Почтително общуване с Бог, по време на което човек Му благодари и иска благословии. Молитвите са обръщение към нашия Небесен Отец в името на Исус Христос. Могат да бъдат казвани на глас или на ум. Мислите на човека също могат да бъдат молитва, ако са насочени към Бога. Песента на праведния може да бъде молитва към Бога (У. и З. 25:12).
Целта на молитвата не е да променим Божията воля, а да осигурим на себе си и на други хора благословии, които Бог е готов да даде, но за които трябва да се молим, за да ги получим.
Ние се молим на Отца в името на Христос (Йоан 14:13–14; 16:23–24). Истинска способност да се молим в името на Христос получаваме, когато нашите желания съвпадат с Неговите (Йоан 15:7; У. и З. 46:30). Тогава ние искаме неща, които са правилни и затова Бог може да ги даде (3 Неф. 18:20). Някои молитви остават без отговор, защото те по никакъв начин не представляват желанието на Христос, а произлизат от човешки егоизъм (П. Я. 4:3; У. и З. 46:9). Ако искаме от Бог неправедни неща, те се превръщат в осъждане за нас (У. и З. 88:65).