Пост и дарения от пост

При един случай Спасителят прогонил беса от едно дете и използвал тази случка, за да поучи учениците Си за силата на молитвата и поста. Учениците Му Го попитали, “Защо ние не можахме да го изгоним?” Исус отвърнал: “Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно. А тоя род не излиза, освен с молитва и пост” (вж. Матея 17:14–21).

Този разказ учи, че молитвата и постът могат да дадат допълнителна сила на хората, даващи и получаващи свещенически благословии. Разказът може да бъде приложен и към личните ви усилия да живеете според Евангелието. Ако имате слабост или грях, които се борите да преодолеете, може би трябва да постите и се молите, за да получите помощта или прошката, които желаете. Подобно на беса, пропъден от Христос, вашата трудност може да бъде от рода, който не излиза освен с молитва и пост.

Може да постите по много причини. Постът е начин за преклонение пред Бог и израз на благодарност към Него (вж. Лука 2:37; Aлмa 45:1). Може да постите, когато молите Небесния Отец да благослови болните или опечалените (вж. Maтeя 17:14–21). Постът може да помогне на вас и обичните ви да получите лично откровение и да бъдете обърнати в истината (вж. Aлмa 5:46; 6:6). Чрез пост може да получите сила да устоите на изкушението (вж. Исаия 58:6). Може да постите, когато се стремите да се смирите пред Бог и да покажете вяра в Исус Христос (вж. Oмний 1:26; Еламан 3:35). Може да постите, за да получите напътствие в споделянето на Евангелието и увеличаването на Църковните призования (вж. Деянията 13:2–3; Aлмa 17:3, 9; 3 Нефи 27:1–2). Постът може да съпровожда праведната скръб или печал (вж. Aлмa 28:4–6; 30:1–2).

Църквата всеки месец отрежда една неделя, обикновено първата неделя, като ден за пост. Точното спазване на неделния пост включва прекарване без храна и вода две последователни хранения, посещение на събранието за пост и свидетелство и дарение от пост за нуждаещите се.

Дарението ви от пост следва да е поне равностойно на двете пропуснати от вас хранения. При възможност бъдете щедри и давайте значително повече от това.

Освен в дните за пост, определени от ръководителите на Църквата, можете да постите във всеки един друг ден според нуждите на вас и ближните ви. Не бива обаче да постите твърде често или продължително.

В проповедта на хълма Исус учи Своите ученици на правилен пост. Той говори против лицемерите, които, когато постят, “помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят”. Вместо да слагате на лицето си външен израз на праведност, вие трябва да постите “и Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде (на яве)” (Матея 6:16–18).

Пророк Исаия също учи за истинския дух на поста: “Не това ли е постът, който Аз съм избрал, — Да развръзваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния, и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш, и да се не криеш от своите еднокръвни?” (Исаия 58:6–7).

Исаия също свидетелства за благословиите, които идват, щом се подчиняваме на закона за поста: “Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, и здравето ти скоро ще процъфне; Правдата ти ще върви пред тебе, и славата Господна ще ти бъде задна стража. Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече, Ето Ме!.. Ако даруваш на гладния желаното от душата ти, и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне; Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие, и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина, и като воден извор, чиито води не пресъхват” (Исаия 58:8–11).

Допълнителни препратки: 3 Нефи 13:16–18; вж. У. и З. 59:12–14; 88:76, 119

Виж също Молитва