Да вървим напред в заветни взаимоотношения с Христос

Моят добър приятел Илан ми разказа за една пътека в Израел. „Нарича се Пътеката на Исус – каза той, – защото това е пътеката от Назарет до Капернаум, по която Исус е вървял, както вярват мнозина“. В същия момент реших, че желая да извървя тази пътека, затова започнах да правя планове за пътуване до Израел.

Шест седмици преди пътуването счупих глезен. Съпругът ми се притесняваше от тази контузия, а моята най-голяма тревога бе дали щях да мога да извървя „пътеката на Исус“ един месец по-късно. По природа съм инат, затова не отмених самолетните билети.

Помня как се срещнах с израелския си водач през онази красива юнска сутрин. Изскочих от буса и извадих комплект патерици и скутер за коляно. Мая, нашият водач, погледна гипсирания крак и каза: „Ами, не мисля, че ще можете да минете по тази пътека в това състояние“.

„Може би няма да мога – отговорих аз. – Но нищо не ми пречи да опитам.“ Тя кимна леко и тръгнахме. Обичам я за това, че повярва, че аз можех да извървя пътеката със счупен глезен.

За известно време сама заобикалях канарите по стръмната пътека. След това, впечатлена от искреността на моите усилия, Мая извади едно тънко въже, завърза го за дръжките на скутера ми и започна да дърпа. Дърпаше ме нагоре по хълмовете, през лимонени градини и покрай брега на Галилейското езеро. В края на пътуването изразих своята благодарност към моя мил водач за това, че ми помогна да постигна нещо, което никога нямаше да мога да постигна сама.

Когато Господ призовава Енох да пътува по земята и да свидетелства за Него, Енох се колебае¹. Той е само момче и е бавен в говора. Как ще може да извърви този път в това състояние? Той е заслепен от счупеното в него. Господният отговор по повод тези пречки е прост и директен: „Ходи с Мен“². Подобно на Енох, трябва да помним, че Този, Който беше наранен за нас³, ще позволи на смъртността да върши делото си в нас, но Той не иска от нас сами да се справяме с тези трудности⁴. Независимо от тежестта на нашия случай или настоящата ни посока, Той ще ни покани да ходим с Него⁵.

Спомнете си за затруднения млад мъж, който среща Господ в пустошта. Яков е далеч от дома. През тъмната нощ той сънува сън, съдържащ не само стълба, но и важни заветни обещания, включително така нареченото от мен „обещание на петте пръста“⁶. През тази нощ Господ застава до Яков, представя се като Бога на бащата на Яков, след което обещава:

• Аз съм с теб.

• Ще те пазя.

• Отново ще те върна у дома.

• Няма да те оставя.

• Ще спазя обещанието Си към теб⁷.

Яков трябва да направи своя избор. Може да избере да прекара живота си само запознат с Бога на своя баща или може да избере да живее в отдадени заветни взаимоотношения с Него. Години по-късно Яков свидетелства за живота според Господните заветни обещания: „(Бог) (…) ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих“⁸. Точно както го е правил за Яков, Господ ще дава отговори на всеки от нас в моменти на нужда, ако изберем да обвържем живота си с Неговия. Той е обещал да върви с нас по пътеката.

Наричаме това вървене по заветната пътека – пътека, която започва със завета при кръщението ни и води до по-задълбочени завети, които сключваме в храма. Може би, като чувате тези думи, си представяте списък с отметки. Може би виждате само пътека с изисквания. По-задълбоченият поглед разкрива нещо по-въздействащо. Заветът не е само един вид договор, макар това да е важно. Той е взаимоотношение. Президент Ръсел М. Нелсън ни учи: „Заветната пътека е от основно значение за взаимоотношенията ни с Бог“⁹.

Помислете за брачния завет. Сватбата е важна, но също толкова важни са взаимоотношенията, които се изковават през съвместния живот след това. Същото важи и за нашите заветни взаимоотношения с Бог. Поставени са условия и по пътя ще има очаквания. Но Той кани всички нас да дойдем и, според способностите си, с пълно намерение на сърцето, да „бързаме напред“¹⁰ редом с Него, с упованието, че обещаните благословии ще дойдат. Писанията ни напомнят, че често тези благословии идват в избран от Него момент и по Неговия начин: 38 години¹¹, 12 години¹², веднага¹³. Какъвто е вашият път, такава ще е Неговата помощ¹⁴.

Неговата мисия е изпълнена с благоволение. Исус Христос ще върви с нас там, където сме, и такива, каквито сме. Това е причината за събитията в градината, на кръста и в гробницата. Спасителят е изпратен, за да ни помага да преодоляваме¹⁵. Но оставането там, където сме, няма да доведе до исканото от нас изкупление. Точно както не оставя Яков там в пустинята, Господ няма намерение да остави който и да е от нас там, където сме.

Неговата мисия е изпълнена също с издигане. Той ще работи с нас¹⁶, за да ни издигне там, където е Той, и по време на този процес ще направи възможно за нас да станем като Него. Исус Христос е дошъл да ни издигне¹⁷. Той желае да ни помага да ставаме като Него. Той е причината за храма.

Трябва да помним, че не само пътят ще ни възвиси, но и нашият спътник – Спасителят. И това е пътят на заветните взаимоотношения.

Когато бях в Израел, посетих Западната стена. За евреите това е най-святото място в Израел. Само това е останало от техния храм. Повечето са облечени по най-добрия възможен за тях начин, когато посещават това свято място; облеклото им е символ за тяхната отдаденост на взаимоотношенията им с Бог. Те посещават стената, за да четат от Писанията, да се поклонят и да излеят душите си в молитва. Молбата за храм сред тях обхваща всеки техен ден, всяка тяхна молитва съдържа този копнеж за дом на завета. Възхищавам се на тяхната отдаденост.

Когато се върнах у дома след пътуването си до Израел, се заслушах по-внимателно в разговорите относно заветите, случващи се около мен. Чух как някои си задават въпроса Защо трябва да вървя по заветната пътека? Имам ли нужда да отида в храма, за да сключа завети? Защо да нося светите одежди? Трябва ли да встъпя в заветни взаимоотношения с Господ? Отговорът на тези уместни и важни въпроси е прост: Зависи на какво ниво искате да бъдат вашите взаимоотношения с Исус Христос¹⁸. Всеки от нас трябва да даде свои собствени отговори на тези дълбоко лични въпроси.

Ето моят: Аз вървя по тази пътека като „възлюбена дъщеря на Небесни Родители“¹⁹, която Бог познава²⁰ и на която Той има дълбоко доверие²¹. Като чедо на завета, аз имам право да получавам обещаните²² благословии. Избрала съм²³ да ходя с Господ. Призована съм²⁴ да бъда свидетел за Христос. Когато пътят изглежда труден, аз получавам сила²⁵ чрез благодат. Всеки път, когато прекрача прага на Неговия дом, аз задълбочавам заветните си взаимоотношения с Него. Освещавана съм²⁶ чрез Неговия Дух, надарявана съм²⁷ с Неговата сила и съм отделена²⁸ да изграждам Неговото царство. Чрез всекидневно покаяние и ежеседмично вземане от причастието, аз се уча да бъда непоколебима²⁹ и се стремя да правя благодеяния³⁰. Вървя по тази пътека с Исус Христос, като очаквам обещания ден, в който Той отново ще дойде. Тогава ще бъда запечатана като Негова³¹ и ще бъда вдигната като свята³² Божия дъщеря.

Ето защо вървя по заветната пътека.

Ето защо държа на заветните обещания.

Ето защо отивам в Неговия дом на завета.

Ето защо нося светите одежди като постоянно напомняне.

Защото искам да живея в отдадени заветни взаимоотношения с Него.

Може би и вие искате това. Започнете там, където се намирате³³. Не позволявайте на вашето състояние да ви пречи. Помнете, че скоростта на нашия напредък или местоположението ни не са толкова важни, колкото самият напредък³⁴. Поканете някого, на когото имате доверие и който е на заветната пътека, да ви представи на Спасителя, Когото е опознал. Учете се повече от Него. Влагайте усилия в тези заветни взаимоотношения с Него. Вашата възраст или състояние нямат значение. Можете да вървите с Него.

След като изминахме Пътеката на Исус, Мая не си взе обратно въжето. Остави го завързано на моя скутер. През следващите няколко дни моите млади племенници и техният приятел се редуваха и ме дърпаха из улиците на Йерусалим³⁵. Те се погрижиха да не пропусна разказите за Исус. Беше ми напомнено за силата на подрастващото поколение. Можем да се учим от вас. Вие имате истинско желание да познавате водача, Исус Христос. Имате доверие на здравината на въжето, което ни обвързва с Него. Имате необикновената дарба да събирате другите при Него³⁶.

За щастие, ще вървим по тази пътека заедно, насърчавайки се едни други по пътя³⁷. Като споделяме нашите лични преживявания с Христос, ще засилваме своята отдаденост. За това давам свидетелство в името на Исус Христос, амин.