена на изпитание. Като част от Своето Единение Исус взел върху Себе си болките, оскърбленията и изкушенията на всички хора (вж. Алма 7:11–12). Той разбира вашето страдание, защото Сам го е изпитал. С това абсолютно разбиране Той знае как да ви помогне. Вие можете да възложите “всяка ваша грижа на Него, защото Той се грижи за вас” (1 Петрово 5:7).

Чрез вярата и праведността ви и Неговата Единителна жертва всички несправедливости, рани и болки на този живот могат да бъдат компенсирани и поправени. Благословиите, отказани в този живот, ще бъдат дадени във вечността. И макар Той да не облекчи всичките ви страдания сега, ще ви благослови с покой и разбиране и сила “да понесесете тегобите (си) с лекота” (Мосия 24:15).

“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обремени”, казва Спасителят, “и Аз ще ви успокоя” (Maтея 11:28). При друг случай Той отново обещава Своя покой, казвайки, “В света имате скръб; но дерзайте; Аз победих света” (Иоана 16:33). Tова са обещанията на Единението в този живот и за вечността.

Допълнителни препратки: Исаия 49:13–16; 53; Maтея 26–28; Maрка 14–16; Лука 22–24; Иоана 10:14–15; 11:25–26; 14:6; 15:13; 19–20; 1 Коринтяните 15:20–22; Евреите 4:14–16; 1 Иоаново 1:7; 1 Нефи 10:6; 2 Нефи 2:1–10; 9; 25:23–26; Яков 4:12; Moсия 3:1–19; Aлма 22:14; 34:5–18; 42; Еламан 5:9–12; 14:13–19; 3 Нефи 9:14–22; 27:13–22; Moрмон 9:10–14; Eтер 12:27, 41; Moроний 8:5–26; 10:32–33; У. и З. 18:10–12; 19:15–24; 20:17–34; 45:3–5; 76:40–43; Moисей 1:39

Виж също Кръщение; Смърт, физическа; Смърт, духовна; Вечен живот; Вяра; Падение; Опрощение; Бог Отец; Евангелие; Справедливост; Царства на слава; Mилост; Oбреди; Планът на спасението; Покаяние; Възкресение; Спасение