„В пътя на дълга“

През 1947 г. е отбелязана стогодишнината от пристигането на първите пионери в долината на соленото езеро. През тази година се провеждат много възпоменателни празненства и има безброй изрази на благодарност към отдадените ученици на Исус Христос, които са проправили пътя, изграждали са домове, отглеждали са посеви в безплодната пустош и са установявали общности.

По време на общата конференция през 1947 г. президент Дж. Рубен Кларк, първи съветник в Първото президентство, споделя едно от най-запомнящите се и трогващи послания на благодарност към тези верни пионери.

В посланието си президент Кларк накратко споменава добре познатите ръководители, водили придвижването на запад, като Бригъм Йънг, Хибър Ч. Кимбъл, Уилфърд Уудръф, Парли П. Прат и много други. Обаче основната му цел не е да разкаже за постиженията на тези забележителни хора. Вместо това той съсредоточава бележките си върху решителните души, чиито имена нито се знаят, нито са официално записани в историята на Църквата. Поучителното заглавие на посланието му е „Хората от последния фургон“¹.

Президент Кларк описва с големи подробности качествата и изпитанията на тези, които са пътували в последния покрит фургон на всеки от дългите кервани от фургони, прекосили равнините. Той изразява похвала към тези незнайни и непочетени герои, които ден след ден, седмица след седмица, месец след месец са се давили от праха, вдигнат от всички движещи се пред тях фургони, и които са преодолели безмилостните обстоятелства по пътя.

Президент Кларк заявява: „Хората от последния фургон вървели напред, изморени и изтощени, с подути крака, понякога почти обезсърчени, носени от вярата си, че Бог ги обича, че Възстановеното Евангелие е истинно и че Господ води и насочва братята най-отпред“².

Той завършва посланието си със следната вдъхновяваща похвала: „Към тези смирени души, велики във вярата, велики в усилията си, велики в праведния живот, велики в оформянето на нашето безценно наследство, смирено изразявам своята любов, уважение и благоговейна почит“³.

През 1990 г. президент Хауърд У. Хънтър, тогава президент на Кворума на дванадесетте апостоли, споделя послание за незаменимия принос на безброй членове на Църквата, които служат усърдно и вярно и получават малко или никаква публична признателност или признание.

Президент Хънтър обяснява:

„За младия и доблестен капитан Мороний е казано:

„Ако всички човеци бяха, са и бъдат като Мороний, ето, самите сили на пъкъла биха се разклатили навеки; да, дяволът никога нямаше да има власт над сърцата човешки“ (Алма 48:17).

Какъв комплимент за един известен и разполагащ с власт човек! (…) Два стиха по-долу се намира изказване за Еламан и неговите братя, които играят роля не толкова явна като тази на Мороний. То гласи:

„Сега ето, Еламан и братята му служеха на народа не по-малко от Мороний“ (Алма 48:19).“.

Президент Хънтър продължава: „С други думи, въпреки че Еламан не е толкова известен и изтъкнат като Мороний, неговата служба е също толкова голяма, т.е. той помага също толкова, колкото и Мороний“⁴.

След това президент Хънтър съветва всички нас да служим не по-малко. Той казва: „Ако чувствате, че голяма част от вашите действия през тази или идните години не ви правят известни, не се тревожете. Повечето от най-добрите хора, живели някога, също не са били известни. Служете и израствайте, предано и тихо“⁵.

Благодарен съм за милионите членове на Църквата, които днес идват при Спасителя⁶, вървят вярно напред по заветната пътека в последните фургони на нашия съвременен керван и наистина служат не по-малко от другите. Вашата силна вяра в Небесния Отец и Господ Исус Христос, както и вашия непретенциозен и посветен живот ме вдъхновяват да съм по-добър човек и ученик.

Обичам ви. Възхищавам ви се. Благодаря ви. И изразявам похвала към вас.

Словата на Самуил Ламанита в Книгата на Мормон най-добре обобщават какво изпитвам към вас.

„Ви(жте), че по-голямата част от тях са в пътя на дълга си, ходят благоразумно пред Бога и съблюдават да спазват заповедите Му и повеленията Му. (…)

Да, аз ви казвам, че по-голямата част от тях го правят и се стремят с неуморно усърдие да доведат останалата част от своите братя до знанието за истината“⁷.

Вярвам, че изразът „в пътя на дълга“ описва проницателни братя и сестри, които търсят тези, които са сами по време на събрания в Църквата или в други обстоятелства, а след това сядат до тях. Те постоянно се стремят „да утеша(ват) онези, които се нуждаят от утешение“⁸, без да очакват признание или похвала.

Изразът „в пътя на дълга“ описва брачни партньори и деца, които подкрепят своя спътник, родител или дете в службата на ръководна позиция в Господната възстановена Църква. Тяхното постоянно, тихо и обикновено непризнато поддържащо влияние прави възможни благословиите за много хора и семейства по начини, които ще бъдат напълно разбрани само във вечността.

Изразът „в пътя на дълга“ описва хора, които, след като са се отвърнали от Бог, смирено се връщат отново при Него⁹, като се покайват за греховете си и търсят очистващата и изцеляваща сила на Единението на Спасителя. Да дойдат в Христа¹⁰, като се завърнат на заветната пътека от греховно отклоняване в „забранени пътеки“¹¹, е съществено в духовно отношение и изисква праведност. Докато вървят напред с вяра и не се уморяват да вършат добро, те полагат основата на велико дело в своя живот¹² за „всички поколения и за вечността“¹³.

Изразът „в пътя на дълга“ описва праведни хора, които жадуват да вземат върху си игото на Спасителя чрез разкритите завети и обреди на Неговото Евангелие, но не могат да направят това поради независещи от тях причини. Обещавам ви, че личната ви мъка ще бъде облекчена, а подчинението и вярата ви, когато с търпение подчинявате волята си на Божията, ще бъдат възнаградени в „определеното от Господа време“¹⁴. „Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост“¹⁵.

Изразът „в пътя на дълга“ описва вдъхновени преводачи по целия свят, които служат на Господ, като помагат на приятели и членове да „чу(ват) пълнотата на Евангелието на собствения си език и на собственото си наречие“¹⁶. Техните гласове, жестомимичен превод и преведени документи предават вечни истини, при все това малко от нас знаят имената им или някога изразяват признателност. Чрез дара на езици, с който са били благословени, преводачите служат усърдно, самоотвержено и много често анонимно, за да помагат на хората да получават духовния дар на вярата чрез четене и слушане на словото Божие¹⁷.

Изразът „в пътя на дълга“ описва верни семейни мъже и жени, които почитат заветната си отговорност да се множат и да изпълнят земята и които са благословени със силата и издръжливостта да се преборват с децата си по време на събранията за причастие. В един все по-объркан свят, изпълнен с бедствия и неправилни приоритети, тези смели души не се вслушват в гласовете, възхваляващи егоцентризма, а благоговеят пред светостта и важността на живота в плана на Небесния Отец за щастието на Неговите чеда.

Много семейни двойки също така се уповават на Бог, когато праведните желания на сърцата им не се осъществяват по начина или в момента, в който са се надявали и мечтали. Те „чакат Господа“¹⁸ и не изискват Той да се съобразява с техните земни срокове. „Защото от началото на света човеците не са нито чули, нито почувствали, нито пък някое око е видяло, освен Теб, о, Боже, колко велики неща си приготвил за (тези), който Те очаква(т)“¹⁹.

Изразът „в пътя на дълга“ описва хиляди и хиляди ръководители в ясли и учители в Неделното училище за деца, които обичат и учат децата на Църквата всяка неделя.

Замислете се за въздействието на службата на тези отдадени ученици и величествените благословии, обещани на тези, които служат на деца.

„Тогава (Исус) взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, им каза:

Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил“²⁰.

Изразът „в пътя на дълга“ описва посветени деца, които внимателно се грижат за възрастни родители, недоспала майка, утешаваща уплашено дете, докато пази като „лъвица пред вратата“ на дома си²¹, членове на Църквата, които идват рано и остават до късно, за да подреждат и прибират столовете, както и вдъхновени хора, които канят близки, приятели и познати да дойдат и да видят, да дойдат и да помагат, и да дойдат и да останат²².

Описах само няколко избрани примера за спазващи завети отдадени ученици на Исус Христос като вас, които вървите напред „в пътя на дълга си“. Милиони други примери за светии от последните дни, които принасят „изцяло душите си“²³ на Господ се намират в съсредоточени върху Христос домове и в единици на Църквата по света.

Вие обичате и служите, слушате и се учите, предлагате грижа и утеха, преподавате и свидетелствате чрез силата на Светия Дух. Вие постите и се молите често, ставате все по-силни и по-силни в смирението си, и все по-непоколебими и по-непоколебими във вярата на Христа „дотам, че душите (ви) се изпъл(ват) с радост и утеха, да, че чак сърцата (ви) се прочист(ват) и освет(яват), което освещение (идва) поради това, че (…) отда(вате) сърцата си на Бога“²⁴.

Хората от последния фургон, които са служили не по-малко, и вие, които днес вървите напред по пътя на дълга си, сте силата на възстановената Църква на Спасителя. И както е обещал Господ, „всички престоли и владения, княжества и власти ще бъдат разкрити и дадени на всички, които са устояли смело заради Евангелието на Исус Христос“²⁵.

С радост свидетелствам, че Небесният Отец и Неговият Възлюбен Син живеят и обещанията Им са сигурни, в святото име на Господ Исус Христос, амин.