Славим пророка

Мои скъпи братя и сестри, за мен е чест да бъда с вас тази сутрин. Моля се на Господ да ме благослови.

Зрението ми не е това, което беше. Отидох на очен лекар и казах: „Не виждам телепромптера“.

А той отвърна: „Ами, очите Ви са на възраст. Няма да се подобрят“.

Затова ще направя най-доброто, на което съм способен.

Бих искал да споделя с вас някои от нещата, за които мисля. Изглежда в последните няколко месеца мисля за пророка Джозеф. Седя и размишлявам за неговата славна отговорност да стане пророкът на тази диспенсация на пълнотата на времената.

Мисля си, колко благодарни сме като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, че Джозеф Смит, едно момче, желаещо да знае какво трябва да направи, за да му бъдат опростени греховете, намира смелостта да отиде в горичка, близо до дома си в Палмира, Ню Йорк, да коленичи там в молитва и според собствените му думи да се моли на глас за първи път (вж. Джозеф Смит – История 1:14).

В този случай, когато Джозеф коленичи в така наречената Свещена горичка, небесата се разтварят. Две личности, по-ярки от обедното слънце, се явяват пред него. Единият му проговаря и казва: „(Джозеф) този е Моят Възлюбен Син! Него слушай!“ (Джозеф Смит – История 1:17). Така започва възстановяването на пълнотата на вечното Евангелие на Исус Христос.

Понеже Исус, нашият Спасител и Изкупител, говори с момчето Джозеф и отключва тази диспенсация на времената, в която живеем в момента, ние пеем „Славим пророка, той с Бога говори“ („Славим пророка, той с Бога говори“, Химни, № 20). Благодарим на Господ за Джозеф Смит и за неговата смелост да отиде в онази горичка през 1820 г., близо до дома си в Палмира, Ню Йорк.

Мисля си за всички чудни неща, които знаем и за всичко, което имаме. Мои възлюбени братя и сестри, моето свидетелство към вас тази сутрин е колко изобилно сме благословени да знаем всичко, което знаем, защото имаме Джозеф Смит, пророка на тази последна диспенсация на времената.

Имаме разбиране за целта на живота, за това кои сме ние.

Знаем кой е Бог, знаем кой е Спасителят, защото имаме Джозеф, който отиде в горичката като момче, търсейки опрощение на греховете си.

Мисля, че това е едно от най-славните и прекрасни неща, които някой на този свят може да знае – че нашият Небесен Отец и Господ Исус Христос са се явили в тези последни дни и че Джозеф е въздигнат да възстанови пълнотата на вечното Евангелие на Исус Христос.

Имаме Книгата на Мормон. Какъв чуден и прекрасен дар е тя за членовете на Църквата. Тя е още едно доказателство, още едно свидетелство, че Исус е Христос. Имаме я, защото Джозеф бе достоен да отиде и да вземе плочите, бе вдъхновен от небесата да ги преведе чрез дарбата и силата Божии и да даде книгата на света.

Въпреки че посланието ми тази сутрин е просто, то е значимо и изпълнено с любов към пророка Джозеф Смит и към всички онези, мои братя и сестри, които го подкрепиха и пожелаха да го подкрепят в младостта му.

Тази сутрин искам да отдам почит на неговата майка. Винаги съм си мислел колко е хубаво, че когато Джозеф се прибира у дома след това преживяване в Свещената горичка и разказва на майка си какво се е случило, Луси Мак Смит му вярва.

Благодарен съм за баща му, братята и сестрите му и за неговото семейство, които го подкрепят в тази огромна отговорност, която Господ поставя върху него – да стане пророкът, който да възстанови пълнотата на вечното Евангелие на Исус Христос още веднъж на земята.

Така че, моето свидетелство тази сутрин е, че аз знам, че Исус Христос е Спасителят и Изкупителят на света. Също така знам, че нашият Небесен Отец и Господ Исус Христос се явиха и говориха на Джозеф и го подготвиха да стане пророк.

Удивлявам се, а сигурен съм много от вас също, колко сме благословени да знаем, това което знаем за целта на живота, защо сме тук, какво трябва да се опитваме да правим и да постигаме в живота си всеки ден. Ние сме в процес на подготовка, ден след ден, да бъдем малко по-добри, малко по-мили, малко по-подготвени за деня, който със сигурност ще дойде, когато ще трябва да се върнем обратно в присъствието на нашия Небесен Отец и Господ Исус Христос.

Този ден е все по-близо за мен. Скоро ще стана на 95 години. Моите деца ми казват, че в някои дни мислят, че съм много по-възрастен, но няма проблем. Правя всичко по силите си.

Но за близо 50 години, братя и сестри, имах възможността да обиколя света с назначението си като висш ръководител на Църквата. Това е чудесна благословия. Мисля, че съм бил в почти всички части на света. Срещнах се с членовете на Църквата по целия свят.

О, толкова ви обичам. Какво славно преживяване бе това – да видя лицата ви, да бъда в присъствието ви и да усетя любовта, която изпитвате към Господ и към Възстановяването на Евангелието на Исус Христос.

Нека нашият Небесен Отец да бди над нас сега и да благослови провеждането на конференцията. И нека Духът Господен да изпълни сърцата ни, и нека нашата любов към Евангелието на Исус Христос, нашият възлюбен Спасител, Господ Исус Христос се увеличава, докато се стремим да Му служим, да спазваме Неговите заповеди и да бъдем по-подобни на Него, в резултат на нашето присъствие на общата конференция. Където и да сте по света, нека Бог да ви благослови. Нека Господният Дух бъде с нас. Нека чувстваме силата на небесата, докато се покланяме заедно по време на тази сесия на конференцията.

Оставям ви моето свидетелство, че аз знам, че Исус е Христос. Той е нашият Спасител, нашият Изкупител. Той е нашият най-добър приятел. В святото име на Исус Христос, амин.