Урок от Книгата на Мормон
Като членове първо поколение, вие сте тези, които започвате цикъла на обучение и укрепване на следващото поколение.
Аз обичам Книгата на Мормон. Тя има прекрасни истории за деца от всички възрасти, но по-важното, е че учи непреходни уроци, които често са преразказани в песните за Неделното училище за деца.
Например, чудесен урок може да бъде намерен в песента за армията на Еламан. Ние пеем: „Ние сме като войската на Еламан. Ние сме научени в нашата младост.”1 Има много от нас, които се чувстват така: „Ние сме родени като Нефи от древността от добри родители”2.
Моето послание днес е за вас, първото поколение членове, които може да сте родени от добри родители, но не сте научени на Евангелието в домовете ви. Вместо това, подобно на армията на Еламан, които „майките им ги бяха научили, че… Бог ще ги избави” (Алма 56:47) вие може да бъдете като техните родители, народа на Амон, които израснали като невярващи.
Може да бъде полезно да прегледаме история за народа на Амон. Те били ламанити, които са били научени на Евангелието от Амон, Аарон и други (вж. Алма 23:1–4). Когато приели Евангелието, тези ламанити били наречени анти-нефити-лехити и по-късно били наречени народа на Амон (вж. Алма 23:16–17; 27:23–26). Синовете на този народ на Амон били в армията на Еламан, които помогнали в битката с необърнатите във вярата ламанити. (вж. Алма 56:3–6).
Така силата на армията на Еламан наистина започва с техните родители, които са от народа на Амон. Те били онези, които първи научили Евангелието от Светите Писания. Те първи научили за силата на молитвата. И те първи сключили и спазвали заветите с Господа. И както е започнало при тях, така започва и при вас. Като членове първо поколение вие сте тези, които започвате цикъла на обучение и укрепване на следващото поколение.
Светите писания
Аарон, който бил велик мисионер, използвал Писанията да учи царя на ламанитите и народа на Амон за вярата и покаянието, за Исус Христос и планът за щастие (вж. Алма 22:12–14; 23:4–5). Днес четенето и изучаването на Писанията продължава да изгражда нашата вяра, помага ни да устояваме на изкушенията и ни позволява да се доближаваме до Небесния Отец и Неговия Син Исус Христос.
Обаче, четенето на Писанията може да постави предизвикателства за всички. Президент Бойд К. Пакър споделя своите първи опити като тийнейджър в четенето на Книгата на Мормон. Той казва: „Аз я отворих и прочетох „Аз, Нефи, бидейки роден от добри родители” (1 Нефи 1:1)… Беше ми интересно и успях да стигна чак до главите за Исаия… Така след няколко месеца аз реших да опитам отново да прочета Книгата на Мормон. Аз прочетох „Аз, Нефи, бидейки роден от добри родители”, но всеки път стигах до преградата на тези глави на Исаия… Накрая реших, че ще ги прочета”3.
И разбира се, президент Пакър ги прочел. Ключът е в постоянството. С всяко четене на Писанията непознатите думи ще придобият значение. Можете да прочетете за герои и велики прояви на смелост. Можете да научите за нежните милости Господни. И най-вече, можете да усетите любовта Божия и да узнаете, че Исус Христос е нашия Спасител.
Молитва
Молитвата е друго средство за изграждане на вяра. Когато царят на ламанитите искал да узнае какво трябва да направи, за да има радостта на Евангелието, той се помолил на Господ (вж. Алма 22:16–17). Ние нас ни е обещано също, че ако се помолим, ще ни бъде дадено.
Станли бил 19-годишен проучвател от Хонг Конг. Той бил развълнуван за Евангелието и искал да бъде кръстен, докато неговите приятели критикували Църквата. Той се срещнал с мисионерите. Те свидетелствали, че Бог е достатъчно загрижен за него, за да отговори на неговите молитви. Те го поканили да коленичи и да попита Небесния Отец дали ученията са истински. Първо единият, после другият мисионер отправили кратка молитва. После Станли се помолил. След като свършил своята скромна молитва, те го попитали, „Станли, как се чувстваш?” Той бавно вдигнал главата си и едва прошепнал, „Кръщение, кръщение”4.
Завети
Най-накрая, сключването и спазването на завети увеличава вярата. Народът на Амон сключил завет, че„по-скоро биха отдали собствения си живот, отколкото да пролеят кръвта на братята си” (Алма 24:18).
Когато се кръщаваме, ние сключваме завет и вземаме върху си името на Христос. Когато вземаме от причастието, ние си припомняме тези завети. А когато спазваме тези завети, ние можем да имаме постоянното спътничеството на Светият Дух. Светият Дух, тъкмо Утешителят е Този, Който ни учи „на всичко” (Иоана 14:26).
Една сестра от Мексико Сити била на 16 години, когато мисионерите почукали на нейната врата. Тя казва, че докато те я учили с Духа, „изглеждаше все едно те бяха махнали превръзката от очите ми и че Господ проясняваше моето разбиране… Словото Божие и моите молитви (ме) укрепиха да преодолея следващото ми изпитание, да се изправя пред баща ми. Когато се сблъсках със неодобрението на моето семейство за моето кръщение, Духът Господен ме подкрепи, като ми прошепна: „Давай. Продължавай напред. Някои от твоите роднини ще станат членове на Църквата заради теб.”5
Писанията, молитвите, сключването и спазването на заветите помогнали не само на народа на Амон, но и на членовете, които са първо поколение навсякъде, включително и на мен. Ето, макар да бях родена от добри родители, не бях научена на Евангелието вкъщи. Обаче родителите ми ме научиха на моралните ценности и етично поведение. Помня как моят баща, който не е член, ми помогна да напиша първата ми реч в Църквата. Зададената тема беше честност и вместо да цитирам 13 точка от Символа на вярата, ние използвахме пример за един човек с прякор Честния Аби.
Оставаше учители от Неделното училище за деца, ръководителките на Младите жени и свещеническите ръководители да ми дадат евангелски указания. Когато бях на 7 години, моята млада неделна учителка ни учи за молитвата и аз исках да се моля. Тя ни учи за десятъка и аз исках да платя десятък. Тя ни учи за постене и, ами, аз бях само на 7 години, така че не исках да постя. Но когато тя ни научи за кръщението, аз исках да бъда кръстена. Благодарна съм за моите добри родители, които подкрепиха моето решение и които по-късно също станаха членове на Църквата.
Това започва от нас
Народът на Амон живял според Евангелието и „бяха ревностни за Бога и… бяха непоколебими във вярата на Христа чак до края” (Алма 27:27). Това започва от тях. И започва от нас. Като първо поколение членове, които са получили свидетелства ние сега имаме отговорността да учим днешните деца. Ние трябва да ги учим в нашите домове и класове Ние трябва да ги учим на словото Божие от Писанията. Ние трябва да ги учим за силата на молитвата и благословиите, които идват от сключването и спазването на заветите. Ако ги научим, те ще могат да кажат:
Ние сме като войската на Еламан.
Били сме учени в младостта ни.
и ще бъдем мисионери на Господ,
за да занесем на света Неговата истина.6
В името на Исус Христос, амин.