Да помним, да се покайваме и да се променяме

Изображение

Благодарна съм за нашия Спасител и отправената към всички нас покана да дойдем „в Христа и да станем съвършени в Него”¹. Надявам се, че ще мога да ви предам мислите и чувствата си относно това да Го помним, да се покайваме и да се променяме. Мисля, че най-добре ще мога да изразя чувствата в сърцето си, като ви разкажа за три жени и после обсъдя поуките, които извлякох от разказите за тях.

Ще започна с Рут Мей Фокс, която беше обща президентка на Младите жени преди много години. Тя служи в това призование до 84-годишна възраст. Сестра Фокс е родена в Англия и когато била на 13 години, извървяла почти цялото разстояние до долината Солт Лейк заедно с група пионери. Майка й починала, когато била бебе, така че тя изживяла първите 12 години от живота си подслонена от няколко различни семейства. Вероятно e била трудно дете, защото баба й я нарекла „лошо момиче” и отказала да се грижи за нея².

Накрая Рут се омъжила и имала 12 деца. Тя споделяла своето силно свидетелство с децата си и им преподавала евангелски уроци, докато работела с тях, но признава, че по-големите й деца понякога били обект на сурова дисциплина, защото имала избухлив характер и не винаги „брояла до десет”³, когато я предизвиквали. Работила усилено да овладее тази своя слабост и станала известна с доброто си сърце и службата си към околните.

Сестра Фокс доживяла 104 години. В дългия си живот преживяла големи радости и трудни изпитания и учела, че „животът дава някои трудни уроци. Най-издръжливите растения не се отглеждат в парници и силата на характера не е резултат от избягване на проблемите”⁴.

Миналата година се покатерих на Индипендънс рок в Уайоминг, за да открия къде сестра Фокс издълбала името си на 13-годишна възраст, докато пътувала до долината Солт Лейк. Времето през изминалите 140 години почти са го заличили, но успях да разчета „Рут Мей 1867”. Исках да зная повече за тази голяма ръководителка и следовничка на Исус Христос, която през целия си живот полагала усилия да се усъвършенства и чието мото било, „Царството Божие или нищо!”⁵

Следващият ми разказ е за една жена, която ще нарека Мери. Тя била дъщеря на верни пионери, които жертвали много за Евангелието. Тя сключила брак в храма и станала майка на 10 деца. Била талантлива жена, която учела децата си как да се молят, как да работят усилено и как да се обичат едни други. Плащала своя десятък и цялото й семейство се качвало на фургона и отивало на неделните събрания.

Въпреки че знаела, че това е в разрез със Словото на мъдростта, тя развила навика да пие кафе и държала кана с кафе на печката си. Твърдяла, „Господ няма да ми забрани да вляза в рая заради една малка чашка кафе”. Но заради тази малка чашка кафе тя не могла да има храмова препоръка, също и онези от нейните деца, които пиели кафе заедно с нея. Въпреки че доживяла дълбока старост и накрая станала достойна да влезе и служи в храма, само едно от 10-те й деца сключило брак в храма, и голяма част от потомството й, което в момента е в петото си поколение, не се радва на благословиите на възстановеното Евангелие, в което тя вярвала, и за което нейните предшественици жертвали толкова много.

Последният разказ е за Кристина (което не е истинското й име), която била кръстена и запечатана за семейството си като малко момиче, но в един момент те спрели да живеят според Евангелието. Тогава тя била тийнейджърка, направила някои неправилни избори и била много нещастна.

Един ден й дадох книжката „Личен напредък” и казах, „Тази книжка ще ти помогне да възприемеш Христови качества в живота си, така че да извършиш промените, които желаеш. Приканвам те да започнеш работа по нея днес и да я донесеш на организираната вечер край огнището тази вечер, за да споделиш с мен какво си научила”. През онази вечер тя каза със сълзи на очи, „Днес започнах своя личен напредък”. Оттогава тя ми написа няколко писма. Отново започна да посещава неделните събрания, Обществото за взаимно усъвършенстване и семинара. Няколко седмици по-късно нейните сестра и майка отишли на църква с нея. По-късно и бащата се присъединил към тях и сега цялото семейство отново заедно посещават храма.

И така, кои са някои от поуките за помненето, покаянието и промяната, които извлякох от тези разкази?

Първата поука е, че всеки допуска грешки⁶. Неотдавна бях с едно 8-годишно момиче в деня на нейното кръщение. В края на деня тя каза с пълна увереност, „Бях кръстена и за целия ден не съм извършила и един грях!” Но нейният съвършен ден не продължи вечно и съм сигурна, че сега вече тя научава, така както всички нас, че независимо от това колко усилия полагаме, ние не винаги избягваме всички лоши обстоятелства, всеки неправилен избор или владеем себе си така, както би трябвало. Често слушам за избраното, царско поколение на тази диспенсация, но никога не съм чувала да го наричат съвършеното поколение. Тийнейджърите са особено уязвими, защото силата на Сатана е реална и те правят първите си големи независими избори. В резултат на това те също така допускат и първите си големи грешки.

Точно това се случило с Кориантон в Книгата на Мормон. От Кориантон се очаквало вярно да отслужи мисия, но въпреки че бил достатъчно силен и умен, за да се справи с рисковани ситуации и лоша компания, той наистина затънал в голям грях, когато започнал да посещава неподходящите места с неподходящи хора, вършейки грешни неща⁷.

Втората ми поука е, че покаянието не е просто предоставена ни възможност. Заповядано ни е да се покаем⁸. Спасителят учи, че освен ако не се „покае(м) и… (не) стане(м) като малко дете… няма да може(м) по друг начин да наследи(м) царството Божие”⁹. Не трябва да допускаме една малка чашка кафе, един лош навик, един лош избор или едно неправилно решение да ни изкара от релси за цял живот.

Понякога хората подхождат небрежно към покаянието. Чувала съм някои хора да казват, че покаянието е твърде трудно. Други твърдят, че са се уморили да се чувстват виновни или са били обидени от ръководител, който им помагал да се покаят. Понякога хората се отказват, когато са допуснали грешка и започват да вярват, че за тях няма надежда. Някои хора си мислят, че ще се почувстват по-добре, ако просто изоставят възстановеното Евангелие и си тръгнат.

Сатана е този, който поставя безнадеждни мисли в сърцата на онези, които са допуснали грешки. Господ Исус Христос винаги ни дава надежда. Той казва:

„ти беше избран да вършиш Господното дело, но поради прегрешение, ако не внимаваш, ти ще паднеш.

Но запомни, Бог е милостив; ето защо, покай се за това, което си извършил и което е противно на заповедта, която Аз ти дадох, и ти все още си избран, и отново призован за делото”¹⁰.

Най-лесният, най-бързият път към щастието и мира е да се покаем и да се променим възможно най-скоро.

Третата поука е, че не сме сами. Не е възможно съвсем сами да предизвикаме истинска промяна. Нашата собствена воля и добри намерения не са достатъчни. Когато допускаме грешки и избираме неправилното, на нас ни трябва помощта на нашия Спасител, за да се върнем в пътя. Вземаме от причастието седмица след седмица, за да покажем своята вяра в Неговата сила да ни промени. Изповядваме греховете си и обещаваме да ги изоставим¹¹.

Когато най-големите ни усилия не са напълно достатъчни, точно чрез Неговата благодат получаваме силата да продължаваме да се опитваме¹². Господ казва: „Ако човеците дойдат при Мене, Аз ще им покажа тяхната слабост. Аз давам на човеците слабост, за да бъдат смирени; и Моята благодат е достатъчна за всички човеци, които се смиряват пред Мене; защото ако те се смирят пред Мене и повярват в Мене, тогава Аз ще сторя слабите им страни да станат силни”¹³.

Когато търсим Господната помощ, за да бъдем променени, тогава ни се дава следното обещание: „Този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня”¹⁴. Господ не е Този, Който ще се откаже от нас. Той казва, „Дойдете при Мене всички, който се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя”¹⁵. Мирът и радостта, които получаваме, когато знаем, че ни е било простено, са една божествена благословия. Този мир идва в Господното време и по Неговия начин, но наистина идва.

Последната ми поука е, че можем да се променим. Всеки ден е една нова възможност да си спомним нашия Спасител и да следваме Неговия пример. Без да се покайваме не можем да се развиваме¹⁶. Затова покаянието е втория принцип на Евангелието¹⁷.

Вместо да търсим извинения за някоя слабост, ние работим всеки ден да развием добри навици и Христови качества. Президент Спенсър У. Кимбъл казва, „Развиването на Христови качества е трудоемка и неумолима задача – тя не е за сезонни работници или онези, които не влагат отново и отново най-добрите свои усилия”¹⁸. От Кристина научих, че развиването на Христови качества в живота ни е признак, че се променяме.

Понеже всички ние сме смъртни, всички допускаме грешки. Покаянието не е просто дадена ни възможност, но не го постигаме сами. Имаме Спасител, Който да ни помогне да се покаем. Като развиваме Неговите качества в живота си, знаем, че правим промени, които ни помагат да се доближим до Него.

Сестра Фокс казва, че Евангелието е нейната „защитна мантия срещу изкушенията, (нейната) утеха в моменти на мъка, (нейните) радост и слава през всичките (й) дни, (нейната) надежда за вечен живот”¹⁹. Тя приела за свое мото „Царството Божие или нищо”, защото знаела, че като приеме Евангелието с цялото си сърце, можела да получи обещанието, което Спасителят дава на всички ни: „Всеки, който се покае и е кръстен в Моето име, същият ще бъде изпълнен; и ако устои до края, ето, него ще считам за невинен пред Моя Отец в него ден, когато ще застана да съдя света”²⁰.

Тъкмо чрез покаянието съм опознала Спасителя и вярата и упованието ми в Него нарастват, когато търся Неговата помощ за промяна. Давам свидетелство, че Той и Неговата сила настина съществуват, в името на Исус Христос, амин.