Опрощение

Грехът е тежко бреме. Той докарва напрежението на вината и терзанието от съзнанието, че сме постъпили пряко волята на нашия Небесен Отец. Той довежда продължително угризение, когато си даваме сметка, че с действията си може да сме оскърбили околните и да сме се лишили от получаване на благословии, които нашият Отец е бил готов да ни даде.

Поради Единението на Исус Христос можем да получим опрощение за греховете си чрез искрено и пълно покаяние. Греховността носи страдание и мъка, но Господното опрощение носи облекчение, утеха и радост. Господ е обещал:

“Ето, този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня” (У. и З. 58:42).

“Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна” (Исаия 1:18).

Можете да изживеете това чудо, без значение дали трябва да се покаете за сериозни грехове или всекидневни слабости. Точно както Спасителят призовавал народа в древността, така призовава днес вас:

“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко” (Матея 11:28–30).

“… не искате ли сега да се върнете при Мене и да се покаете за греховете си, и да се обърнете, за да може да ви изцеля?

Да, истина ви казвам, ако дойдете при Мене, ще имате живот вечен. Ето, Моята ръка на милост е протегната към вас и този, който дойде, него ще приема; и благословени са онези, които идват при Мене” (3 Нефи 9:13–14).

За обяснение на покаянието виж “Покаяние”, стр. 124–128.

Освен че се стремим към опрощение на собствените ни грехове, трябва да сме готови да прощаваме на околните. Господ казва: “трябва да си прощавате един на други, защото този, който не прощава на брата си неговите простъпки, застава осъден пред Господа, защото в него остава по-големият грях. Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци” (У. и З. 64:9–10).

В житейското всекидневие други хора със сигурност ще се отнасят зле с вас – понякога без умисъл, понякога нарочно. В такива случаи е лесно да станеш огорчен, ядосан или отмъстителен, но това не е Господният начин. Спасителят съветва, “Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят” (Матея 5:44). Той дал съвършен пример на опрощение, когато бил на кръста. Обръщайки се към римските войници, които Го разпънали, Той помолил, “Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34; виж обяснение под линия в).

Молете за сила да простите на тези, които са се отнесли зле с вас. Откажете се от чувствата на гняв, горчивина или отмъщение. Търсете доброто у ближните, вместо да се съсредоточавате върху техните недостатъци и да преувеличавате слабостите им. Нека Бог бъде съдник на лошите действия на другите. Може да е трудно да отхвърлите наранените чувства, но ще успеете да го направите с помощта на Господ. Ще откриете, че опрощението може да изцелява ужасни рани, като сменя отровата на раздора и омразата с покоя и любовта, които само Бог може да даде.

Допълнителни препратки: Maтeя 6:14–15; 18:21–22; 1 Нефи 7:16–21

Виж същo Единението на Исус Христос; Съдене на другите; Покаяние