Господине, искаме да видим Исус

Един ден през пролетта на 1945 г. млад мъж се събудил във военна болница. Имал късмет, че е жив – бил прострелян точно зад ухото, но лекарите го оперирали и вече можел да ходи и говори нормално.

За съжаление куршумът бил засегнал частта от мозъка му, която разпознава лица. Сега той гледал жена си без да я разпознае, не можел да познае собствената си майка. Дори лицето в огледалото му било чуждо – не можел да каже дали е мъж или жена¹.

Той получил лицева слепота – състояние, което засяга милиони хора².

Човек, сериозно засегнат от лицева слепота, се опитва да разпознава другите чрез запомняне на правила – правило за разпознаване на дъщеря по луничките ѝ или приятел по провлачената му походка.

Ето втора история, свързана с мен: Като малко момче често гледах на майка си като на човека, който определя правилата. Тя решаваше кога мога да играя и кога трябва да си лягам или, още по-лошо, кога да плевя двора.

Тя очевидно ме обичаше. Но твърде често и за мой срам, я виждах само като „тази, на която трябва да се подчинявам“.

Едва години по-късно започнах да гледам на нея като на личност. Срамувам се, че никога не съм забелязвал нейните жертви и не съм се чудил защо в продължение на години носеше същите две стари поли (докато аз имах нови дрехи за училище), или защо в края на деня беше толкова уморена и нямаше търпение да си легна рано.

Може би сте забелязали, че тези две истории са свързани – твърде много години на практика имах лицева слепота. Не успявах да виждам майка си като личност. Виждах правилата, които налага, но не разпознавах в тях нейната любов.

Разказвам ви тези две истории, за да подчертая едно – предполагам, че познавате някого (или може би вие сте този човек), който страда от вид духовна лицева слепота.

Може би ви е трудно да виждате Бог като любящ Отец. Може би гледате към небесата и не виждате лика на любовта и милостта, а множество правила, през които трябва да проправяте пътя си. Може би вярвате, че Бог управлява в небесата, говори чрез Своите пророци и обича сестра ви, но тайно се чудите дали обича и вас³. Може би сте усещали пръта от желязо в ръцете си, но все още не сте усетили любовта на Спасителя, до която води⁴.

Предполагам, че познавате подобни хора, защото дълго време аз бях такъв – страдах от духовна лицева слепота.

Мислех си, че животът ми трябва да е посветен на следване на правила и достигане на абстрактни стандарти. Знаех, че Бог ни обича съвършено, но просто не го усещах. Опасявам се, че мислех повече как да достигна небесата, отколкото за това да бъда с моя Небесен Отец.

Ако и вие, като мен, понякога можете само да имитирате с устни, но не „пеете песента на изкупващата любов“⁵, какво можете да направите?

Отговорът, както президент Ръсел М. Нелсън ни напомня, винаги е Исус⁶. И това е много добра новина.

Има един кратък стих в Йоан, който много харесвам. Той е за група отхвърлени хора, които идват при ученик на Спасителя с важна молба. „Господине – казват те, – искаме да видим Исус“⁷.

Всички искаме това – искаме да видим Исус такъв какъвто е и да усетим Неговата любов. Това трябва да е причината за всичко, което вършим в Църквата, особено за всяко събрание за причастие. Ако някога се чудите какъв урок да преподадете на дяконите, какво събрание да планирате и дали да не зарежете всичко, за да играете с тях доджбол, може да ползвате този стих като насока: Това ще помогне ли на хората да виждат и обичат Исус Христос? Ако отговорът е „Не“, можете да опитате нещо друго.

Когато осъзнах, че страдам от духовна лицева слепота, че виждах правилата, но не и лицето на милостта на Отца, разбрах, че вината не е на Църквата. Нито на Бог, но това не означаваше, че всичко е изгубено – нещо, което всички трябва да научим. Дори ранните свидетели на възкресението често срещат възкръсналия Господ лице в лице, но не Го разпознават – от гробницата в градината до бреговете на Галилейското езеро, Неговите първи последователи виждат Исус, но не познават, че е Той⁸. Имат нужда да се научат да Го разпознават, както и ние⁹.

Когато осъзнах своята духовна лицева слепота, започнах да следвам съвета на Мормон да се моля „с цялото си сърце“, за да бъда изпълнен с любовта, обещана на учениците на Христос – моята любов към Него и Неговата любов към мен – и за да Го „вид(я) такъв, какъвто е (…) (и) да има(м) тази надежда“¹⁰. Молех се да мога да спазвам първата голяма заповед да обичам Бог и да усещам „първата и най-велика истина (…) че Бог ни обича с цялото Си сърце, мощ, ум и сила“¹¹.

Също така четях, препрочитах и препрочитах четирите евангелия, но този път, не за да извлека правила, а за да видя Кой е и какво обича. И след време бях отнесен от реката от любов, която извираше от Него.

В началото на служението Си Исус обявява, че е дошъл да изцелява съкрушените по сърце, „да проглас(и) освобождение на пленниците и проглеждане на слепите“¹².

Това не е списък със задачи или търсене на добър имидж, а израз на любовта Му.

Ако отворим евангелията на случайно място, почти на всяка страница Го виждаме да се грижи за тези, които страдат социално, духовно и физически. Той докосва хора, смятани за опетнени и нечисти¹³, и храни гладните¹⁴.

Коя е любимата ви история за Исус? Предполагам, че в нея Божият Син подава ръка, за да прегърне или предложи надежда на човек, отхвърлен от обществото – прокажения¹⁵, мразената самарянка¹⁶, обвинявания и закоравял грешник¹⁷ или врага на народа¹⁸. Подобна благодат е удивителна.

Опитайте се да запишете всички случаи, когато Той хвали или изцелява отритнати, или яде с тях, и мастилото ви ще свърши преди да стигнете до края на евангелието на Лука.

Когато видях това, сърцето ми подскочи в любящо признание и започнах да осъзнавам, че може Исус да ме обича. Както учи президент Нелсън, „колкото повече научавате за Спасителя, толкова по-лесно ще бъде за вас да се уповавате в Неговата милост, безпределна любов и укрепваща, изцеляваща и изкупваща сила“¹⁹. И толкова повече ще се доверявате на вашия Небесен Отец и ще Го обичате.

Старейшина Джефри Р. Холанд учи, че Исус дойде да ни покаже „Кой и какво е Бог, нашият Вечен Отец, колко напълно отдаден е Той на Своите деца от всяка ера и националност“²⁰.

Павел казва, че Бог е „Отец на (всички) милости и Бог на всяка утеха“²¹.

Ако Го виждате по различен начин, моля ви, продължавайте да се опитвате.

Пророците ни канят да търсим лицето Му²². За мен това не е формула, а напомняне, че се покланяме на нашия Отец и не сме завършени, докато не видим Исус като лицето на любовта на Отца²³ и не започнем да следваме Него, а не просто правилата Му²⁴.

Когато пророци и апостоли говорят за завети, те не са като треньори, които викат от трибуни (с червено кадифе): „Старайте се повече!“. Те желаят да разбираме, че заветите са съществени за взаимоотношенията²⁵ и могат да бъдат лек за духовната лицева слепота²⁶. Те не са правила как да спечелим любовта на Бог, Той вече ни обича съвършено. Трудното за мен беше да разбера тази любов и да оформя живота си според нея²⁷.

Ние се опитваме да гледаме през сключените завети като през прозорец към лицето на милостта на Отца от другата страна.

Заветите са израз на прегръдката на Бог.

Последно, учим се да Го виждаме, като Му служим. „Как човек може да познава господар, на когото не е служил?“²⁸

Преди няколко години получих призование, за което се чувствах неподготвен. Събудих се рано и напрегнат, но с един израз в ума си, който не бях чувал преди: Да служим в тази Църква означава да стоим в реката на Божията любов към Неговите чеда. Тази Църква е работна група от хора с кирки и лопати, опитващи се да помагат за разчистването на канала, за да може реката на Божията любов да достигне Неговите чеда в края на канала.

Които и да сте, каквото и да е било миналото ви, има място за вас в тази Църква²⁹.

Вземете кирка и лопата и се присъединете към отбора. Помагайте любовта Му да достига до Неговите чеда и частици от нея ще достигат и до вас³⁰.

Нека търсим любящото Му лице, заветната Му прегръдка и след това да се хванем за ръце с Неговите чеда и заедно да пеем „Спасителю на Израил“:

Нека търсим любящото Му лице и после да бъдем проводници на милостта Му към Неговите чеда³². В името на Исус Христос, амин.