2007
Изцеляващата сила на опрощението
Май 2007 г.


Изцеляващата сила на опрощението

Ако можем да намерим опрощение в сърцата си за онези, които са ни наскърбили и наранили, ние ще се издигнем на по-високо ниво за самоуважение и благополучие.

Изображение

Мои скъпи братя и сестри и приятели, аз стоя пред вас смирено и с молитва. Бих искал да говоря за изцеляващата сила на опрощението.

Сред прекрасните хълмове на Пенсилвания една отдадена група християни живее обикновен живот без автомобили, електричество или модерни машини. Те работят упорито и живеят тих, спокоен живот, отделени от света. Повечето от храната им се произвежда в собствените им ферми. Жените шият, плетат и бродират своите облекла, които са скромни и обикновени. Те са известни като народа Амиш.

Един 32-годишен шофьор на камион за мляко живеел със семейството си в тяхната общност Никъл Майнс. Той не бил амиш, но неговия маршрут за събиране на мляко минавал през много ферми на амишите, където станал известен като тихия млекар. Миналият октомври той внезапно загубил разсъдък и контрол. В измъченото си съзнание той обвинявал Бог за смъртта на своето първо дете и някои необосновани спомени. Той нахълтал без повод в амишко училище, освободил момчетата и възрастните, и завързал 10 момичета. Той стрелял по момичетата, като убил пет и ранил пет. След което се самоубил.

Това шокиращо насилие причинило огромна болка сред амишите, но не и гняв. Имало болка, но не и омраза. Тяхното опрощение било незабавно. Заедно те се свързали със страдащото семейство на млекаря. Когато неговото семейство се събрало в дома му след стрелбата, един съсед амиш отишъл там, прегърнал бащата на мъртвия стрелец и казал, „Ние ще ви простим”1. Амишките ръководителите посетили съпругата и децата на млекаря, за да изразят своето опрощение, помощ и любов. Почти половината от опечалените на погребението на млекаря били амиши. На свой ред амишите поканили семейството на млекаря да посети погребалната служба на момичетата, които били убити. Изключителен мир обхванал амишите, тъй като тяхната вяра ги подкрепяла по време на тази криза.

Един местен жител много красноречиво обобщил последиците на тази трагедия, като казал „Ние всички говорехме на един език, не просто английски, но език на загриженост за общността и език на служба. Да, и езика на опрощение”2. Това било удивителен изблик на тяхната съвършена вяра в ученията на Господа от проповедта на хълма: „Обичайте неприятелите си, и молете се за тия, които ви гонят”3.

Семейството на млекаря, който убил петте момичета, дало следното изявление за обществеността:

„До нашите амишки приятели, съседи и местната общност:

Нашето семейство иска всички вие да знаете, че сме поразени от опрощението, благодатта и милостта, която вие ни оказахте. Вашата любов към нашето семейство ни помогна да получим изцеляването, от което толкова се нуждаем. Молитвите, цветята, картичките и подаръците, които ни дадохте, развълнуваха сърцата ни по начин, който не може да се опише с думи. Вашето състрадание премина границите на нашето семейство, нашата общност и променя нашия свят и затова искрено ви благодарим.

Моля разберете, че нашите сърца са съкрушени от всичко, което се случи. Ние сме изпълнени с тъга за всички наши амишки съседи, които сме обичали и продължаваме да обичаме. Ние знаем, че предстоят много трудни дни за всички семейства, които загубиха обични хора и така ние ще продължим да имаме надежда и упование в Бога на всяка утеха, като се опитваме да възобновим нашия живот”4.

По какъв начин цялата амишка група могла да покаже такава проява на опрощение? Това било поради вярата им в Бог и упованието в Неговото слово, което е част от тях самите. Те се считат за ученици на Христос и искат да следват Неговия пример.

Като чули за тази трагедия, много хора изпратили пари на амишите, за да платят за лечението на петте оцелели момичета и за разноските по погребенията за петте, които били убити. Като допълнителна проява на тяхното ученичество амишите решилите да споделят част от парите с вдовицата на млекаря и нейните три деца, защото и те били жертви на тази ужасна трагедия.

Опрощението не е винаги незабавно, както това на амишите. Когато биват наранени или убити невинни деца, повечето от нас не мислят първо за опрощение. Гневът е нашият естествен отговор. Ние можем дори да се чувстваме оправдани в желанието да „бъдем квит” с някой, който нанася вреда на нас или нашето семейство.

Д-р Сидни Саймън, признат авторитет по реализиране на ценностите, дава отлично определение на опрощението, що се отнася до човешките отношения:

„Опрощението представлява освобождаване и по-добро използване на енергията, изразходвана в яд, чувство на възмущение и лекуване на неизцелени рани. То е преоткриване на силите, които винаги сме имали и пренасочване на нашите безгранични възможности да разберем и приемем другите хора и себе си”5.

Повечето от нас се нуждаят от време да се справят с болката и загубата. Ние можем да намерим всякакви причини за отлагане на опрощението. Една от тях е да чакаме злосторниците да се покаят преди да им простим. При все това такова отлагане ни кара да загубим мира и щастието, които можем да имаме. Глупостта от премислянето на отдавна отминали наранявания не носи щастие.

Някои хора таят яд цял живот, без да осъзнават, че да простим решително на тези, които са постъпили несправедливо спрямо нас е благотворно и целебно.

Опрощението идва по-лесно когато, подобно на амишите, ние имаме вяра в Бог и уповаваме на Неговото слово. Такава вяра „дава възможност на хората да издържат най-лошото човешко отношение. То също помага на хората да мислят за другите. По-важното е, че им дава възможност да простят”6.

Всички ние получаваме травми от преживяванията, които изглеждат че нямат връзка или причина. Не можем да ги разберем и обясним. Ние може никога да не разберем защо се случват някои неща в този живот. Причината за някои от нашите страдания е известна единствено на Господ. Но тъй като се случват, трябват да бъдат изтърпяни. Президент Хауърд У. Хънтър казва, че „Бог знае какво не знаем и вижда това което не виждаме.”7

Президент Бригъм Йънг дава следното дълбоко прозрение, че поне някои от нашите страдания имат цел, като казва: „Всяко бедствие, което сполита смъртни същества, ще бъде позволено да се случи на малцина, за да ги подготви да се радват на присъствието на Господ… Всички изпитания и преживявания, през които преминавате, са необходими за вашето спасение”8.

Ако можем да намерим опрощение в сърцата си за онези, които са ни наскърбили и наранили, ние ще се издигнем на по-високо ниво за самоуважение и благополучие . Някои нови изследвания показват, че хората които са учени да прощават, са „по-малко ядосани, с повече надежда, по-малко депресирани, по-слабо разтревожени и стресирани”, което води до по-добро физическо благосъстояние9. Друго подобно изследване заключава, „че прошката е… освобождаващ дар, който хората могат да си дарят сами”10.

В наши дни Господ ни е увещава, „трябва да си прощавате едни на други…” и после изисква, като казва, „Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци”11.

Една сестра, която преживявала мъчителен развод, получила добър съвет от своя епископ: „Запази място в сърцето си за прошка и когато тя дойде, приветствай я”12. Амишите вече я чувствали, защото „опрощението е основен елемент от (тяхната) религия”13. Техният пример за опрощение е върховен израз на християнска любов.

Тук в Солт Лейк Сити през 1985 г. епископ Стивън Кристенсън, без да има вина, бил жестоко и безсмислено убит от бомба, предназначена да отнеме живота му. Той бил син на Мак и Джоан Кристенсън, съпруг на Тери и баща на 4 деца. Със съгласието на родителите му аз споделям това, което те са научили от това преживяване. След този ужасен акт новинарските екипи неотстъпно следвали членовете на сем. Кристенсън. Веднъж това натрапване засегнало член на семейството дотам, че Мак, бащата на Стивън, трябвало да го спре. Мак тогава помислил, „Това нещо ще унищожи семейството ми, ако ние не простим. Отровата и омразата никога няма да спрат, ако не ги изчистим от сърцата си”. Спокойствието и мирът дошли, като семейството очистило сърцата си от гнева и могли да простят на човека, който отнел живота на техния син.

Наскоро тук в Юта се случиха две други трагедии, които показаха вярата и изцеляващата сила на опрощението. Гари Серан, чиито жена и две деца били убити на Бъдни вечер, когато тяхната кола била ударена от камион, незабавно изразил своята прошка и загриженост към обявения без доказателства за пиян шофьор. Миналия февруари, когато една кола блъсна колата на епископ Кристофър Уйлямз, той трябваше да вземе решение и то беше „безусловно да прости” на шофьора, който причинил катастрофата, така че изцеляващият процес да започне без спънки14.

Какво можем да научим всички ние от такива преживявания? Трябва да признаем и осъзнаем гневните чувства. Необходимо е смирение да направим това, но ако коленичим и помолим Небесния Отец за усещане на опрощение, Той ще ни помогне. Господ изисква от нас „да прощава(м)е на всички човеци”15 за наше собствено добро, защото „омразата забавя духовния растеж”16. Единствено като се отървем от омразата и горчивината, Господ може да ни даде утеха в сърцата, точно както направил за общността на амишите, сем. Кристенсън, сем. Серан и сем. Уйлямз.

Разбира се, обществото се нуждае от защита от закоравели престъпници, защото милостта не може да ограби правосъдието17. Епископ Уйлямз се отнесе към тази концепция толкова добре, когато каза: „Опрощението е източник на сила. Но не ни освобождава от последствията”18. Когато се случи трагедия, ние не трябва да реагираме, като търсим лично отмъщение, а по-скоро да оставим справедливостта да свърши своето и да забравим. Не е лесно да забравим и изчистим сърцата си от натрупаната обида. Спасителят е предоставил на всички нас ценен мир чрез Своето Единение, но можем да го получим само ако сме готови да отхвърлим отрицателните чувства на гняв, злоба или отмъщение. За всички нас, които прощават на „онези, които прегрешават срещу нас”19, дори онези, които са извършили сериозни грехове, Единението дава с мяра мир и утеха.

Нека помним, че трябва да прощаваме, за да получим прошка. Както казва един от любите ми химни, „О, прости все едно че си получил прошка от мен”20. С цялото ми сърце и душа, аз вярвам в изцелителната сила, която може да получим, ако следваме съвета на Спасителя „да прощава(м)е на всички човеци”21. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. От Joan Kern, „A Community Cries,” Lancaster New Era, 4 окт., 2006 г., стр. А8.

  2. От Helen Colwell Adams, „After That Tragic Day, a Deeper Respect among English, Amish?” Sunday News, 15 окт. 2006 г., стр. А1.

  3. Матея 5:44.

  4. „Amish Shooting Victims,” www.800 padutch.com/amishvictims.shtml.

  5. With Suzanne Simon, Forgiveness: How to Make Peace with Your Past and Get On with Your Life (1990 г.), стр. 19.

  6. Marjorie Cortez, „Amish Response to Tragedy Is Lesson in Faith, Forgiveness”, Deseret Morning News, 2 ян. 2007 г., стр. A13.

  7. „The Opening and Closing of Doors”, Ensign, ноем. 1987 г., стр. 60.

  8. Discourses of Brigham Young, избр. John A. Widtsoe, 1954 г., стр. 345.

  9. Fred Luskin, in Carrie A. Moore, „Learning to Forgive”, Deseret Morning News, 7 окт. 2006 г., стр. E1.

  10. Jay Evensen, „Forgiveness Is Powerful but Complex”, Deseret Morning News, 4 фев. 2007 г., стр. G1.

  11. У. и З. 64:9, 10.

  12. В „My Journey to Forgiving”, Ensign, фев. 1997 г., стр. 43.

  13. Donald Kraybill, in Colby Itkowitz, „Flowers, Prayers, Songs: Families Meet at Roberts’ Burial”, Intelligence Journal, 9 окт. 2006 г., стр. A1.

  14. Вж. Pat Reavy, „Crash Victim Issues a Call for Forgiveness”, Deseret Morning News, 13 фев. 2007 г., стр. A1.

  15. У. и З. 64:10.

  16. Orson F. Whitney, Gospel Themes, 1914 г., стр. 144.

  17. Вж. Алма 42:25.

  18. От Deseret Morning News, 13 фев. 2007 г., стр. A8.

  19. Преводът на Джозеф Смит, Матея 6:13.

  20. „Reverently and Meekly Now”, Hymns, no. 185.

  21. У. и З. 64:10.