Останете на пътеката

Изображение

По един от туристическите маршрути в един каньон близо до дома ми има надпис, който гласи „Останете на пътеката”. Когато човек поеме по този маршрут, скоро му става съвсем ясно, че тази препоръка е напълно на място. Там има хълмове, завои и много стръмни местности. На места почвата пропада и през някои месеци от годината се появяват гърмящи змии. Посланието ми към всяка от вас тази вечер съвпада с това на онази табела – останете на пътеката.

Преди няколко години бях на туристическа екскурзия в планините Тетон в Уайоминг с една група млади жени. Беше трудно изкачване и на втория ден достигнахме най-опасната част от маршрута. Щяхме да се изкачим по Ураганната пътека– уместно наречена така заради силните ветрове, които духат там почти винаги. Един рейнджър ни инструктира да вървим по средата на пътеката, да се движим възможно най-ниско по откритите части, да приберем всичко в раниците си и да се движим бързо. Това не беше място за снимки и за мотаене. Почувствах се много облекчена и щастлива, когато всяка от младите жени премина успешно през местността. И знаете ли, нито една не попита колко близо можеше да се доближи до ръба!

Понякога, когато вървим по пътеките на живота, искаме да се позадържим на опасни места, като мислим, че това е забавно и вълнуващо и че контролираме положението. Понякога мислим, че можем да живеем на ръба и въпреки това запазим своята добродетел. Но това е рисковано. Както ни казва Пророкът Джозеф Смит, „Щастието е целта и замисъла на нашето съществуване; и това ще бъде и резултатът от него, ако следваме пътеката, която води към него; и тази пътека е добродетелта” (History of the Church, 5:134–35).

Господното напътствие към Ема Смит в Учение и Завети, раздел 25 е напътствие към всички Негови безценни дъщери. Там ни се дават принципи на поведение и сме посъветвани да „ходи(м) в пътеките на добродетелта” (ст. 2). Добродетелта е „моделът на мислене и поведение, основаващо се на висши морални стандарти” (Проповядвайте Моето Евангелие, 2004 г., стр. 135). И така, кои са високите морални стандарти, които ни помагат да бъдем добродетелни?

Добродетелта включва скромност – в мислите, езика, облеклото и поведението. А скромността е основополагащия камък на целомъдрието. Точно както човек не се катери бос по пътеки, където живеят гърмящи змии, така в днешния свят е жизненоважно да бъдем скромни, за да бъдем в безопасност. Когато сме скромни, ние показваме на околните, че като Негови дъщери разбираме връзката си с нашия Небесен Отец. Показваме, че Го обичаме и че ще бъдем Негови свидетели във всички неща. Да бъдем скромни показва на околните, че „лелеем добродетелта” („Dearest Children, God Is Near You,” Hymns, no. 96). Скромността не е да бъдеш „шик”. Тя е въпрос на сърцето и на това да бъдеш свята. Скромността не е да бъдеш модерна. Тя е да бъдеш вярна. Скромността не е да бъдеш „готина”. Тя е да бъдеш целомъдрена и да спазваш завети. Скромността не е да бъдеш популярна, а да бъдеш чиста. Скромността представлява огромна част от това да стоим здраво на пътеката на целомъдрието и добродетелта. Ясно е, че добродетелта е условие за възвисяване. Мормон ни помага да разберем, че както добродетелта, така и целомъдрието са „най-съкровеното и най-скъпоценното от всичко” (Мороний 9:9). Ние просто не можем да си позволим да сме небрежни или да се доближаваме твърде много до ръба. Това е опасен терен за всяка Божия дъщеря.

В Учение и Завети, раздел 25 ни са дава съвет да се придържаме към заветите си (вж. ст.13). За мен придържане означава да следваме, съблюдаваме и наистина да се държим здраво за обещанията, които даваме на Господ. Нашите завети ще ни подсилят, за да можем да устоим на изкушение. Да спазваме своите завети ще ни държи постоянно на пътеката на добродетелта. Когато спазваме заветите, които сме сключили при кръщение, ние ще бъдем в средата на пътеката. Старейшина Джефри Р. Холанд ни напомня:

„Започвайки със своето кръщение, ние сключваме завети, докато следваме този път към вечен живот и продължаваме по пътя, като ги спазваме…

Подтиците на Светия Дух винаги ще бъдат достатъчни за нашите нужди, ако се придържаме към пътя на завета. Нашият път води нагоре по хълма повечето време, но пък помощта, която получаваме, е наистина божествена. Съществуват трима членове на Божеството – Отец, Сина и Светия Дух – които ни помагат поради заветите, които сме сключили.

За да си спомним тези завети, ние всяка седмица вземаме от причастието. В молитвата, която се казва за хляба, ние „свидетелства(ме), о, Боже, Вечний Отче, че… жела(ем) да взем(ем) върху си името на Твоя Син и си спомн(яме) винаги за Него, и спазва(ме) Неговите заповеди, които Той (ни) е дал, за да може винаги да има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)” (У. и З. 20:77) (Джефри Р. Холанд, „Това, което бих искал всеки нов член да знае – и всеки дългогодишен член да помни”, Лиахона, окт. 2006 г., стр.10–11).

Водени от Неговия Дух, вие ще бъдете уверени и щастливи, и добродетелта непрестанно ще украсява мислите ви. Книгата на Мормон описва какво се случило, когато цяла една общност спазва заветите си и живее по чист и добродетелен начин: „И наистина не можеше да съществува по-щастлив народ измежду всички народи, сътворени от ръката Божия” (4 Нефи 1:16). Водени от Светия Дух, вие също ще имате праведно влияние върху околните.

В офиса си имам снимките на поколенията жени в моето семейство – моите прабаба, баба, майка ми и дъщеря ми Ейми. Примерът на техния живот на отдаденост и вяра в Плана са ми помогнали да се изкача по-високо и да стигна по-надалеч. Като гледам тази снимка сега, мога много ясно да осъзная важността на това да се живее добродетелен живот. Сега не само имам една дъщеря, но пет племеннички и пет малки внучки, които допълват тази картина. Чувствам дълбока отговорност да живея примерен живот на добродетел и святост, който те да виждат. Дори ако сте първата от предстоящи поколения, вие също имате отговорност пред онези, които са след вас.

Наскоро отново предприех същото това изкачване на планините Тетон, което споменах по-рано, но този път със своя съпруг и група приятели на наша възраст. Когато започнахме, беше вълнуващо и лесно, но преди да достигнем нашата цел, бяхме изтощени и аз знаех, че имах проблем. Физически не се бях подготвила толкова добре, както когато ходихме с младите жени години по-рано – а и бях взела много багаж, опакован небрежно. Теглото на раницата започна да ме изморява и бях готова да се откажа. Останалите също се чувстваха претоварени от височината, стръмния терен и тежките раници. Съпругът ми усети това и избърза напред. Почувствах се изоставена. След около час обаче можех да видя съпруга си да се спуска по пътеката от другата страна на долината. Той тичаше към мен. Когато ме достигна, той ми взе раницата, избърса сълзите ми и ме заведе до нашата цел – едно кристално чисто езеро, заобиколено от величествени борове. После се обърна, върна се обратно по пътеката и направи същото още четири пъти за останалите туристи. Когато го гледах, съжалявах, че бях толкова неподготвена и още повече съжалявах, че имах толкова много ненужни неща в раницата си, които увеличаваха теглото, което той трябваше да носи вместо мен. Но бях толкова благодарна за неговата сила, всеотдайност, подготовка и обич.

Когато се изкачвате по планините на живота, останете на пътеката на добродетелта. Ще има други, които ще ви помагат – вашите родители, роднини, епископи, съветници и праведни приятели от всички възрасти. И ако сте изморени или завиете в погрешна посока, обърнете се и се върнете на пътеката на добродетелта. Винаги помнете, че Спасителят е готов да ви помогне. Той ще ви даде възможността да се покаете, ще ви укрепи, ще направи товара ви по-лек, ще избърше сълзите ви, ще ви утеши и ще продължи да ви помага да останете на пътеката.

Спасителят е съвършения пример за добродетел. Когато Исус ходил по пътищата на светите земи, Той „обикаляше да прави благодеяния” (Деяния 10:38). Той изцелявал болните, правел така, че болните да прогледнат и възкресявал мъртвите. „Той учеше за истините на вечността, за реалността на нашето доземно съществуване, за целта на нашия живот на земята и за възможностите (на)… дъщерите Божии в идния живот” (вж. „Живият Христос – Свидетелството на Апостолите”, Лиахона, апр. 2000 г., стр. 2–3). Един от любимите ми стихове казва: „Уповавай на Господ от все сърце, и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти” (Притчи 3:5–6).

Свидетелствам, че това е истина. Той не само е показал пътя, но и понякога ме е водил за ръка по него. „Неговият път е пътеката, която води към щастие в този живот, и към вечен живот в идния свят” („Живият Христос”, Лиахона, апр. 2000 г., стр. 3). Давам ви свидетелство, че Той е жив! Той ще чуе вашите молитви и ще направлява стъпките ви. Исус Христос е нашият Пример и Водач. Останете на пътеката! Бъдете скромни. Придържайте се към заветите си и бъдете достойни за спътничеството на Светия Дух. Господ обещава: „Дерзайте, защото Аз ще ви направлявам. Царството е ваше и благословиите му са ваши, и богатствата на вечността са ваши” (У. и З. 78:18). Наистина, стоя удивена от „Неговия несравним живот и безкрайната добродетел на Неговата велика единителна жертва” („Живият Христос”, Лиахона, апр. 2000 г., стр. 3, курсив добавен). В името на Исус Христос, амин.