На 20 юли 1833 г. една група от 400-500 граждани на Мисури предявяват искане да не идват повече светии в окръг Джаксън, а онези, които вече живеят там, да напуснат. Преди светиите в Мисури да могат да реагират, една тълпа започва да разрушава техните имоти и да заплашва живота им. На 6 август 1833 г. Пророкът Джозеф Смит получава откровението, записано в Учение и Завети 98, в което Господ дава указания на светиите как да реагират на преследвания. Макар някои сведения за проблемите в Мисури вероятно да са достигнали до Пророка в Къртлънд, щата Охайо, на около 900 мили (1 450 километра) разстояние, той е можел да разбере сериозността на положението само чрез откровение. В това откровение Господ разпознава бедствията на светиите, съветва ги да следват конституцията на страната и им дава указания да спазват заветите си.
Прочетете Учение и Завети 98:13-15 и потърсете какво казва Господ на светиите относно това да бъдат изпитвани или да се доказват. От тези стихове научаваме, че ние доказваме себе си пред Господ, като спазваме заветите си, дори и когато това е трудно.
Помислете защо може да е било важно за светиите, живеещи в Мисури през 1833 г., да си спомнят за важността да спазват заветите си, дори когато им е било трудно да го правят. Защо мислите, че може да е важно за нас днес да си спомняме за важността да спазваме нашите завети дори и през трудни времена?
Господ разкрива как светиите трябва да реагират на преследвания
Начертайте три колони в дневника си за изучаване на Писанията. Озаглавете първата колонка Господният закон за отмъщението (У. и З. 98:23-32), втората Господният закон за войната (У. и З. 98:33-38) и третата Господният закон за прошката (У. и З. 98:39-48). Оставете място във всяка колона, за да запишете принципи и учения, които откривате, докато изучавате този урок. Докато работите по урока, ще намирате указания какво да записвате в тези колонки.
Как бихте се чувствали, ако някой причини вреда на вас или на семейството ви? Защо мислите, че някои хора биха желали да отвърнат със същото (да си отмъстят) на човек, който им е причинил вреда?
Прочетете Учение и Завети 98:23-27 и потърсете какво казва Господ относно отмъщението и отплатата със същото.
Може да отбележите изразите „не хулите“ и „го понесете търпеливо“ в тези стихове.
Въз основа на това, на което учи Господ светиите в Мисури, разбираме, че ако с търпение понасяме неправди срещу нас и не си отмъщаваме, тогава Господ ще ни възнагради. Напишете този принцип в дневника си за изучаване на Писанията под заглавието „Господният закон за отмъщението“.
Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:
Според вас, по какви начини отплатата или търсенето на отмъщение са вредни?
Помислете си за някой, когото познавате (или за когото сте чели), който е показал търпение, издържайки на неправди срещу него или нея и не е търсил отмъщение. Какво направи този човек, за да покаже търпение, макар с него/нея да не са се отнесли добре?
Когато се събира тълпа в окръг Джаксън, щата Мисури в събота, 20 юли 1833 г., те не само унищожават имоти, те искат също да навредят на Църковните ръководители. Следният разказ показва как епископ Едуард Партридж и Чарлз Алън, на 27 години и наскоро обърнат във вярата от Пенсилвания, реагират на гаврата от тълпите в Мисури.
Изображение
тълпа в Мисури
Тълпа преследва църковните ръководители в окръг Джаксън, щата Мисури.
„Тълпата хваща епископ Партридж и Чарлз Алън и ги повлича през подлудялото множество, което ги обижда и малтретира по пътя към централния площад. Там им предоставят да избират между две възможности; или да се откажат от вярата си в Книгата на Мормон или да напуснат окръга. Те нито отричат Книгата на Мормон, нито се съгласяват да напуснат окръга. След като позволиха на епископ Партридж да говори, той каза, че светиите е трябвало да понасят преследване във всички епохи по света и че той желае да изстрада заради Христа, както са го правили и светиите в минали епохи, че той не е направил нищо, което да обиди някого и че ако го малтретират, те ще наранят един невинен човек. Тук гласът му бе заглушен от глъчката в тълпата, мнозина от които викаха: „Призови твоя Бог да те избави …!“ Двамата братя, Партридж и Алън, бяха съблечени и намазани с катран, примесен с вар или поташ или друга разяждаща плътта киселина и по тях бе посипана перушина. Те понесоха това жестоко унижение с толкова много примирение и кротост, че тълпата замлъкна и се удиви от това, което видя. На братята е позволено да се оттеглят в мълчание“ (B. H. Roberts, A Comprehensive History of the Church, 1:333; вж. също Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (ръководство на Образователната система на Църквата), 2003 г., с. 133).
Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:
Какво ви прави впечатление в това, как епископ Партридж и Чарлз Алън реагират на преследванията, които изстрадват?
Какво може да правите вие, за да следвате по-добре Господния съвет в тази област?
В Учение и Завети 98:28-32 Господ съветва светиите, че ако врага им навреди три пъти без да си навлече отмъщението на Бог, те трябва да го предупредят в името на Господ да не им посяга повече. По-нататък Господ обяснява, че ако врагът продължава да им вреди след това предупреждение, тогава светиите са оправдани да „му плат(ят) според неговите дела“ (У. и З. 98:31). Обаче на светиите е казано, че ако пощадят враговете си дори и да имат право да му платят според делата, ще бъдат възнаградени за праведността си.
Имате ли роднини или приятели, които са служили на страна си във война? Чудили ли сте се какво учи Господ за войната?
Прочетете Учение и Завети 98:33-34 и потърсете какво казва Господ на последователите Си в древността относно войната.
Основавайки се на прочетеното в стих 33, попълнете празните места, за да довършите следния израз: Те трябва да излизат на битка против който и да е народ, племе, език или люде, Господ тях. Може да запишете тази истина в дневника си за изучаване на Писанията под заглавието „Господният закон за войната“. (Помнете, че Господ дава този закон конкретно на хора, които живеят по различно време и в различни обстоятелства. Макар принципът на закона да е верен, днес ние също така сме подчинени на законите в държавите, в които живеем (вж. Символът на вярата 1:12).
Според Учение и Завети 98:34, какво се очаква от онези древни последователи да направят първо, ако някой обяви война срещу тях? (Напишете отговора на този въпрос в дневника си за изучаване на Писанията под заглавието „Господният закон за войната“.)
Прочетете Учение и Завети 98:35-38 и потърсете какво казва Господ на древните Си последователи да правят, ако предложението им за мир не е прието.
От тези стихове научаваме, че войната може да бъде оправдана при някои обстоятелства, дадени от Господ. Напишете тази истина в дневника си за изучаване на Писанията под заглавието „Господният закон за войната“.
Когато много нации биват въвлечени в битка по време на Втората световна война, президент Дейвид О. Маккей обяснява обстоятелствата, при които Господните последователи са оправдани да участват във война:
Изображение
Президент Дейвид О. Маккей
„Войната е несъвместима с ученията на Христос. Евангелието на Исус Христос е Евангелие на мир. Войната е обратното на Евангелието (противоположното) и създава омраза.
Има обаче две обстоятелства, които могат да оправдаят един истински християнин да влезе във — забележете, казвам да влезе, а не да започне —война: (1) Опит (на някой) да доминира над някого и да го лишава от правото на избор, и (2) Вярност към своята страна. Възможно е да има и трето обстоятелство, (а именно), защита на слаба нация, която е смазвана от друга по-силна и безмилостна“ (в Conference Report, апр. 1942 г., с. 71–72).
Господ учи светиите как да реагират на своите врагове
Свързан с Господния закон за войната е Господният закон за прошката в Учение и Завети 98:39-48. Следният разказ за събитие, което се случва след Втората световна война, е пример за Господния закон за прошката:
„В Холандия по времето на Втората световна война семейство Каспар тен Бум използвали дома си като скривалище за хора, преследвани от нацистите. Това бил техният начин да живеят според християнската си вяра. Четирима души от семейството загинали заради това, че предоставяли такова убежище. Кори тен Бум и сестра й Бетси прекарали ужасни месеци в позорно известния концентрационен лагер Равенсбрюк. Бетси загинала там – Кори оцеляла.
В Равенсбрюк Кори и Бетси научили, че Бог им помага да прощават. След войната Кори била пълна с решимостта да споделя това послание. При един случай тя тъкмо приключила да говори пред група хора от Германия, страдащи от опустошенията на войната. Посланието й било „Бог прощава“. Именно тогава верността на Кори тен Бум дала своите благословии.
Един човек се приближил към нея. Тя го познала, бил един от най-жестоките надзиратели в лагера. „Споменахте Равенсбрюк в речта си“, казал той. „Бях надзирател там. … Но оттогава … станах християнин“. Той обяснил, че търсел прошка от Бог за жестоките неща, които бил извършил. Протегнал ръка и попитал, „Ще ми простите ли?“
После Кори тен Бум разказва:
„Не е възможно да е стоял повече от няколко мига там – с протегната ръка – но за мен те изглеждаха като часове, докато се борех с най-трудното нещо, което трябваше да сторя някога.
Посланието, че Бог прощава има едно … условие: ние да простим на онези, които са ни наранили
… „Помогни ми!“, Молех се мълчаливо. „Мога да вдигна ръката си. Мога да направя само толкова. Ти ми дай чувството за опрощение“.
… Вдървено, машинално пъхнах ръката си в протегнатата към мен ръка. Щом го сторих, се случи нещо невероятно. Ток протече от рамото ми, пробяга през ръката ми, премина през нашите сключени ръце. И после тази изцеляваща топлина сякаш обля цялото ми същество, докарвайки сълзи в очите ми.
„Прощавам ти, братко!“, проплаках аз. „С цялото си сърце“.
За един дълъг миг ние стояхме с вкопчени ръце, бившият надзирател и бившата концлагеристка. Никога не съм изпитвала Божията любов така силно като тогава“. (Кори тен Бум, Tramp for the Lord 1974 г., с. 54-55.)“ (Кийт Б. Макмълън, „Нашата пътека на дълга“,Лиахона, май 2010 г., с. 13).
Какво можем да научим от този разказ относно прошката?
Според тези стихове, какво следва да правим, когато някой ни помоли за прошка?
Изразът „до седемдесет пъти по седем“ в стих 40 означава, че следва да прощаваме на другите колкото пъти те се покаят и търсят нашата прошка, след като са ни обидили или наранили. (Макар че ни е заповядано да прощаваме, това не означава, че трябва да позволяваме на другите хора да продължават да ни нараняват.)
Прочетете Учение и Завети 98:41-43 и потърсете още истини, които Господ преподава на светиите относно враговете им, които прегрешават срещу тях и не се покайват.
Напишете обобщение на Господния закон за прошката в дневника си за изучаване на Писанията под заглавието „ Господния закон за прошката“.
Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:
Защо мислите, че ни е заповядано да прощаваме на другите хора, дори и ако те не искат прошка?
Защо ни е заповядано да прощаваме на враговете си?
Помислете какво може да правите в живота си, за да следвате Господния закон за прошката.
В Учение и Завети 98:44-48 Господ обещава, че ако враговете на светиите се покаят, те ще избегнат Неговото отмъщение.
В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете: