Падение

Като потомци на Адам и Ева ние наследяваме падналото състояние по време на смъртния живот (вж. Алма 42:5–9, 14). Отделени сме от присъствието на Господ и подлежим на физическа смърт. Също така сме поставени в състояние на противопоставяне, в което сме изпитвани от трудностите на живота и изкушенията на Сатана (вж. 2 Нефи 2:11–14; У. и З. 29:39; Moисей 6:48–49).

В това паднало състояние имаме борба вътре в себе си. Ние сме духовни деца на Бог с възможност да бъдем “участници в божественото естество” (2 Петрово 1:4). Обаче “ние сме недостойни пред (Бога); поради падението нашето естество стана непрестанно зло” (Етер 3:2). Постоянно трябва да се борим да преодоляваме неправедни страсти и желания.

Като повтаря думите на един ангел, цар Вениамин казва: “естественият човек е враг на Бога и е бил такъв от падението на Адам“. Цар Вениамин предупреждава, че в това естествено или паднало състояние всеки би бил враг на Бога во веки веков, “освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез единението на Господа Христа, и не стане като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо както детето се покорява на баща си” (Мосия 3:19).

Падението е съставна част от плана за спасението на Небесния Отец (вж. 2 Нефи 2:15–16; 9:6). То има две насоки – надолу, но и напред. Освен че въвежда духовната и физическата смърт, то ни дава възможността да се родим на земята и да се учим и да се развиваме. Чрез праведно упражняване свободата на избор и искрено покаяние, когато грешим, можем да дойдем в Христа и чрез Неговото Единение да се подготвим да получим дара на вечния живот. Пророк Лехий учи:

“ако Адам не беше прегрешил, той нямаше да падне, а щеше да остане в Едемската градина. И всичките неща, които бяха сътворени, щяха да останат в същото състояние, в което бяха след като бяха сътворени, и щяха да останат навеки, и нямаше да има край.

И (Адам и Ева) нямаше да имат деца. Ето защо те щяха да останат в състояние на невинност, без да имат радост, защото не знаеха окаяност; без да вършат добро, защото не знаеха грях.

Но ето, всички неща са били извършени по мъдростта на Този, Който знае всичко.

Адам падна, за да могат човеците да бъдат; и човеците са, за да могат да имат радост.

И Месията идва в пълнотата на времето, за да може да изкупи чедата човешки от падението” (2 Нефи 2:22–26; вж. и стихове 19–21, 27).

Адам и Ева изразили благодарността си за благословиите, които дошли в резултат на падението:

“Адам възслави Бога и беше изпълнен, и започна да пророкува относно всички семейства по земята, казвайки: Благословено да е името Божие, защото поради моето прегрешение очите ми се отвориха, и ще имам радост в този живот, и отново в плътта ще видя Бог.

И Ева, жена му, чу всичко това и се зарадва, казвайки: Ако не беше поради прегрешението ни, никога нямаше да имаме потомство и никога намаше да познамаве доброто и злото, нито радостта от изкуплението ни, нито вечния живот, който Бог дава на всички, които се подчиняват” (Моисей 5:10–11).

Поради нашата паднала, смъртна природа и личните ни грехове единствената ни надежда е в Исус Христос и плана на изкуплението.

Чрез Единението на Исус Христос всеки един ще бъде изкупен от последиците на падението. Ние ще бъдем възкресени и ще бъдем върнати отново в присъствието на Господ, за да бъдем съдени (вж. 2 Нефи 2:5–10; Aлмa 11:42–45; Еламан 14:15–17).

Освен че ни изкупва от пълните последици на падението, Спасителят може да ни изкупи и от нашите собствени грехове. В падналото си състояние ние грешим и се отдалечаваме от Господ, като довеждаме духовна смърт върху нас. Както казва апостол Павел, “всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римляните 3:23). Ако останем в греховете си, не можем да пребиваваме в Божието присъствие, понеже “нищо нечисто не може да пребивава… в присъствието Му” (Моисей 6:57). С благодарност Единението “осъществява условието за покаяние” (Еламан 14:18), като ни позволява да получим опрощение за греховете си и да пребиваваме в присъствието на Бог завинаги. Алма учи: “на човека бе дадено време, през което той да може да се покае; ето защо, този живот стана състояние на изпитание; време да се подготвим да срещнем Бога; да се подготвим за онова безкрайно състояние, за което ние говорихме, което е след възкресението на мъртвите” (Алма 12:24).

Точно както не желаем храна, докато не огладнеем, ние не ще жадуваме пълно вечно спасение, докато не признаем своята потребност от Спасител. Това признание идва, докато израстваме в разбирането си за падението. Както учи пророк Лехий, “цялото човечество беше в изгубено и паднало състояние и би било завинаги, освен ако те не се уповават на този Изкупител” (1 Нефи 10:6).

Допълнителни препратки: Битие 3; Moрмoн 9:12–14; Moисей 4

Виж същo Свободен избор; Единението на Исус Христос; Първороден грях; Планът на спасението; Грях