Отличителните белези на щастието

По време на полет по работа преди няколко години се оказах седнал до човек от Нидерландия. Нямах търпение да поприказвам с него, защото като млад мисионер бях служил в Белгия и Нидерландия.

Като се запознахме, той ми подаде визитката си с уникална професия: „професор по щастие“.  Коментирах удивителната му работа и го попитах какво прави един професор по щастие. Той каза, че учи хората как да имат щастлив живот, като си създават смислени взаимоотношения и цели. Отговорих: „Това е прекрасно, обаче какво ли би било да можехте да преподавате и как тези взаимоотношения могат да продължат отвъд гроба и да отговорят на други душевни въпроси, като например каква е целта на живота, как можем да преодоляваме слабостите си и къде отиваме след смъртта?“. Той призна, че би било удивително, ако имахме отговорите на тези въпроси и аз имах удоволствието да му кажа, че ги имаме.

Днес бих искал да прегледам няколко важни принципа на истинското щастие, които изглежда убягват на мнозина в този объркващ свят, където много неща са интересни, но малко са действително важни.

Алма учи съвременниците си: „Защото ето, казвам ви, ще има много неща да се сбъднат; и ето, има нещо, което е по-важно от всички други – защото ето, не е толкова далечно времето, когато Изкупителят ще живее и ще дойде сред Своя народ“¹.

Тези слова са също толкова важни за нас днес, когато очакваме и се подготвяме за Второто пришествие на Христос!

Затова, първото ми наблюдение е, че граденето върху основата на Исус Христос е важно изискване за нашето щастие. Това е сигурна основа, „основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат“². Ако го правим, това ни подготвя за житейските трудности, каквито и да са те.

Преди много години отидох на летен скаутски лагер със сина ни Джъстин. Когато дейностите започнаха, той развълнувано обяви, че с приятелите си желае да спечели значката за стрелба с лък. За целта се изисква момчетата да издържат кратък писмен тест и да уцелят мишена със стрелите си.

Сърцето ме заболя. По това време Джъстин бе доста слаб, поради цистична фиброза, болест, с която се бореше от раждането си. Почудих се дали би могъл да дръпне достатъчно силно тетивата, за да изпрати стрелата в мишената.

Когато той се отправи с приятелите си за занятията по стрелба с лък, аз мислено се помолих да не се почувства унижен от това. След няколко часа на безпокойство го видях да идва по пътеката към мен с голяма усмивка. „Тате! – възкликна той. – Спечелих значката! Уцелих точно в целта, беше в съседната до моята мишена, но уцелих центъра!“. Той бе издърпал тетивата с все сили и бе оставил стрелата да полети, без да може да контролира нейната траектория. Толкова съм благодарен за този разбиращ инструктор по стрелба с лък, който никога не каза: „Съжалявам, грешната мишена!“. Напротив, като видя ограниченията на Джъстин и искрените му усилия, той мило отвърна: „Браво!“.

Точно така ще е и при нас, ако се стараем максимално да следваме Христос и Неговите пророци, въпреки ограниченията си. Ако идваме при Него, като спазваме сключените от нас завети и се покайваме за греховете си, с радост ще чуем похвалата на Спасителя: „Хубаво, ти си добър и верен слуга“³.

Свидетелствам за божествеността на Спасителя на света и Неговата изкупителна обич, и силата да ни изцелява, укрепва и извисява, когато искрено се стремим да идваме при Него. И обратното, няма начин да се движим с тълпата и същевременно към Исус. Спасителят победи смъртта, болестите и греха, и ни предостави начин да постигнем окончателно съвършенство, ако Го следваме с цялото си сърце⁴.

Второто ми наблюдение е, че е важно за нашето щастие да помним, че сме синове и дъщери на любящ Небесен Отец. Когато знаем и се уповаваме на тази истина, всичко се променя.

Преди няколко години, по време на полет към вкъщи от църковно назначение, със сестра Сабин се оказахме седнали точно зад един огромен мъж с татуировка отзад на главата на голямо, ядосано лице и цифрата 439.

Когато кацнахме, аз казах: „Извинете ме, господине. Бихте ли ми казали какво означава цифрата, татуирана отзад на главата Ви?“. Не посмях да попитам за ядосаното лице.

Той каза: „Аз. Това съм аз. Притежавам тази територия: 219!“

Реално цифрата на главата му бе четиристотин тридесет и девет, затова се изненадах, че я каза грешно, щом е толкова важна за него.

Замислих се за това колко е тъжно, че същността и самочувствието на този човек се основаваха на цифра, свързана с територията на банда. Помислих си за това, че този здравеняк някога е бил нечие момченце, което се е нуждаело от това да бъде ценено и да принадлежи. Ако само знаеше кой е всъщност и на кого реално принадлежи, защото всички сме „купени с цена“⁵.

Има един мъдър призив в песен от филма Принцът на Египет, която гласи: „Виж своя живот с небесни очи“⁶. Когато знанието за божественото ни потекло и вечния ни потенциал проникнат дълбоко в нашите души, ще можем да гледаме на живота като на изпълнено с цел постоянно приключение, чрез което да се учим и израстваме, дори ако за кратко „виждаме нещата неясно, като в огледало“⁷.

Третият отличителен белег на щастието е винаги да помним ценността на душата. Правим го най-добре, когато следваме съвета на Спасителя: „Както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате“⁸.

Той също така учи: „Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили“⁹.

Книгата Притчи мъдро съветва: „Не въздържай доброто от онези, на които се дължи, когато ти се отдава възможност да го направиш“¹⁰.

Никога няма да съжаляваме, че сме били твърде добри. За Бог добротата е синоним на величие. Част от това да сме добри е да прощаваме и да не съдим.

Преди много години, когато децата ни бяха малки, за семейна домашна вечер щяхме да ходим на кино. Всички бяхме в колата, с изключение на един от синовете ми и моята съпруга Валъри. Вече се беше стъмнило и когато синът ни отвори вратата и се затича към колата, без да иска ритна нещо, което взе за котката ни на верандата. За жалост на сина ми и съпругата ми, която бе зад него, не беше котката ни, а един много ядосан скункс, който им показа яда си! Всички се върнахме вкъщи, където те двамата се окъпаха и измиха косите си с доматен сок, уж надеждното средство за премахване на миризма на скункс. Когато се измиха и преоблякоха, вече не можехме да усещаме никакви миризми, така че решихме, че все пак е добра идея да отидем на кино. 

След като седнахме отзад в киносалона, всички около нас, един по един, изведнъж решиха да излязат да си вземат пуканки. Когато се върнаха, обаче, никой не седна на предишното си място.

Как се смеем, припомняйки си тази случка, обаче какво би било, ако всичките ни грехове имаха миризма? Ако можехме да подушим нечестност, похот, завист или гордост? Когато слабостите ни са така открити, може би ще сме малко по-съобразителни и внимателни към другите, а и те към нас, докато правим необходимите промени в живота си. Всъщност обичам мириса на тютюн на църква, защото той показва, че някой се опитва да се промени. Тези хора се нуждаят от топлото ни приветствие.

Президент Ръсел M. Нелсън мъдро казва: „Един от най-лесните начини един истински последовател на Исус Христос да бъде разпознат като такъв, е по това с какво състрадание се отнася към другите“¹¹.

Павел пише на ефесяните: „И бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“¹².

Като ученици на Исус Христос сме помолени да се уповаваме на Небесния Отец и нашия Спасител и да не се опитваме да Ги заменяме. Исус Христос познава съвършено несъвършенствата на всички и ще ги съди съвършено.

Четвъртият ми отличителен белег на щастието е да поддържаме вечна перспектива. Планът на нашия Небесен Отец за щастие продължава във вечността, лесно е да наблягаме на нещата тук и сега и да забравим това, което предстои.

На този въздействащ урок ме научи преди много години дъщеря ни Дженифър, 16-годишна по това време. Предстоеше ѝ да претърпи двойна трансплантация на бели дробове, при която петте болни лоба на белите ѝ дробове щяха да бъдат изцяло премахнати и заменени от два здрави, по-малки лоба, дарени от двама удивителни Христови приятели. Това бе високорискова процедура, обаче вечерта преди операцията Дженифър почти ми проповядваше, с нейните едва 41 килограма, като каза: „Не се притеснявай, татко! Утре ще се събудя с нови бели дробове или ще се събудя на едно по-добро място. И двата варианта ще са страхотни“. Това е вяра, това е вечна перспектива! Гледането на живота от гледна точка на вечността предоставя яснота, утеха, кураж и надежда.

Когато настъпи дългоочакваният ден да се свали тръбата за дишане и да се изключи вентилаторът, който помагаше на Дженифър да диша, ние загрижено зачакахме, за да видим дали по-малките ѝ два лоба ще действат. Когато пое първия си дъх, тя веднага заплака. Забелязвайки нашата угриженост, тя бързо възкликна: „Толкова е хубаво да дишаш“. 

Оттогава насам благодаря на Небесния Отец сутрин и вечер за способността ми да дишам. Заобиколени сме от безброй благословии, които лесно можем да приемем за даденост, ако не внимаваме. И обратното, когато не очакваме нищо и високо ценим всичко, животът става прекрасен.

Президент Нелсън казва: „Всяко ново утро е дар от Бог. Дори въздухът, който дишаме, ни е даден с обич назаем от Него. Той ни пази всеки ден и ни подкрепя във всеки момент. Затова първото ни благородно дело сутрин трябва да бъде смирена молитва на благодарност“¹³.

Това ме отвежда до петото и последно наблюдение: никога няма да сте по-щастливи, отколкото сте благодарни.

Господ заявява: „И този, който приема всичко с благодарност, ще бъде прославен“¹⁴. Вероятно, защото благодарността поражда множество други добродетели.

Нашата представа би се променила, ако всяко утро се събуждаме само с благословиите, за които сме били благодарни предната вечер. Ако не ценим нашите благословии, можем да придобием неудовлетвореност, което може да ни ограби от радостта и щастието, които поражда благодарността. Онези във величественото и обширно здание ни примамват изобщо да не ценим това, което е важно.

Всъщност, в живота най-голямото щастие и благословия се състоят в това, в което сме се превърнали чрез Божията благодат, когато сключваме и спазваме свещени завети с Него. Нашият Спасител ще ни полира и пречиства чрез заслугите на единителната Си жертва и казва за онези, които с готовност Го следват: „Те ще бъдат Мои в него ден, когато Аз ще дойда да събера скъпоценностите Си“¹⁵.

Обещавам ви, че ако градим живота си на основата на Исус Христос, ценим истинската си същност като Божии синове и дъщери, помним ценността на душата, поддържаме вечна перспектива и с благодарност ценим многото си благословии, особено Христовата покана да идваме при Него, можем да намираме истинското щастие, което търсим през това земно приключение. Пак ще има трудности през живота, но ще можем по-добре да се справяме с всяко от тях с усещане за цел и мир, благодарение на вечните истини, които разбираме и спазваме.

Свидетелствам за действителното съществуване на Бог, нашия Вечен Отец, и Неговия Възлюбен, Син Исус Христос. Свидетелствам и за живите пророци, гледачи и откровители. Благословия е да получаваме небесно напътствие чрез тях. Както ясно казва Исус: „Дали чрез Моя собствен глас или чрез гласа на служителите Ми, все едно“¹⁶. В святото име на Исус Христос, амин.