Учение и Завети 127 съдържа писмо от Пророка Джозеф Смит, датирано 1 септември 1842 г., в което има указания към светиите да водят отчет за кръщенията, които извършват за мъртвите. Около седмица по-късно, Джозеф пише още едно писмо по темата за кръщението на мъртвите.Учение и Завети 128 съдържа това писмо, което учи защо водим отчет за спасителните обреди, които се извършват.
Прочетете Учение и Завети 127:1 и потърсете какво изпитание изживява Джозеф Смит в Наву, щата Илинойс през 1842 г.
През май 1842 г. Лилбърн У. Богс, който е бивш губернатор на Мисури и който издава заповедта за изтребление на светиите, е ранен от неизвестен убиец. Властите на Мисури обвиняват Пророка Джозеф Смит, че е организирал този опит за убийство на Богс, и се опитват да го върнат обратно в Мисури, за да го съдят там. Джозеф Смит е напуснал Мисури от години и живее в околностите на Наву, щата Илинойс по това време. Знаейки, че ако го върнат в Мисури, ще бъде убит, известно време Пророкът се укрива от властите на Мисури, за да избегне да го арестуват незаконно. През януари 1843 г. става ясно, че преследването за арестуване на Джозеф Смит и връщането му в Мисури е наистина незаконно.
Учение и Завети 127 е писмо с дата 1 септември 1842 г., което Джозеф Смит пише до Църквата, докато се укрива, за да избегне незаконния арест от властите на Мисури. Писмото е прочетено пред светиите в Наву няколко дни по-късно.
Прочетете Учение и Завети 127:2 и потърсете как Джозеф реагира на нещастията. Докато четете, може да е полезно да знаете, че думата привикнах тук има смисъл на да свикна с нещо.
Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:
Какво е отношението на Джозеф Смит към нещастията?
Как неговият пример може да ни помогне?
От писмото, което Джозеф Смит праща на светиите, ние можем да научим, че ако се уповаваме на Небесния Отец, това може да ни помогне да издържим на нещастията. Преговорете Учение и Завети 127:2 и може да отбелязвате думи или изрази, които учат на тази истина.
В дневника си за изучаване на Писанията запишете името на човек, когото познавате (или за когото сте научили), който е могъл да издържи на нещастия, защото се е уповавал на Небесния Отец. По какъв начин уповаването на Небесния Отец е помогнало на този човек да издържи на нещастията?
Изображение
млада жена се моли
Пророкът Джозеф Смит уверява светиите, че могат да ликуват, понеже „Израилевият Бог е техният Бог“ (У. и З. 127:3). Прочетете Учение и Завети 127:4 и потърсете какво обещава Господ на онези, които издържат на преследванията.
Помислете за вярата на светиите, които продължават да строят храма Наву, дори и когато са заплашени с преследвания. Как може да ви повлияе техният пример, когато сте изправени пред трудни предизвикателства?
Пророкът Джозеф Смит съветва светиите да водят отчет за кръщенията, които извършват за мъртвите
Припомнете си, че около година и половина преди Джозеф Смит да напише писмото, сега записано в Учение и Завети 127, Господ казва на светиите, че обредът за кръщение на мъртвите следва да се извършва в храма (вж. У. и З. 124:30). Господ обаче позволява на светиите да извършват кръщения за мъртвите в близките реки и потоци, докато в храма се подготви басейн за кръщение. След като той става готов, обредът за кръщение за мъртвите се приема само ако е извършен в храма. Светиите започват да извършват кръщения за мъртвите в храма Наву през ноември 1841 г.
Изображение
картончета с имена за храма
Имали ли сте възможност да отидете в храма и да изпълните кръщение за мъртвите? Ако да, забелязахте ли дали някой стои близо до басейна за кръщение?
Прочетете Учение и Завети 127:5-9 и потърсете кой трябва да присъства, когато се извършват кръщения за мъртвите.
Според стих 7, защо е важно един регистратор да бъде очевидец на кръщенията?
Освен необходимостта да има регистратор, от стих 7 още узнаваме, че храмовите обреди, които извършим на земята, важат и в небесата. Може да отбелязвате думи или изрази, които учат на това учение. Това, че са вързани на небето, означава, че обредите важат пред Небесния Отец.
Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: как това учение може да ви повлияе, когато участвате в обреди за мъртвите?
В Учение и Завети 127:10-12 научаваме, че Джозеф Смит желае да говори на светиите повече за кръщението за мъртвите, но е възпрепятстван, тъй като се укрива. Той обещава да пише на светиите още писма относно кръщението за мъртвите и за други важни теми.
Джозеф Смит обяснява защо водим отчет за обредите на спасението
Около седмица след като написва писмото, записано в Учение и Завети 127, Пророкът Джозеф Смит пише друго писмо до светиите относно кръщението за мъртвите. Съдържанието на това писмо се намира в Учение и Завети 128.
В Учение и Завети 128:1-5 Джозеф Смит казва, че местните регистратори трябва да се назначават, за да свидетелстват и записват обреда на кръщение за мъртвите. Той също така учи, че трябва да се назначи главен регистратор, който да събира местните записи в един главен запис на Църквата.
Виждали ли сте паспорт преди? Какви привилегии се полагат на притежателя на паспорта? Защо паспортът на друг човек няма да ви даде право да влезете в друга страна? Какво може да се случи, ако се опитате да влезете в друга страна, но данните в паспорта ви не са пълни?
Прочетете Учение и Завети 128:6-7 и потърсете какви записи се използват, за да се определи дали имаме право да бъдем допуснати в присъствието на Бог. Забележете, че апостол Павел и Пророкът Джозеф Смит споменават повече от един запис. Те говорят за „книгите (, които) бяха разтворени, и друга книга бе разтворена, … която е книгата на живота“ (У. и З. 128:6; вж. също Откровение 20:12) Първите книги, за които говори Иоан представляват записите, водени на земята, а книгата на живота са записите, водени в небесата. Тези книги съдържат сведения за нашите дела.
Точно както човек се нуждае от специфични данни, записани в паспорта си, за да бъде допуснат в друга страна, така и за нас е необходимо да са записани специфични данни в тези книги, за да бъдем допуснати в присъствието на Бог.
Президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Изображение
Президент Бойд К. Пакър
„Без значение гражданство или раса, дали сме мъже или жени, каква ни е професията, образованието, независимо от какво поколение сме, животът е пътуване към дома за всички нас, обратно в присъствието на Бог в Неговото небесно царство.
Заветите и обредите стават наше акредитивно писмо за прием в Неговото присъствие. Да ги приемем достойно е търсене, което трае цял живот; да ги запазим след това е предизвикателството на смъртността“ („Covenants“,Ensign, май 1987 г., с. 24).
Може да отбележите израза „което вържете на земята, ще бъде вързано на небето“ в Учение и Завети 128:8. След това прочетете Учение и Завети 128:8 отново, като погледнете „превода по друг начин“, какъвто Джозеф Смит дава на това изявление. Може да отбележите и този израз.
Докато четете стих 8, може да е полезно да знаете, че лично има смисъл да се действаш от твое име и означава хора, които са се кръстили за себе си. Изразът „техен пълномощник“ има предвид онези, които не са могли да получат спасителния обряд на кръщението по време на смъртния си живот и се нуждаят от пълномощници – други хора – които да получат кръщение заради тях.
Според Учение и Завети 128:8, кои две неща трябва да се случат, за да бъдат обредите валидни както на земята, така и в небесата? За да отговорите на този въпрос, попълнете празните места в следното учение: Когато обрядът се извърши от свещенически и се води валиден , обрядът е валиден и на земята и на небето.
Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:
Какво мислите, че означава обрядът да е вързан на небето?
Как се чувствате, когато мислите за участието си в храмовите обреди за кръщение и потвърждаване, носещи благословии за хората в света на духовете?
Прочетете Учение и Завети 128:9 и потърсете какво казва Джозеф Смит за този принцип.
Едно от нещата, които научаваме от стих 9, е че във всяка свещеническа диспенсация Господ е давал власт на поне един от служителите Си да притежава и използва запечатващите ключове на свещеничеството.