Да преживеем деня в Христос

Бил е ден, изпълнен с недвусмислени и директни притчи, сложни въпроси и дълбоки учения. След като отправя остър укор към онези, приличащи на „варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота“¹, Исус преподава още три притчи относно духовната подготвеност и ученичеството. Една от тях е притчата за десетте девици.

„Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.

А от тях пет бяха неразумни и пет – разумни.

Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха елей със себе си.

А разумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си.

И докато се бавеше младоженецът, дрямка обхвана всички и заспаха.

А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!

Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си.

А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват.

А разумните отговориха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.

А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.

После дойдоха и другите девици и казаха: Господарю! Господарю! Отвори ни“².

А той отговори: Истина ви казвам: Не ви познавам“³.

„И така, бдете; защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде“⁴.

Президент Далин Х. Оукс задава следните провокиращи размисъл въпроси във връзка с идването на Младоженеца:⁵ „Какво би било, ако денят на Неговото пришествие е утре? Ако знаехме, че ще срещнем Господ утре – чрез преждевременната ни смърт или Неговото неочаквано пришествие – какво бихме направили днес?“⁶.

Научих от личен опит, че духовната подготовка за пришествието на Господ е не само важна, но е и единственият начин да намираме истински мир и щастие.

Беше хладен есенен ден, когато за пръв път чух думите: „Имате рак“. Със съпруга ми бяхме шокирани! Докато мълчаливо шофирахме към вкъщи, осмисляйки тази вест, сърцето ми се насочи към тримата ни синове.

Мислено попитах Небесния Отец: „Ще умра ли?“.

Светият Дух прошепна: „Всичко ще бъде наред“.

Тогава попитах: „Ще живея ли?“.

Отново отговорът, който дойде, бе: „Всичко ще бъде наред“.

Бях объркана. Защо получих съвсем еднакви отговори на въпросите дали ще живея или ще умра?

Тогава внезапно цялото ми същество се изпълни със съвършен мир, тъй като ми бе напомнено, че не беше нужно да се втурнем вкъщи и да научим децата си как да се молят. Те знаеха как да получават отговори и утеха чрез молитва. Не беше нужно да се втурнем вкъщи и да ги научим относно Писанията или словата на живите пророци. Тези слова вече бяха познат източник на сила и разбиране. Не беше нужно да се втурнем вкъщи и да ги научим за покаянието, възкресението, Възстановяването, плана на спасение, вечните семейства или самото учение на Исус Христос.

В този момент всеки урок от семейна домашна вечер, всяко изучаване на Писанията, изречена с вяра молитва, дадена благословия, споделено свидетелство, сключен и спазен завет, посещение на дома Господен и осветен Господен ден бяха важни – о, колко важни! Беше твърде късно да сложим елей в светилниците си. Нуждаехме се от всяка капчица и то точно сега!

Благодарение на Исус Христос и възстановеното Му Евангелие, ако умра, семейството ми ще бъде утешено, укрепено и някой ден възстановено. Ако живея, ще имам достъп до най-великата сила на тази земя, която да ми помага, да ме подкрепя и изцели. В крайна сметка, благодарение на Исус Христос, всичко може да бъде наред.

От внимателното изучаване на Учение и завети разбираме какво означава „наред“.

„И в него ден, когато ще дойда в славата Си, ще бъде изпълнена притчата за десетте девици, която ви разказах.

Защото тези, които са мъдри и са приели истината, и са взели Светия Дух за свой водач, и не са били измамени, истина ви казвам, те няма да бъдат отсечени и хвърлени в огъня, но ще преживеят деня“⁷.

Исус Христос прави възможно за нас да „преживе(ем) деня“. Да преживяваме деня не означава да допълваме безкраен списък от задачи. Представете си лупа. Целта ѝ не е само да прави нещата да изглеждат по-големи. Тя може също да събира и фокусира светлината, за да я прави по-силна. Трябва да опростяваме, да съсредоточаваме усилията си и да бъдем събирачи на светлината на Исус Христос. Нуждаем се от още свещени преживявания, както и такива, свързани с откровение.

В Северозападен Израел се намира красива планинска верига, често наричана „вечнозелената планина“. Планината Кармил⁸ остава зелена целогодишно до голяма степен благодарение на малки количества роса. Подхранването се случва ежедневно. Подобно на „росата на Кармил“⁹, когато се стремим да подхранваме душите си „с неща, принадлежащи на праведността“¹⁰, „малки и прости средства“¹¹, нашите свидетелства и тези на децата ни ще бъдат живи!

Вероятно си мислите: „Но сестра Райт, Вие не познавате моето семейство. Наистина ни е трудно и ситуацията ни изобщо не изглежда така“. Прави сте. Не познавам вашето семейство. Обаче един Бог с безкрайна обич, милост, сила, знание и слава го познава.

Въпросите, които навярно си задавате, са съкровени и ви пробождат до дълбините на душата ви. Подобни въпроси има в Светите писания:

„Учителю! Нима не Те е грижа, че (семейството ми) загив(а)?“¹²

„Къде е сега надеждата ми?“¹³

„Какво трябва да направ(я), та да се махне този облак от мрак, който (ме) засенчва?“¹⁴

„Но мъдростта – къде ще се намери? И къде е мястото на разума?“¹⁵

„Как е възможно да се хван(а) за всяко добро нещо?“¹⁶

„Господи, какво желаеш да сторя?“¹⁷.

И след това отговорите идват по много прекрасен начин:

„Вярваш ли в силата на Христа да спасява?“¹⁸

„Заповядал ли е Господ на някой да не вземе от Неговата добрина?“¹⁹

„Вярвате ли, че (Той) мо(же) да направ(и) това?“²⁰

„Вярваш ли на пророците?“²¹

„Упражнявате ли вяра в изкуплението на Този, Който ви сътвори?“²²

„Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?“²³.

Скъпи мои приятели, не можем да споделяме своя елей, но можем да споделяме Неговата светлина. Елеят в светилниците ни не само ще ни помага да „преживеем деня“, но може да бъде и средството за осветяване на пътя, водещ хората, които обичаме, при Спасителя, Който стои „с отворени обятия, за да (ги) приеме“²⁴.

„Така казва Господ: Въздържай гласа си от плач и очите си – от сълзи, защото делото ти бе възнаградено (…) и те ще се върнат от земята на неприятеля.

Има надежда за късните ти дни, казва Господ, и децата ти ще се върнат в своите предели“²⁵.

Исус Христос е „надежда(та) за късните (ви) дни“. Нищо, което сме или не сме направили, не е отвъд обсега на Неговата безкрайна и вечна жертва. Той е причината, поради която историята ни никога не свършва²⁶. Затова ние „трябва да бърза(м)е напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци. Затова, ако бърза(м)е напред, угощавайки се със словото Христово и устои(м) до края, ето, така казва Отец: Вие ще имате вечен живот“²⁷.

Вечният живот е вечна радост. Радост в този живот, точно сега – не въпреки трудностите на нашето съвремие, а благодарение на Господната помощ да се учим от тях и накрая да ги преодоляваме – както и неизмерима радост в идния живот. Сълзите ще бъдат избърсани, съкрушените сърца ще бъдат изцелени, ще се намери изгубеното, проблемите ще бъдат решени, семействата – възстановени и всичко, което Отец има, ще бъде наше²⁸.

Гледайте към Исус Христос и бъдете живи²⁹ е моето свидетелство в свещеното и свято име на възлюбения „Пастир и Епископ на (нашите) души“³⁰, Исус Христос, амин.