Приемственост в Президентството

След мъченичеството на Пророка Джозеф Смит на 27 юни 1844 г., много хора са объркани относно това кой ще води Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Но преди смъртта си Пророкът подготвя прехвърлянето на ръководството, като предава всички ключове и сили на свещеничеството на Кворума на дванадесетте апостоли. Когато Бригъм Йънг, който е президент на Кворума на дванадесетте апостоли, говори пред светиите на 8 август 1844 г., много членове на Църквата получават духовно свидетелство, че той е призован и подготвен от Бог да ръководи Църквата.

Представете си, че научавате че президентът на Църквата е починал предната нощ. Кой ще стане следващият президент на Църквата? По какъв начин ще бъде избран? Как се предават ключовете за председателстване над Църквата на следващия президент на Църквата?

След мъченическата смърт на Пророка Джозеф Смит, светиите изпитват дълбока скръб и много членове на Църквата са объркани от въпроса кой ще ръководи Църквата. По това време различни хора претендират, че имат право да ръководят Църквата. Сред тях са Сидни Ригдън, Джеймс Странг и Бригъм Йънг.

Докато четете следващите абзаци, потърсете защо Сидни Ригдън, който е виден водач в Църквата в продължение на много години, претендира, че той трябва да води Църквата:

„Сидни Ригдън, първи съветник в Първото президентство, пристига в Наву от Питсбърг, щата Пенсилвания на 3 август 1844 г. Година преди това той поема по път, различен от съвета на Пророка Джозеф Смит и се отчуждава от Църквата. Отказва да се срещне с тримата членове на Дванадесетте, които вече са в Наву, и вместо това говори пред голяма група светии, събрани на неделното си богослужение“ (Нашето наследство: Кратка история на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни 2005 г., с. 71).

Сидни Ригдън призовава да се свика специално събрание във вторник, на 6 август, така че членовете на Църквата да изберат попечител на Църквата. Изглежда така, сякаш той се опитва да организира това събраниe, за да могат членовете на Църквата да потвърдят неговата позиция на настойник на Църквата преди всичките дванадесет апостоли да са се завърнали от своите мисии в източните Съединени щати. Някои църковни ръководители чувстват, че брат Ригдън може да заговорничи „да се възползва от положението на светиите“ (History of the Church, 7:225). За щастие, благодарение на усилията на старейшина Уилард Ричардс и старейшина Парли П. Прат, събранието е преместено за четвъртък, на 8 август, до когато повечето апостоли ще са се завърнали в Наву.

Сидни Ригдън претендира, че тъй като и преди е бил призован и ръкоположен за говорител на Джозеф Смит, негова е отговорността да „се погрижи Църквата да бъде ръководена по правилния начин“ (в History of the Church, 7:229). Той също твърди, че той трябва да е „пазител на хората“ и че в изпълнение на тази своя отговорност, той прави каквото Господ му заповядва да върши (вж. History of the Church, 7:230).

Изображение

Сидни Ригдън

1. Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:

   1. Ако по онова време сте живели в Наву, какво бихте мислили за твърденията на Сидни Ригдън?

   2. Какви безпокойства бихте изпитвали относно брат Ригдън?

Докато четете следния абзац, потърсете защо Джеймс Странг твърди, той трябва да води Църквата:

Джеймс Странг, кръстен през февруари 1844 г., прави проучване през пролетта на 1844 г. за възможно място за заселване на светиите в Уисконсин. След мъченичеството на Джозеф Смит, брат Странг твърди, че е получил откровение в писмо от Джозеф Смит, което откровение изявява, че той е назначен да бъде наследник на Джозеф. Писмото на брат Странг, което той показва на членове на Църквата, изглежда, че има подписа на Джозеф Смит. Брат Странг твърди, че е следващият пророк и обявява своята длъжност като пророк на конференция на Църквата на 5 август 1844 г.

2. Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:

   1. Ако живеехте със светиите в Мичиган, какво би могло да бъде убедително в твърденията на Джеймс Странг, ако изобщо има нещо убедително?

   2. Какви безпокойства бихте изпитвали относно неговите твърдения?

Докато четете следните абзаци, потърсете какво казва Бригъм Йънг на свещеническите ръководители, включително и на членовете на Кворума на дванадесетте апостоли, които са в Наву, относно кой трябва да води Църквата:

Старейшини Джон Тейлър, Уилард Ричардс и Парли П. Прат вече са в Наву, когато пристига Сидни Ригдън. Повечето от останалите апостоли, включително Бригъм Йънг, се връщат в Наву вечерта на 6 август 1844 г. На следващия ден, 7 август, апостолите се събират на съвет в дома на Джон Тейлър. По-късно същия ден, се провежда следобедно събрание в Наву, на което присъстват Дванадесетте апостоли, висшият съвет и висшите свещеници. Президент Йънг, президент на Кворума на дванадесетте апостоли, моли Сидни Ригдън да обяви своето послание към светиите. Сидни Ригдън смело заявява, че той е получил видение и че никой човек не може да наследи Джозеф Смит като президент на Църквата. След това предлага той да бъде посочен за настойник на хората.

След като Сидни Ригдън завършва своя коментар, Бригъм Йънг казва:

Изображение

Президент Бригъм Йънг

„Не ме интересува кой ръководи Църквата, … но едно нещо трябва да знам и то е какво каза Бог за това. Аз притежавам ключовете и средствата да получа мнението на Бог по въпроса.

„Джозеф положи върху главите ни (говорейки за Дванадесетте апостоли) всички ключове и сили, принадлежащи на апостолството, които самият той имаше, преди да бъде взет от нас.

Колко често Джозеф казваше на Дванадесетте: „Аз положих основата, а вие трябва да строите оттук нататък, защото върху вашите плещи почива царството“ (в History of the Church, 7:230).

3. Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:

   1. По какъв начин желанията на президент Бригъм Йънг изглежда се различават от желанията на Сидни Ригдън и Джеймс Странг?

   2. Защо е важно свидетелството на Бригъм Йънг относно ключовете на свещеничеството?

Президент Бригъм Йънг и другите членове на Кворума на дванадесетте апостоли учат на следната истина: Апостолите притежават всички ключове на свещеничеството, които са необходими да се председателства над Църквата.

Същите тези сили и ключове на свещеничеството и днес се държат от апостолите. Когато се ръкоположи един апостол, на него му се дават всички ключове на свещеничеството на земята (вж. У. и З. 112:30-32), но властта да се упражняват всички тези свещенически ключове е ограничена до най-старшия апостол, президента на Църквата.

През януари 1836 г., повече от осем години преди да умре, Пророкът Джозеф Смит дава указания на Кворума на дванадесетте апостоли в смисъл, че „Дванадесетте не са подвластни на никого, освен на Първото президентство“ и след това добавя: „Където мен ме няма, няма Първо президентство над Дванадесетте“ (в History of the Church, 2:374).

Въз основа на указанията от Пророка Джозеф Смит, какво се случва с Първото президентство, когато президентът на Църквата умре?

Кой може да ръководи Църквата, когато Първото президентство е разпуснато?

Прочетете Учение и Завети 124:127-128 и потърсете кой е старшият апостол и президент на Кворума на дванадесетте апостоли по времето на смъртта на Пророка Джозеф Смит.

Бригъм Йънг е президент на Кворума на дванадесетте апостоли, тъй като той е старшият апостол. Когато кворумът е създаден за първи път през 1835 г., старшинството се е определяло по възраст. С добавянето на нови членове, старшинството се определя по датата на ръкополагане. Така че в наши дни старшинството се определя по датата и реда, в който апостолът е ръкоположен.Когато президентът на Църквата почине, Първото президентство се разпуска и Кворумът на дванадесетте апостоли става председателстващият кворум под ръководството на старшия апостол.

Приемствеността в президентството на Църквата е установено от Господ, така че Църквата никога да не е без вдъхновено ръководство и да няма причини за спекулации или противоречия кой ще стане следващият президент на Църквата. Президент Харолд Б. Лий обяснява: „Господ знае кой иска да председателства над тази Църква и Той няма да направи грешка. Господ не върши неща по случайност. Никога не е правил нещо случайно“ (в Conference Report, окт. 1970 г., с. 153).

Като обобщение може да се каже, че ключовете на царството се дават на всеки член на Кворума на дванадесетте апостоли по време на ръкополагането му за апостол. Старшият апостол, който председателства над Кворума на дванадесетте апостоли се определя по датата и реда на ръкополагането му. Когато президентът на Църквата умре, Кворумът на Първото президентство се разпуска и съветниците, ако преди това са били в Кворума на дванадесетте апостоли, се връщат в съответните си места на старшинство в този кворум. Кворумът на дванадесетте апостоли става председателстващ кворум при ръководство на Църквата. Старшият апостол, като президент на Дванадесетте апостоли, автоматично държи и упражнява всички свещенически ключове на царството и председателства над цялата Църква. Като председателстващ ръководител на Църквата, президентът на Кворума на дванадесетте апостоли има правото да получи откровение кога да реорганизира Първото президентство. Всички неща в Господната Църква се вършат с мъдрост и в ред.

На 8 август 1844 г. светиите в Наву, щата Илинойс, се събират в 10 ч. сутринта, за да чуят Сидни Ригдън и твърденията му да бъде настойник на Църквата. Тъй като има вятър, който духа към трибуната, брат Ригдън решава да използва като трибуна един фургон, намиращ се зад събралите се хора, така че те по-добре да чуват гласа му. Така хората се обръщат, за да виждат брат Ригдън, докато проповядва. Той говори на хилядите събрали се светии близо час и половина, обяснявайки защо той трябва да бъде настойник на Църквата. Няколко човека описват обръщението му като невдъхновено.

Президент Бригъм Йънг и други църковни ръководители идват и сядат на трибуната, намираща се срещу мястото, откъдето говори Сидни Ригдън. Вятърът по това време вече е утихнал. След като Сидни Ригдън привършва речта си, говори президент Йънг. Присъстващите се обръщат, за да слушат речта на Бригъм и по този начин се обръщат с гърбовете си към фургона, на който се намира Сидни Ригдън. (Вж. „Discourse by President Geo. Q. Cannon“, Deseret News, 21 фев., 1883 г., с. 67.) Президент Бригъм Йънг говори накратко и казва, че предпочита да се бе върнал в Наву, за да скърби за Пророка, вместо да трябва да избира нов ръководител. Той съобщава, че по-късно същия ден от 14 ч. ще се проведе събрание за ръководители и членове на Църквата. Докато говори, няколко членове на Църквата виждат и чуват как външния вид и гласа на Бригъм Йънг се променят, така че все едно е Пророка Джозеф Смит. Това чудотворно събитие помага на много от светиите да разберат, че Господ желае Бригъм Йънг да води Църквата.

Докато четете следните преживявания, потърсете как Господ благославя светиите да узнаят кого Той е избрал да води Църквата. Терминът „мантия“ има смисъл на предаване властта от Пророка и президента на Църквата (Джозеф Смит) на наследника му (Бригъм Йънг).

Изображение

Бенджамин Ф. Джонсън

Бенджамин Ф. Джонсън си спомня: „Президент Бригъм Йънг стана и започна да говори. Видях го да се изправя, но веднага, когато той (Бригъм Йънг) заговори, аз подскочих, защото във всяка възможна степен това бе гласът на Джозеф и неговата личност, неговото поведение, облекло и изглед бе точно, като че Джозеф се е въплътил в него, и аз знаех моментално, че духът и мантията на Джозеф бяха върху му“ (My Life’s Review 1947 г., с. 103–104).

Уилям С. Стейнс описва Бригъм Йънг като говорещ „с глас като гласа на Пророка Джозеф. Мислех си, че това беше той, както и хиляди други, които го чуваха“ (в History of the Church, 7:236).

Изображение

Президент Уилфърд Уудръф

Уилфърд Уудръф пише: „Ако не бях го видял със собствените си очи, никой не би могъл да ме убеди, че това не беше Джозеф Смит, и за това може да свидетелства всеки, който се познаваше с тези двама мъже“ (в History of the Church, 7:236).

Президент Бригъм Йънг и други членове на Кворума на дванадесетте апостоли говорят на следобедното събрание. Много други хора отбелязват, че Бригъм Йънг изглежда и говори като Джозеф Смит по време на онова събрание. Джордж К. Канън, който е на 17 годишна възраст през 1844 г., си спомня: „Ако Джозеф се бе вдигнал от мъртвите и отново заговореше, ефектът от това не би могъл да бъде по-поразяващ за много от присъстващите на това събрание; пред събранието това беше гласът на самия Джозеф; и не само беше гласът на Джозеф, който чувахме, но в очите на хората изглеждаше сякаш пред тях стоеше самият Джозеф. … Господ даде на Своя народ свидетелство, което не остави място за съмнение кой е човекът, когото Той е избрал да ги води“ (в History of the Church, 7:236).

В допълнение на това чудо, много от светиите усещат и че Светия Дух им свидетелства, че Бригъм Йънг и Кворумът на дванадесетте са призовани от Бог да ръководят Църквата. В края на това събрание светиите в Наву гласуват единодушно да подкрепят Кворума на дванадесетте апостоли начело с Бригъм Йънг да ръководят Църквата. Въпреки това, в крайна сметка не всички членове избират да следват апостолите. Някои от тези хора вместо това последват хора като Сидни Ригдън и Джеймз Странг, които създават свои собствени църкви.

Ако присъствахте на някое от събранията на 8 август 1844 г., какви изводи бихте си направили относно това, кого призовава Господ да води Църквата?

Когато Пророкът Джозеф Смит умира, старшият апостол (Бригъм Йънг) може незабавно да упражнява всички ключове на свещеничеството. Той има правото да получава откровение кога да организира ново Първо президентство. През 1847 г. – повече от две години след мъченичеството на Джозеф – президент Бригъм Йънг е вдъхновен да реорганизира Първото президентство, вместо да продължи да ръководи Църквата като президент на Кворума на дванадесетте апостоли. Докато Църквата продължава да расте и се разширява, важно е да помним как чрез Светия Дух можем да получаваме свидетелство, че тези, които ръководят Църквата, са призовани от Бог.

Изображение

Първото президентство, 2013 г.

4. Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:

   1. Защо мислите, че е важно да получаваме свидетелство, че нашите църковни ръководители са призовани от Бог?

   2. Помислете за случай, когато сте получили свидетелство, че ръководител в Църквата е призован от Бог. Ако сте имали такова изживяване, какво направихте, за да получите такова свидетелство? Ако не сте получили свидетелство за църковните ръководители, напишете какво може да направите, за да го получите.

5. Помолете близък или приятел да споделят с вас изживяването си, когато са получили свидетелство от Светия Дух, че някой църковен ръководител е призован от Бог. Може също да споделите с тях каквото написахте в предишната задача в дневника си за изучаване на Писанията. В дневника си за изучаване на Писанията напишете какво научихте от изживяването на този човек.

6. В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете:

   Аз изучавах урока „Приемственост в Президентството“ и го завърших на (дата).

   Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: