Посланието на възстановяването
Ние заявяваме на света, че пълнотата на Евангелието на Исус Христос e била възстановена земята.
На едно мое назначение на колова конференция в долината Солт Лейк поканих млад президент на кворума на дяконите да се присъедини към мен и да поговорим за ключовете на свещеничеството. Аз исках той да разбере, че има много важен сан, който включва ключовете да председателства кворума на свещениците. Ние говорихме за голямата отговорност да се държат ключовете и колко е специално да е принадлежим към кворум. В края на кратката презентация аз го попитах колко членове има в неговия кворум. Отговорът беше 14.
Следващия въпрос беше: „Колко са активни?”
Отговорът: „12.”
Тогава го попитах: „Какво става с другите двама?”
Отговорът му беше: „Аз трябва да работя и да ги направя активна част от нашия кворум.”
Тогава го попитах колко време ще отнеме. Той мислеше, че може би три месеца. Аз го насърчих за усилията му.
Почти точно три месеца по-късно аз получих писмо от него, с което ме информираше за това, че всички членове на неговия кворум сега са активни. Той каза, че се е сприятелил с тях и единият сега посещава събранията на кворума на дяконите, а другия е ръкоположен за учител от епископа. Аз бях впечатлен от неговия отговор. Какъв пример за човек, който цени своето свещеничество и използва свещеническите ключове да изпълнява задължението, което Господ му е дал. Не мога спра да учудвам на замисъла, който Господ е установил за управление на Своето дело тук на земята, като използва силата на свещеничеството.
Този млад мъж, ненавършил 14 години, получава ценно обучение, което го подготвя за служба през целия му живот. Можете ли да си го представите след 5–6 години да продължава тази служба с табелка на костюма му, която показва, че той дава 2 години от живота си като мисионер на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни?
Като допълнение към опита, който получава упражнявайки свещеничеството в служба на другите, подготовката на този млад мъж трябва да включи солидно разбиране на посланието за възстановяването – послание, което днес провъзгласяват хиляди мисионери. Това е посланието, че в наши дни, в диспенсацията на пълнотата на времето, Евангелието е възстановено за благословия на всички, които ще го чуят и ще му се подчинят.
Първото видение
Диспенсацията на пълнотата на времената била възвестена с едно много специално видение на друг млад мъж, почти 15-годишен, който отишъл в гората да се помоли за отговори на въпросите, които имал в главата си относно религията. Джозеф Смит описва величественото видение, което се разкрило пред погледа му, със следните думи:
„Аз видях точно над главата си стълб от светлина по-ярък от слънцето, който се спусна постепенно, докато се установи върху мен.
…Когато светлината се установи върху ми, аз видях над мен във въздуха две Личности, чиято яркост и слава не се поддават на никакво описание. Единият от Тях ми проговори, като ме нарече по име и каза, посочвайки другия: Този е Моят Възлюбен Син. Него слушай!” (Джозеф Смит—История 1:16–17).
Това видение ни е разкрило, че Бог, Нашият Отец и Исус Христос, Неговият Възлюбен Син, са две отделни Личности. Всеки от Тях има тяло от плът и кости, които са прославени и съвършени, по този начин изяснявали неправилното разбиране, което съществувало дотогава в продължение на много векове относно понятието за Бог. Нищо чудно, че когато Джозеф Смит написал Символът на вярата, в първата точка той заявил, „Ние вярваме в Бога, Вечния Отец, и в Сина Му Исус Христос, и в Све тия Дух”? (Символът на вярата 1:1).
Книгата на Мормон
Знаейки, че съмнение, неверие и погрешна информация незабавно ще последват Пророка, като разказвал за Първото видение, Господ дал Книгата на Мормон, още един завет на нашия Господ Исус Христос. Този древен том от Светите писания е свещен спътник на Библията, съдържащо пълнотата на вечното Евангелие на Исус Христос. Той също дава убедително доказателство на света, че Джозеф Смит в истински пророк Божий. Учение и Завети съдържат следното заявление за появяването на Книгата на Мормон:
„(Бог) даде (на Джозеф Смит) заповеди, които го вдъхновиха;
и даде му сила свише чрез предварително приготвени средства да преведе Книгата на Мормон,
която съдържа летопис на един паднал народ и пълнотата на евангелието на Исуса Христа, за езичниците и за юдеите също;
която бе дадена чрез вдъхновение и е потвърдена чрез служението на ангели и на други, и е провъзгласена на света от тях,
Доказвайки на света, че Светите писания са истинни, и че Бог наистина вдъхновява човеците и ги призовава за святото си дело в този век и поколение” (У. и З. 20:7–11).
Преводът на Книгата на Мормон представлява само по себе си чудо и ни дава още доказателства за божествения произход на книгата. Когато Оливър Каудъри пристигнал в Хармони, Пенсилвания, на 5 април 1829 г., за да служи като преписвач на Пророка, били преведени само няколко страници от окончателния текст. През онази вечер Джозеф и Оливър седнали заедно и надълго през нощта обсъждали преживяванията на Пророка. Два дни по-късно, на 17 април, те започнали превода на книгата. През следващите три месеца Джозеф с удивителна скорост превел приблизително 500 печатни страници за около 60 работни дни.
Оливър написал за това забележително събитие: „Бяха незабравими дни – това да седя, заслушан в звука на един глас, диктуващ чрез вдъхновение от небесата, събуждаше най-дълбока благодарност в недрата на тази моя душа! Ден след ден, непрекъснато, аз продължавах да записвам словата от устата му, според както той превеждаше историята или летописа, наречен „Книгата на Мормон” (Messenger and Advocate, октомври 1834 г., стр. 14; вж. също Джозеф Смит—История 1:71, бележки под линия)
Свещеничеството
Като напредвали, Джозеф и Оливър били развълнувани от ученията, които се съдържали в тази книга. Те били особено впечатлени от учението за кръщението, както било учено от възкресения Спасител по време на посещението Му при обитателите на Западното полукълбо. Важността на учението за кръщението била ясно разкрита в съзнанието им. Те решили, че трябва да попитат Господ в усърдна молитва, за да научат как да получат благословията самите те да бъдат кръстени.
На 15 май 1829 г., те отишли в горите близо до река Саскуaхана и коленичили в молитва. Оливър описва какво се случва след това: „Внезапно, като че ли от средата на вечността, гласът на Изкупителя ни говори мир, докато завесата се разтвори и ангелът Божий, облечен в слава, слезе и донесе очакваното с нетърпение послание и ключове на Евангелието на покаянието. Каква радост! Какво чудо! Какво изумление! Докато светът беше измъчван и смущаван, докато милиони вървяха пипнешком като слепец покрай стена, докато всички хора като цяло се основаваха върху несигурност, нашите уши чуха, нашите очи видяха” (Messenger and Advocate, октомври 1834 г., стр. 15; вж. също Джозеф Смит—История 1:71, бележки под линия).
Ангелът се представил като Иоан, същия който се нарича Иоан Кръстител в Новия Завет. Той положи своите ръце на главите на Джозеф и Оливър и казал:
„На вас, съслужители мои, в името на Месията, аз предавам Свещеничеството на Аарон, което държи ключовете за служението на ангелите и на евангелието на покаянието, и на кръщението чрез пълно потапяне за опрощение на греховете; и то никога вече няма да бъде отнето от земята, докато синовете на Левий не принесат отново приношение на Господа в праведност”.
Той каза, че това Аароново Свещеничество няма властта за полагане на ръце за дара на Светия Дух, но че това ще ни се даде по-нататък. И той ни заповяда да отидем и да се кръстим, и ни даде указания, че аз трябва да кръстя Оливър Каудъри и че след това той трябва да кръсти мен.
В съответствие с това, отидохме и се кръстихме. Първо аз кръстих него, а след това той кръсти мен, след което аз положих ръцете си върху главата му и го поставих в Аароновото Свещеничество; след това той положи ръцете си върху мен и ме постави в същото Свещеничество, защото тъй ни беше заповядано” (Джозеф Смит—История 1:69-71).
Скоро след това апостолите Петър, Яков и Иоан се появили, поставили ръцете си на главите на двамата съслужители и им предали свещеничеството на Мелхиседек.
Църквата на Исус Христос
Сега, след като властта да действат в името на Господ била отново на земята, Джозеф получил заповед официално да организира Църквата. На 6 април 1830 г. в дома на Питър Уитмър-старши във Файет, Ню Йорк, шестима мъже, които преди това били кръстени, гласували единодушно да организират Църквата на Исус Христос, според заповедта Божия. На това събрание било получено едно откровение:
„Ето, трябва да има летопис, воден сред вас и в него ти ще бъдеш наречен гледач, преводач, пророк, апостол на Исуса Христа, старейшина на църквата чрез волята на Бога Отца и благодатта на вашия Господ Исус Христос,
бидейки вдъхновен от Светия Дух да положиш основата й и я изградиш за най-святата вяра…
която църква беше организирана и установена в годината на вашия Господ хиляда осемстотин и тридесета, в четвъртия месец и на шестия ден от месеца, който е наречен април.
Затова вие, подразбирайки църквата, трябва да се вслушвате във всички негови слова и заповеди, които той ще ви даде, тъй както ги получава, ходейки в пълна святост пред Мен.
Защото неговото слово вие ще получавате като че ли от собствената Ми уста, в пълно търпение и вяра” (У. и З. 21:1–5).
Така Църквата на Исус Христос съществувала отново на земята, за да благославя човечеството с ученията на Спасителя. Тази Църква била организирана според плана, който Господ бил установил в древността.
В Библията в посланието до ефесяните апостол Павел заявява:
„И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;
докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота
за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости;
но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос” (Ефесяните 4:12–15).
Президент Хинкли казва относно възстановяването: „И тогава, след като много поколения се извървели по земята, толкова много от тях в противоречие, омраза, тъмнина и зло, дошъл великия нов ден на Възстановяването. Това славно Евангелие бил съпроводено с появата на Отца и Сина пред момчето Джозеф. На земята настъпил изгревът на диспенсацията на пълнотата на времената. Всичко добро, красиво, божествено от всички минали диспенсации било възстановено в този най-забележителен период” („Зората на по-светъл ден”, Лиахона, май 2004 г., стр. 83).
Нашето послание е уникално. Ние провъзгласяваме на света, че пълнотата на Евангелието на Исус Христос e била възстановена земята. Ние провъзгласяваме смело, че ключовете на свещеничеството са били възстановени на човека със силата да запечатва на земята и на небето. Спасителните обреди, произнесени от Господа като изисквания за влизане във вечния живот с Него, могат сега да бъдат изпълнявани с обвързваща власт от онези, които достойно упражняват силата на Неговото свято свещеничество. Ние заявяваме на света, че това е времето, на което се позовават библейските пророци като последните дни. Това е последното време преди Пришествието на Исус Христос да управлява и царува на земята.
Ние ви приканваме да чуете посланието на възстановеното Евангелието на Исус Христос от нас. Тогава можете да сравните величественото послание с това, което може да чуете от другите и можете да определите кое от Бог и кое е от хората.
Моето свидетелство към вас, е че това е Църквата на Исус Христос, установена в последните дни. В името на нашия Господ и Спасител, тъкмо Исус Христос, амин.