Натрупване на запаси

Скъпи мои братя, колко благословени сме да се съберем заедно с Първото Президентство и Дванадесетте апостоли. Всеки носител на свещеничеството, който присъства, на 12 или 112 години, може благодарение на нашия Спасител Исус Христос да наследи селестиален живот „чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието”¹. Това е прекрасно нещо, върху което да размишляваме, и знам, че то е истина. Вие отговаряте за живота си!

С тази перспектива пред нас обмислете следния разказ. Един пълен с амбиции и енергия млад мъж бил приет в добър университет. По това време бил свещеник в Аароновото свещеничество. Целел се високо – искал да стане доктор. Намерението му било амбициозно – искал да бъде богат. Искал да играе американски футбол, така че говорил с треньорите и накрая бил приет в отбора. Вече можел да се радва на признанието и на привилегиите, характерни единствено за света на университетските спортове. Така си мислел той.

Но обърнал малко внимание на нещо, което накрая щяло да разруши неговите големи и празни амбиции – той не натрупал запас. Той пренебрегнал важността на адекватната подготовка, необходимостта от редовно посещение на лекции и дисциплинирано учене, както и курса по химия в университета. Последиците били бързи и безмилостни. Отнело по-малко от 90 дни. Станало по следния начин:

В деня, когато неговото тяло, високо 1,85 метра и тежащо 77 килограма, се оказало в начално положение срещу един огромен нападател, който бил сред най-добрите, той разбрал, че не играел подходящия спорт.

Непривикнали с редовно учене, неговите очи и ум отказали да действат след малко време с учебниците.

Разгромът бил завършен от семестриалния изпит по химия. Достатъчно е да се каже, че неговите налучкващи отговори на въпросите с много възможности не успели да стигнат дори и средни стойности. Той напълно се провалил.

Усилената работа, дейност, която събудила в него правилната визия за целите на живота, както и безмилостната подготовка в края на краищата преодолели последиците на този кратък период на безразсъдство. Дори днес обаче все още имам кошмари от онзи курс по химия.

За щастие, Господ ни е показал как да избягваме подобно безразсъдство. Той казва:

„Вслушайте се, о, вие, люде от Моята църква… Вслушайте се, вие, люде от далече; и вие, които сте на островите в морето, слушайте заедно…

Пригответе се, пригответе се за това, което ще дойде, защото Господ е близо”².

Учението за Второто пришествие на Месията ни дава голям стимул да се подготвим и да живеем по правилен начин. Небесният Отец знае, че обещаните награди насърчават Неговите деца да вършат дела на праведност и че обещаните наказания създават страх от вършене на зло. Такива са откровенията за Второто пришествие на нашия Господ³.

Тези откровения говорят за знамения и чудеса на земята и в небесата. Те известяват за трудни времена и предстоящи събития, които са огромни по обхват и продължителност. И най-важното, ние получаваме следните божествени обещания:

„И Господ също ще има власт над Своите светии, и ще царува сред тях”⁴.

„Та чрез Моето провидение, въпреки изпитанията, които ще слязат върху ви, Църквата да може да застане независима над всички други творения под селестиалния свят”⁵.

И „ако сте подготвени, няма да се боите”⁶.

Носителите на свещеничеството са водени от тези обещания да подготвят себе си и своите семейства за Второто пришествие на Господ⁷. Няма нужда да се тревожим за събитията, които предхождат Второто пришествие. Нека вместо това да бъдем изпълнени с благодарност за разбирането ни за това, което предстои. Нека да ценим факта, че сме отговорни за собствения си живот, бидейки Господните пълномощници в това, което Той ни е поверил⁸. Формулата е проста: Бъдете верни. Махнете бремето от живота си. Натрупвайте запаси.

Бъдете верни. Като носители на свещеничеството, ние развиваме деликатност и говорим по благ начин. Ние сме мъже, които се молят, които пазят Господния ден свят, които познават словото Божие. Ние плащаме десятък, постим и даваме щедро дарение от пост. Ние спазваме заветите си и посвещаваме живота си за изграждане на царството Божие.

И, братя, ние натрупваме запаси! Когато правим тези неща, „Господ също ще има власт над Своите светии, и ще царува сред (нас)”⁹.

Махнете бремето от живота си. Като Божии мъже ние се въздържаме от излишества и се обръщаме към онова, което назидава, защото „това, което не назидава, не е от Бога”¹⁰. Ако нашите занимания, дейности, цели или планове ни отклоняват от това да поставим Бог на първо място, ние трябва да отстъпим и да махнем бремето от живота си¹¹. Ако имаме дългове, ние ги изплащаме и живеем свободни от дълг, доколкото това е възможно.

И братя, ние натрупваме запаси! И тогава „ чрез (Господното) провидение, въпреки изпитанията,… Църквата (и хората в нея ще) застан(ат) независим(и) …”¹².

Натрупвайте запаси. Съпругите допринасят много в това дело, но те имат нужда от съпрузи, които да ръководят усилията за семейна подготовка. Децата имат нужда от родители, които да им внушат тази праведна традиция. И те ще постъпят по същия начин със своите деца, и запасите им няма да се изчерпят.

Подготовката за черни дни е основен принцип на Евангелието. Трудът, усърдието, пестеливостта са все част от праведния начин на живот. Помнете следните думи на Павел: „Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош”¹³.

Пред нас са седнали тримата председателстващи висши свещеници, които образуват Първото Президентство на Църквата.

От президент Джеймз Е. Фауст, втори съветник, можем да чуем: „Всеки баща и всяка майка са хранители на семейството си. Те следва да имат складирано всяко нещо, което тяхното семейство би искало да има в случай на непредвидени обстоятелства… (и) Бог ще ни подкрепи в изпитанията ни”¹⁴.

От президент Томас С. Монсън, първи съветник, можем да чуем: „Много повече хора биха могли да преживеят икономическите бури, ако имаха своя годишен запас от храна… и не бяха затънали в дългове. Днес виждаме, че мнозина следват този съвет наопаки: Те имат поне едногодишен запас от дългове и никакъв запас от храна”¹⁵.

От президент Гордън Б. Хинкли, Господния пророк, можем да чуем:

„Най-доброто място да имаме заделена храна, е в нашите домове…

Можем да започнем с малко. Можем да започнем с едноседмичен запас от храна и постепенно да го изграждаме до месечен, и след това до тримесечен… Но се опасявам, че повечето смятат дългосрочния хранителен запас недостижим за тях, че не желаят да направят никакво усилие.

Започнете с нещо малко… и след това постепенно натрупвайте до разумни граници”¹⁶.

Вдъхновената подготовка почива на основата на вяра в Исус Христос, послушание и предвидлив начин на живот. Членовете следва да не прекаляват, но те следва да започнат.

Призоваваме носителите на свещеничеството да съхраняват достатъчно храна, така че вие и вашето семейство да може да преживеете превратностите на живота. Моля погрижете се онези, за които отговаряте, да получат тези две брошури, озаглавени Подгответе всяко необходимо нещо. Призовете ги сега да се подготвят за предстоящи черни дни.

Ръководители на свещеничеството, нека Обществото за взаимопомощ участва в семейната подготовка и устрояването на дома. Жените в Църквата имат нужда от вашата подкрепа и ще откликнат на вашето ръководство.

Насърчавайте нашите членове редовно да складират в дома си някои здравословни и основни хранителни продукти, както и питейна вода. Те следва да пестят пари, дори ако са няколко монети седмично. Този умерен подход скоро ще им даде възможност да имат резерв за няколко месеца. С течение на времето те могат да разширят тези скромни усилия в по-дългосрочна програма, като прибавят основни храни като зърно, бобови растения и други основни продукти, които биха поддържали живота им в случай, че нямат какво друго да ядат¹⁷.

Когато правим най-доброто, на което сме способни, можем да бъдем сигурни, че „делвата с брашно няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее”¹⁸. Ще се радваме на повече мъдрост, сигурност, мир на ума и лично благополучие. Ще бъдем подготвени и понеже сме подготвени, няма „да е бои(м)”¹⁹.

В заключение бих искал да ви представя семейството на Лука и Патриция Вакароно. Те живеят в малък град близо до Рим, Италия. В едно неотдавнашно писмо те пишат:

„След известен опит решихме, че е важно да се запасим с някои продукти, които ползваме. Понякога трябва да променим навиците си в употребата на определен вид храна…

Чувството на мир и желанието да бъдем верни на заповедта, дадена от Господ чрез съвременния пророк ни помага да чувстваме Светия Дух… и да не се страхуваме, като виждаме че знаменията за Второто пришествие на Господ са благословия, а не нещо, от което да се страхуваме. Ние й се радваме… Това ни дава мотивацията да бъдем верни, да издържим до края, да бъдем спасени и да получим вечен живот”²⁰.

Като заключителна мисъл брат Вакароно пише: „Съжалявам за своя английски. Надявам се да разбирате това, което се опитах да ви обясня”. Брат и сестра Вакароно, ние разбираме, защото в Писанията е написано: „Уповавай на Господа от все сърце, и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти”²¹. В името на Исус Христос, амин.