Откровението в Учение и Завети 18 е дадено през юни 1829 г., скоро след като Петър, Яков и Иоан предават Мелхиседековото свещеничество на Джозеф Смит и Оливър Каудъри. Тяхното посещение подчертава важната роля на апостолите в основаването на Църквата на Исус Христос.Учение и Завети 18:1–16 се концентрира върху призованието на Оливър Каудъри и Дейвид Уитмър да бъдат служители на Исус Христос и да проповядват покаяние на хората. Учение и Завети 18:17–47 учи колко е важно да вземем върху си името на Исус Христос. Господ също споменава предстоящото призоваване на Дванадесетте апостоли и желанието те да вземат върху си името на Спасителя „с цялостно намерение в сърцето“ (У. и З. 18:27). Господ дава на Оливър Каудъри и Дейвид Уитмър единствената по рода си отговорност „да издир(ят) Дванадесетте“ (У. и З. 18:37).
Изпитвали ли сте някога тревогата и разрушението на земетресение? На 17 октомври 1989 г. в 17:04 ч. силно земетресение (6,9 по скалата на Рихтер) разтърсва района на Сан Франциско, щата Калифорния в САЩ. След него хиляди сгради са повредени или разрушени. Други домове изглеждат добре външно, но властите ги обявяват за негодни, защото основите им имат пукнатини или са несигурни. Какви притеснения бихте имали, ако живеете в къща с несигурни основи?
Изображение
схема на църковна сграда
Както е записано в Учение и Завети 18, Господ разкрива на Джозеф Смит и Оливър Каудъри как да изградят Църквата Му върху сигурна основа. В началото на откровението Господ споменава нещата, които Оливър Каудъри е написал, имайки предвид думите от Книгата на Мормон, които Оливър записва, докато действа като писар на Пророка Джозеф Смит.
Прочетете Учение и Завети 18:2–5 и определете какво е написано в Книгата на Мормон и върху какво Господ заповядва на служителите си да изградят Църквата.
От Господните напътствия научаваме за една важна характеристика на Господната истинна Църква. Довършете следния принцип, имайки предвид даденото в тези стихове откровение: Истинната Църква е изградена върху .
Пророкът Джозеф Смит учи следното относно основата и канарата:
Изображение
Джозеф Смит
„Христос бил глава на Църквата, основният крайъгълен камък, духовната скала, върху която е изградена Църквата, и портите на пъкъла не ще надделеят над нея (вж. Матея 16:18; Ефесяните 2:20). Той изградил царството, избрал апостоли и ги ръкоположил в Мелхиседековото свещеничество, давайки им власт да отслужват евангелските обреди“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит 2008 г., с. 148).
„Исус в Своите учения казва: „на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да ѝ надделеят“. (Матей 16:18). Каква канара? Откровението“ (Учения: Джозеф Смит, с. 207).
Господ дава конкретно обещание на служителите Си, ако съградят Неговата Църква върху сигурната основа на Неговото Евангелие. Прочетете Учение и Завети 18:5 и открийте Господното обещание.
Оливър Каудъри и Дейвид Уитмър са призовани да проповядват покаяние
Как бихте описали духовния и морален климат на света, в който живеем сега? Прочетете Учение и Завети 18:6 и забележете как Господ описва света. Определете Господното решение за нарастващото нечестие в света, записано в Учение и Завети 18:9.
Помислете за предмет в дома ви, който според вас е ценен. Знаете ли приблизително неговата стойност? Един начин да се установи стойност на предмет, е да се определи цената, която някой е готов да заплати за него. Човек може да каже, че даден предмет струва определена сума пари, но това е вярно само ако друг човек желае да плати същата сума за него.
Каква е стойността на една душа? Учение и Завети 18:10 учи за стойността на човек в Божиите очи. Прочетете този стих и потърсете какво заявява Господ за нашата стойност.
В дневника си за изучаване на Писанията напишете защо мислите, че имате такава голяма стойност за Небесния Отец и Исус Христос.
Изображение
Дитер Ф. Ухтдорф
Президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото Президентство обяснява нашата стойност за Небесния ни Отец: „Бог вижда, че вие не сте само смъртно същество на една малка планета, което живее кратко – Той гледа на вас като на Свое дете. Той ви вижда като съществото, което сте способни и предназначени да станете. Той желае вие да знаете, че сте от значение за Него“ („Вие сте от значение за Него“,Лиахона, ноем. 2011 г., с. 22).
Всяка душа е важна за Господ и църковните ръководители често са напътствани от Духа да служат на някой определен човек. Например президент Томас С. Монсън следва подтиците на Духа и променя подготвеното си послание, за да говори на едно момиче по време на една обща конференция:
Изображение
Президент Томас С. Монсън
„На балкона отляво виждам красиво момиче на около 10 години. Сладко малко момиченце, не знам името ти или откъде идваш. Това обаче знам: невинността на усмивката ти и нежния израз на очите ти ме карат да оставя за друг път подготвеното си за днес послание. Днес съм подтикнат да говоря на теб“.
След това президент Монсън споделя преживяване, което подсилило разбирането му за голямата любов, която Исус Христос изпитва към децата. Той разказва за 10-годишната Кристъл Метвин, която заедно със семейството си живеела в кол Шрийвпорт, щата Луизиана. На Кристъл й била поставена диагноза рак, който бил достигнал до белите й дробове. „Семейство Метвин не се отчайва, а планира да отидат със самолет до Солт Лейк сити. Там Кристъл ще може да получи благословия от висш ръководител. Тъй като семейство Метвин не се познава лично с никой от тях, те показват на Кристъл снимките на всички висши ръководители и решават да изберат на случаен принцип кого да помолят за благословия. Така се случило, че избрали моето име.
Кристъл обаче не отпътува за Солт Лейк Сити. Здравето й се влошава. Наближавал краят. Но вярата й не се разколебала. На родителите си тя казва: „Нали наближава да има колова конференция? Не идва ли висш ръководител? И защо да не е брат Монсън? Ако аз не мога да отида при него, Господ може да го прати при мен“.
Междувременно в Солт Лейк Сити, без да знаем за тези събития в Шрийвпорт, се случва нещо доста необичайно. На датата за конференцията на кол Шрийвпорт, Луизиана аз имах поръчение да отида в Ел Пасо, Тексас. Обаче президент Езра Тафт Бенсън ме извика в офиса си и ми обясни, че един от другите висши ръководители вече е извършил предварителна подготовка за разделяне на кола в Ел Пасо. Президент Бенсън ме попита дали имам нещо против друг да посети Ел Пасо, а аз да отида другаде. Разбира се нямаше проблем – навсякъде е добре за мен. След това той ми каза: „Брат Монсън, имам впечатлението, че трябва да посетиш кол Шрийвпорт, Луизиана“. Приех поръчението. После дойде денят. Пристигнах в Шрийвпорт.
Този съботен следобед бе изпълнен със събрания. … Сякаш извинявайки се, коловият президент Чарлс Ф. Кейгл ме попита дали разписанието на времето ми ще позволи да дам благословия на едно 10-годишно момиче, болно от рак. Нейното име: Кристъл Метвин. Отговорих, че ако е възможно, ще го направя и поисках да разбера дали ще присъства на конференцията или е в болница в Шрийвпорт. Знаейки, че времето ми е плътно заето, президент Кейгл почти прошепна, че Кристъл е прикована на легло в дома си —на повече от 80 мили от Шрийвпорт!
Проверих планираните срещи за тази вечер и за следващата сутрин — дори часа за обратния ми полет. Въобще нямаше свободно време. Хрумна ми друга идея. Не можем ли да споменем момичето в нашите съвместни молитви по време на конференцията? Със сигурност Господ ще прояви разбиране. Приемайки това решение, ние продължихме с планираните събрания.
Когато това бе съобщено на семейство Метвин, те го приеха с разбиране, но имаше и малко разочарование. Господ не беше ли чул молитвите им? Не направи ли Той така, че брат Монсън да пристигне в Шрийвпорт? Отново семейството отправя молитви, търсейки една последна милост — да се изпълни желанието на тяхната скъпа Кристъл.
Когато семейство Метвин коленичи за молитва, часовникът в коловия център показваше 7:45. Събранието на ръководителите бе вдъхновяващо. Подреждах си бележките и се готвех да изляза на амвона, когато чух един глас да говори на духа ми. Посланието бе кратко с думите познати: „Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство“. (Марка 10:14.) Бележките ми се замъглиха. Мислите ми се обърнаха към малкото момиче, нуждаещо се от благословия. Решението бе взето. Разписанието на събранията бе променено. В края на краищата хората са по-важни от събранията.
Винаги ще помня и никога няма да забравя пътуването в онази ранна утрин до райското място, което семейство Метвин нарича свой дом.
Семейството бе заобиколило леглото на Кристъл. Видях дете, което бе твърде слабо, за да стане — твърде слабо даже да говори. Сега поради болестта тя била ослепяла. Толкова силно се чувстваше влиянието на Духа, че аз коленичих, взех слабата й ръка в моята и само й казах: „Кристъл, аз съм тук“. Тя отвори устните си и прошепна: „Брат Монсън, знаех, че ще дойдеш“. Обгърнах с поглед стаята. Никой не стоеше прав. Всички бяха коленичили. Дадена бе благословия. Лека усмивка се появи на лицето на Кристъл. Прошепнатото от нея „Благодаря“ бе подходяща закриваща молитва.
Четири дни по-късно в четвъртък, когато членовете на Църквата в Шрийвпорт се обединяват във вяра със семейство Метвин и споменават Кристъл в специална молитва към един благ и обичащ Небесен Отец, чистият дух на Кристъл Метвин напусна опустошеното от болест тяло и влезе в Божия рай.
На теб, моя малка приятелко от горния балкон, и на вярващите, където и да са, аз давам свидетелство, че Исус от Назарет обича малките деца, че Той чува молитвите ви и им отговаря“ („The Faith of a Child“, Ensign, ноем. 1975 г., с. 20–22).
Прочетете Учение и Завети 18:11–12 и потърсете цената, която нашият Спасител Исус Христос заплаща, за да ни изкупи. (Изразът „всички човеци“ означава всички хора — всички мъже, жени и деца.) (Учение и Завети 1:10–11 са стихове за овладяване от Писанията. Може да ги отбележите по по-различен начин, за да ги намирате по-лесно.)
Понеже ценността на всяка душа е толкова голяма, как мислите, че се чувстват Небесният Отец и Исус Христос, когато някой се покае и приеме жертвата на Спасителя? Прочетете Учение и Завети 18:13 и определете отговора на Господ. Помислете защо носим голяма радост на Исус Христос, когато се покайваме.
От Учение и Завети 18:14 научаваме, че Господ призовава Оливър Каудъри и Дейвид Уитмър „да възвестява(т) покаяние на тези люде“. Старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява: „Да възвестяваме покаяние означава да помагаме на хората да се върнат при Бог“ („Preparing for Your Spiritual Destiny“ 10 ян., 2010 г., с. 7, speeches.byu.edu).
В дневника си за изучаване на Писанията напишете някои начини, по които един млад човек може да помогне на някого да се покае или да се подготви да се завърне при Бог.
Прочетете Учение и Завети 18:15–16 и потърсете какво изпитват хората, когато помогнат на някой друг да дойде в Христа. (Учение и Завети 18:15–16 са стихове за овладяване от Писанията. Може да ги отбележите по отличителен начин, за да можете да ги намирате по-лесно.) Основавайки се на Господното обещание в тези стихове, довършете следния принцип: Ако помагаме на другите да се покайват и да дойдат при Господ, нашата радост .
В дневника си за изучаване на Писанията напишете за случай, когато вие или някой, когото познавате, сте изпитали радост от това да помогнете на някого да се покае или да дойде по-близо до Господ. Запишете също едно нещо, което ще правите, за да помагате в работата по спасение на души. Помислете за конкретни хора, на които бихте могли да помогнете.
Изображение
икона за овладяване на стихове от Писанията
Стихове за овладяване — Учение и Завети 18:10–11
Напишете Учение и Завети 18:10–11 върху картичка или малък лист хартия. Носете този лист със себе си и го четете периодично през деня, за да ви помогне да запомните вашата ценност и ценността на другите в Божиите очи.
Запишете следния израз в дневника си за изучаване на Писанията, като записвате вашето име в празните места: Ценността на е толкова голяма, че Исус Христос страда и умря, за да може да се покае и да се завърне при Небесния Отец. След това отговорете на следните въпроси:
Как знанието за тази истина, може да повлияе върху начина, по който гледате на себе си?
Помнейки цената, платена от Исус Христос за душите на другите хора, как това може да повлияе върху начина, по който се отнасяте към тях?
Помолете някой близък да ви помогне да наизустите Учение и Завети 18:15–16. Нека единият от вас да започне с първия ред от стиховете, както е показано по-долу. След което другият да се опита да повтори първия ред по памет и да добави следващия ред. Продължете по този начин, редувайки се един след друг, като казвате предходните редове и добавяте нов ред от откъса, докато го завършите. Може да повторите този процес, като преминете през откъса няколко пъти.
„И ако бъде тъй, че вие се трудите през всичките си дни“,
„възвестявайки покаяние на тези люде“,
„и доведете дори само една душа при Мен“,
„колко огромна ще бъде радостта ви с нея“
„в царството на Моя Отец“.
„И сега, ако радостта ви е огромна за една душа“,
„която сте довели при Мен“
„в царството на Отца Ми“,
„колко по-огромна ще бъде радостта ви“,
„ако доведете много души при Мен!“
В дневника си за изучаване на Писанията напишете колкото можете да си спомните от този откъс за овладяване на Писанията.
Исус Христос учи Оливър Каудъри и Дейвид Уитмър относно силата на Неговото име.
За момент помислете върху вашето фамилно име. Замисляли ли сте се за благословиите и отговорностите, които идват с това име и с принадлежността ви към вашето семейство? Някои от привилегиите могат да бъдат любов и семейна подкрепа, място, където да живеете, сигурност и хора, които се грижат за вас. Отговорностите ви могат да включват да се отнасяте с уважение към членовете на семейството, да изпълнявате домашни задължения и да носите чест на семейното име.
Даже и семейният ви живот да не е идеален и да считате, че фамилното ви име не е важно, вие сте взели върху си името на Исус Христос, когато сте били кръстени. Прочетете Учение и Завети 18:17–25 и определете привилегиите и отговорностите, идващи, когато вземете върху си Неговото име. Запишете отговорите си в следната таблица:
Привилегии
Отговорности
Според Учение и Завети 18:23, защо е важно за нас да вземем върху си името на Исус Христос?
В дневника си за изучаване на Писанията напишете няколко начина, по които можете да показвате на другите, че сте взели върху си името на Исус Христос.
Господ разкрива призованието и мисията на Дванадесетте апостоли
В своята първа реч на обща конференция след призоваването му за апостол, старейшина Джефри Р. Холанд казва:
Изображение
Старейшина Джефри Р. Холанд
„Очевидно най-вълнуващото нещо за мен и най–радостната от всички мои лични реализации е, че аз имам възможността, както Нефи се изразява, да „говор(я) за Христа, … (да се) радвам в Христа, … (да) проповядвам за Христа (и да) пророкувам за Христа“ (2 Нефи 25:26), където и да съм и с когото и да бъда до последния дъх на живота ми. Със сигурност няма по-висока цел или по-голяма привилегия от това да бъда „специален (свидетел) за името Христово по целия свят“ (У. и З. 107:23).
… Освен моите слова и учения и издигнат глас, животът ми трябва да бъде част от това свидетелство за Исус. Самата ми същност следва да отразява божествеността на това дело. Не бих могъл да понеса, ако нещо казано или направено от мен може по някакъв начин да намали вярата ви в Христос, любовта ви към тази Църква или уважението, което имате към святата роля на апостола.
Обещавам ви, както съм обещал и на Господ и на тези мои братя, че ще се стремя да живея достойно за това доверие и ще служа с всичките си способности“ („Miracles of the Restoration“, Ensign, ноем. 1994 г., с. 31).
Според Учение и Завети 18:26–29, Дванадесетте апостоли са призовани да проповядват и да отслужват Евангелието по целия свят. Прочетете стихове 30–32 и запишете в дневника си за изучаване на Писанията какво още казва Господ, че Дванадесетте апостоли трябва да вършат.
Защо някои гласове е по-лесно да се разпознаят от други? Понякога трудно ли ви е да разпознаете гласа на Господ и да разбирате кога ви говори Той?
Ние можем да чуваме Господния глас чрез Неговите служители. В Учение и Завети 18 Господ обяснява един друг начин, по който можем да чуваме и да опознаваме гласа Му. Прочетете Учение и Завети 18:34–36, 47 и потърсете този важен начин, по който Господ се свързва с нас. В Учение и Завети 18:34 изразът „тези слова“ се отнася до откровенията, дадени от Господ и намиращи се сега в Учение и Завети. Според тези стихове, какво бихте казали на някой, искащ да узнае как можем да чуваме Господ да ни говори?
Запишете следния принцип в Писанията си или в дневника си за изучаване на Писанията: Ние можем да чуваме гласа на Исус Христос, докато четем Писанията чрез силата на Духа.
Можем да чуваме Господния глас по начини, недостъпни за ушите ни. Чрез Светия Дух можем да получаваме чувства и послания към нашите ум и сърце (вж. У. и З. 8:2-3). Старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Когато четем или изучаваме откровенията, Духът може да потвърди в сърцата ни истината за това, което учим; по този начин Господният глас говори на всеки един от нас“ („Marvelous Are the Revelations of the Lord“, Ensign, май 1998 г., с. 32).
Помислете си за преживяване, когато сте чувствали вдъхновение от Господ, докато сте чели или обмисляли Писанията. Размишлявайте върху следните въпроси:
Как може да се повлияе отношението ви към Писанията, ако знаете, че Светият Дух може да ви помага да чувате Господния глас, когато четете Неговите слова?
Как тази истина може да ви ръководи, когато избирате време, място или обстановка, в които да четете Писанията?
В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете: