Ние сме Негови чеда

Спомняте ли си какво преживява пророкът Самуил, когато Господ го изпраща в дома на Есей, за да помаже новия цар на Израил? Самуил вижда Елиав, първородния на Есей. Елиав явно е висок на ръст и има вид на водач. Самуил вижда това и прибързано си прави заключение. Но се оказва, че заключението му е погрешно и Господ го учи: „Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст (…) понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“¹.

Спомняте ли си какво преживява Анания, когато Господ го изпраща да благослови Савел? Репутацията на Савел го е изпреварила и Анания вече е чул за него и за това колко жестоко и безпощадно е преследвал светиите. Анания чува и прибързано си прави заключение, че може би не трябва да служи на Савел. Но се оказва, че заключението му е погрешно и Господ го учи: „Той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народи и царе и пред израилтяните“².

Какъв е проблемът на Самуил и Анания в тези два случая? Те виждат с очите си и чуват с ушите си, и в резултат на това изказват мнение за другите, основаващо се на външен вид и слухове.

Когато книжниците и фарисеите виждат жената, хваната в прелюбодейство, какво виждат те? Една покварена жена – грешница, заслужаваща смърт. Когато Исус я вижда, какво вижда Той? Жена, която временно се е поддала на слабостта на плътта, но която би могла да се поправи чрез покаяние и Неговото Единение. Когато хората виждат стотника, чийто слуга е болен от парализа, какво виждат те? Може би един натрапник, чужденец – някой, достоен за презрение. Когато Исус го вижда, какво вижда Той? Един мъж, който се тревожи за благото на член от дома си и който се обръща към Господ с чистосърдечие и вяра. Когато хората виждат жената с кръвотечение, какво виждат те? Може би една нечиста и отхвърлена жена, която трябва да бъде избягвана. Когато Исус я вижда, какво вижда Той? Една болнава жена, самотна и отчуждена поради обстоятелства извън нейния контрол, която се надява да бъде изцелена и да бъде приобщена отново.

Във всеки случай Господ вижда същността на тези хора и съобразно това служи на всеки поотделно. Както Нефи и неговият брат Яков заявяват:

„Той ги кани всички да дойдат при Него (…) черен и бял, роб и свободен, мъж и жена; и Той си спомня за друговерците; и всички са равни пред Бога“³.

„Едното същество е толкова ценно в очите Му, колкото и другото“⁴.

Нека и ние не допускаме нашите очи, уши и страхове да ни заблуждават, а да отваряме сърцата и умовете си и непринудено да служим на околните, както Исус го е правил.

Преди няколко години съпругата ми, Изабел, получи необичайна отговорност за служение. Тя бе помолена да посети една възрастна вдовица в нашия район, сестра със здравословни проблеми, чиято самота бе внесла горчивина в живота ѝ. Нейните завеси бяха спуснати, въздухът в апартамента ѝ бе застоял; тя не желаеше посещения и ясно заяви: „Не мога да направя нищо за никого“. Без да се смущава, Изабел отвърна: „Напротив, можеш! Можеш да направиш нещо за нас, като ни позволиш да идваме и да те посещаваме“. И така Изабел отиваше, с вярност.

Известно време по-късно, тази добра сестра претърпя операция на ходилата, което наложи да ѝ се сменят превръзките всеки ден – нещо, което тя не можеше да прави сама. В продължение на дни Изабел ходеше в дома ѝ, измиваше нейните стъпала и сменяше превръзките ѝ. Тя никога не видя нещо грозно, никога не ѝ замириса на лошо. Тя виждаше единствено една красива Божия дъщеря, която се нуждаеше от обич и нежна грижа.

През годините, аз и безброй други сме били благославяни от дара на Изабел да вижда хората така, както ги вижда Господ. Независимо дали сте президентът на кол или посрещате идващите на църква в района, дали сте кралят на Англия или живеете в колиба, дали говорите нейния език или някой друг, дали спазвате всички заповеди или изпитвате трудности с някои, тя ще ви сервира най-добрата си гозба в най-хубавите си чинии. Икономически статус, цвят на кожата, култура, националност, степен на праведност, социално положение или какъвто и да било друг идентификатор или етикет не са от значение за нея. Тя вижда със сърцето си; тя вижда Божие чедо във всеки.

Президент Ръсел М. Нелсън учи:

„Противникът се радва на подобни етикети, защото те ни разделят и ограничават възгледите ни за нас самите и за другите. Колко е тъжно, когато почитаме тези етикети повече от самите хора.

Етикетите могат да водят до осъждане и враждебност. Всяка форма на насилие или предразсъдък към друг човек заради националност, раса, сексуална ориентация, пол, степен на образование, култура или други значими идентификатори, е обида за нашия Създател!“⁵.

Моята същност не е французин, това е мястото, където съм роден. Моята същност не е бял човек, това е цветът на кожата ми, или по-скоро липсата на такъв. Моята същност не е професор, това е нещо, което правих, за да издържам семейството си. Моята същност не е висш ръководител седемдесетник, това е призованието, в което служа в царството към момента.

„Първо – както ни напомня президент Нелсън, аз съм – чедо на Бог“⁶. Вие също сте, както и всички други хора около нас. Моля се да можем по-добре да разбираме тази прекрасна истина. Това променя всичко!

Може да сме отгледани в различни култури; може да имаме различен социално-икономически произход; нашето земно наследство, включващо нашата националност, цвят на кожата, предпочитания към храната, политическа ориентация и др., може значително да се различава. Но ние сме Негови чеда, всички, без изключение. Имаме един и същ божествен произход и еднакъв неограничен потенциал чрез благодатта на Исус Христос.

Клайв С. Луис го формулира по следния начин: „Сериозно нещо е да живеете в общество на възможни богове и богини, да помните, че най-скучният и безинтересен човек, с когото разговаряте, може един ден да бъде същество, което, ако бихте могли да видите сега, щяхте да бъдете силно изкушени да му се поклоните. (…) Няма обикновени хора. Никога не сте говорили с простосмъртен. Народите, културите, изкуствата, цивилизацията – те са смъртни и техният живот в сравнение с нашия е като живота на комар. Но безсмъртни са хората, с които се шегуваме, работим, сключваме брак, презираме и експлоатираме“⁷.

Семейството ни имаше привилегията да живее в различни държави и култури; нашите деца бяха благословени да сключат брак с хора от различни етноси. Осъзнах, че Евангелието на Исус Христос е „великият изравнител“. Когато истински го приемем, „самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда“⁸. Тази удивителна истина ни освобождава, а всички етикети и различия, които иначе може да се отразяват негативно върху нас и взаимоотношенията помежду ни, просто биват „погълнати (…) в Христа“⁹. Скоро става ясно, че ние, както и другите, „не (сме) вече странници и пришълци, а (сме) съграждани на светиите и членове на Божието семейство“¹⁰.

Наскоро чух президентът на клон на една от нашите мултикултурни езикови единици да нарича това, както го прави старейшина Герит У. Гонг, заветна принадлежност¹¹. Каква прекрасна концепция! Ние принадлежим към група хора, които се опитват да поставят Спасителя и сключените от тях завети в центъра на своя живот и да живеят според Евангелието с радост. От това следва, че вместо да се виждаме един друг през изкривената призма на земния живот, Евангелието издига нашия взор и ни позволява да се виждаме през безупречната, непроменяща призма на сключените от нас свещени завети. Като правим това, ние започваме да елиминираме своите естествени предразсъдъци и предубеждения спрямо другите, което от своя страна ни помага да сведем до минимум предразсъдъците и предубежденията, насочени към нас¹², в един прекрасен цикъл на добродетелта. Ние наистина следваме поканата на нашия скъп пророк: „Мои скъпи братя и сестри, наистина е от значение как се отнасяме един към друг! Как говорим на другите и за тях у дома, на църква, на работа и онлайн наистина е от значение. Днес аз ви моля да общувате с другите по един по-висш и по-свят начин“¹³.

Този следобед, в духа на тази покана, бих искал да добавя своето обещание към това на нашите прекрасни деца от Неделното училище за деца.

Свидетелствам, че Той, към Когото се обръщаме с наш Отец в небесата, е наистина наш Отец, че Той ни обича, че Той познава всяко от Своите чеда лично, че Той е дълбоко загрижен за всеки един и че наистина всички ние сме равни пред Него. Свидетелствам, че начинът, по който се отнасяме един към друг, е пряко отражение на нашето разбиране и признателност за върховната жертва и Единение на Неговия Син, Исус Христос. Моля се да можем, подобно на Него, да обичаме другите, защото така е правилно, а не защото те вършат правилното нещо или се вписват в „правилния“ модел. В името на Исус Христос, амин.