Църквата се мести в Северен Мисури

През 1837 и 1838 г. Пророкът Джозеф Смит и други църковни ръководители благородно превеждат Църквата през трудни времена. В резултат на икономически трудности, алчност, клевета и преследване, приблизително около 10 или 15 процента от светиите в Къртланд, Охайо отстъпват от вярата, включително някои видни църковни ръководители. Верните светии в Охайо започват да се местят и се присъединяват към тези, които вече живеят в Северен Мисури. Селището Фар Уест, щата Мисури, става централа на Църквата и остава такава до момента, когато светиите са принудени да го напуснат в началото на 1839 г. Този урок може да ви помогне да разберете историческите събития, да се поучите от тях и да получите прозрения относно откровенията, получени през този период.

Обмислете следния въпрос: трудностите и изпитанията помагат ли ви да укрепвате вашата вяра или тя отслабва в подобни моменти?

Годините 1837 и 1838 са период на изпитания и много светии са изправени пред този въпрос. Някои изпитания са причинени от преследването от хора извън Църквата, но много от изпитанията са резултат на вътрешни раздори. Докато изучавате този урок, обмислете как нашата реакция на изпитанията може или да укрепи или да отслаби нашата вяра в Исус Христос.

Изображение

карта, от Мисури до Охайо

Докато четете следното историческо обобщение, помислете какви принципи можете да научите от описаните събития:

През 1837 г. светиите в Къртланд, Охайо изпитват финансови затруднения. За да помогнат на светиите да бъдат в по-голяма степен финансово самообезпечени, Пророкът Джозеф Смит и други църковни ръководители създават Общество за финансова сигурност на Къртлънд, компания, подобна на банка. Поради широкоразпространената финансова криза по това време много банки фалират навсякъде в страната. Обществото за финансова сигурност на Къртлънд също фалира през есента на 1837 г. Двеста вложители изгубват почти всичко, като Джозеф Смит понася най-големите загуби. Макар Обществото за финансова сигурност на Къртлънд да не е финансирано от Църквата, някои светии го считат за банка на Църквата или банка на Пророка и съответно обвиняват Джозеф Смит за своите финансови проблеми. Някои дори започват да го наричат паднал пророк. Но въпреки фалита на банката, много други хора, които също загубват пари, остават верни и истинни на Пророка. (Вж. Church History in the Fulness of Times Student Manual, 2-ро изд. (наръчник на Образователна система на Църквата, 2003 г.), с. 171–173.)

Духът на вероотстъпничеството и критиката започва да се разпространява сред много от светиите. Бригъм Йънг описва един случай, когато някои членове на Църквата, включително нейни ръководители, се срещат, за да свалят Джозеф Смит и да назначат нов пророк: „Няколко члена от Дванадесетте, свидетелите на Книгата на Мормон и други от висшите ръководители на Църквата провеждат съвет в горната стая на храма. Те разискваха въпроса как да свалят Пророка Джозеф и да сложат Дейвид Уитмър като президент на Църквата. … Станах и по ясен и енергичен начин им казах, че Джозеф е пророк, че знам това и че те могат да го ругаят и клеветят колкото искат, но не могат да унищожат назначаването на Божия пророк; могат да унищожат само собствената си власт, да отрежат нишката, която ги свърза с Пророка и Бог и сами да затънат в пъкъла“ (Manuscript History of Brigham Young 1801–1844, ред. Elden Jay Watson, 1968 г., с. 15–16).

Изображение

Президент Бригъм Йънг

1. Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:

   1. Какви истини можем да научим от тези исторически събития?

   2. Какво бихте направили, за да останете верни на Пророка през онова време на клевета? Имало ли е случай, когато с вяра сте издържали на изпитание и това е укрепило вярата ви в Исус Христос?

   3. По какви начини следването на пророка е било духовна защита за вас?

До юни 1838 г. между 200 и 300 вероотстъпници напускат Църквата, включително четирима апостоли, Тримата свидетели на Книгата на Мормон и един член на Първото президентство (вж. Church History in the Fulness of Times, с. 177). Въпреки това, повечето от светиите реагират на този период на изпитания с вяра, като Бригъм Йънг. Те са укрепени от Господ и остават верни на своите свидетелства. Някои от хората, които напускат Църквата в този период на вероотстъпничество, по-късно се връщат и пожелават да бъдат отново приети в Господната Църква. Сред тях са Оливър Каудъри, Мартин Харис, Люк Джонсън и Фредерик Г. Уилямз.

Насред тези трудности в Къртлънд няколко вероотстъпници се опитват да убият Джозеф Смит. Люк Джонсън, който отстъпва от Църквата, има достатъчно почтеност да предупреди Пророка за такъв заговор. Джозеф Смит и Сидни Ригдън напускат Къртланд през януари 1838 г. Няколко дни са преследвани, но Господ ги закриля. Те пристигат във Фар Уест, щата Мисури, заедно със семействата си, през март 1838 г.

Погледнете къде се намира щата Мисури на картата в началото на този урок. Когато светиите са прогонени от окръг Джаксън, щата Мисури, през 1833 г., гражданите на съседния окръг ги приветстват и им дават временна помощ, като очакват, че светиите ще останат само за кратко време. Обаче, след като светиите живеят там в продължение на почти три години, тези граждани започват да ги притискат да напуснат окръга.

Докато четете следния кратък откъс от историята, помислете какви принципи можете да научите от описаните събития:

През 1837 г. Джон Уитмър, Уйлям У. Фелпс и двамата съветници в президентството на кол Мисури, използват църковни средства и купуват земя в място, наречено Фар Уест, в северната част на щата Мисури. Обаче, когато предлагат земните парцели на идващите светии, те ги продават с малка печалба, която запазват за себе си. Въпреки това, висшият съвет в Мисури им прощава, но назначава други да разпределят земята. Но Джон и Уйлям продължават да се опитват да печелят от продажбата на земите. През 1838 г. висшият съвет ги отлъчва от Църквата. (Вж. Church History in the Fulness of Times, с. 183–185.)

Джозеф Смит зачита решението на съвета, а Уйлям се чувства обиден. През ноември 1838 г. той подписва писмени показания срещу Пророка. Това довежда до арестуването на Джозеф и други хора и до задържането им в затвора Либърти през цялата зима.

В затвора Джозеф Смит и другите с него страдат много, не само от бруталните условия на отношение към тях, но и от новините, които получават, че светиите са прогонвани от домовете си и са малтретирани по много начини. Шайките в Мисури, неконтролирани от губернатора, разрушават имоти и убиват 17 души в една мелница, притежавана от човек на име Джейкъб Хон.

Уйлям У. Фелпс страда духовно поради постъпките си и пише писмо на Джозеф, като го моли за прошка. Следва част от отговора на Пророка:

Изображение

Джозеф Смит

„Вярно е, че ние сме пострадали много вследствие на вашето поведение – чашата с горчивина, която вече е достатъчно пълна за смъртните да я изпият, наистина беше препълнена, когато вие се обърнахте против нас.

Обаче, чашата бе изпита, волята на нашия Отец бе изпълнена и ние сме още живи, за което благодарим на Господ.

Като считам вашето признание за действително и вашето покаяние за искрено, аз ще бъда щастлив още веднъж да ви подам дясната ръка на приятелството и ще се радвам за завръщането на блудния син.

Хайде, скъпи братко, тъй като войната е отминала, / Защото приятелите в началото са приятели завинаги“ (в History of the Church, 4:163–164).

Изображение

писмо, писано на ръка

2. Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:

   1. Защо е трудно да простите на приятел, който ви е предал и ви е причинил страдания?

   2. Какъв принцип можем да научим от примера на Джозеф Смит? (Този принцип може да ви напомня за стиховете за овладяване на Писанията в Учение и Завети 64:9-11. Може да преговорите тези стихове, за да видите как те се отнасят до преживяното от Джозеф Смит и У. У. Фелпс.)

   3. Какви други уроци можем да научим от този разказ?

3. Изберете един от принципите, които научихте от тези две исторически обобщения. В дневника си за изучаване на Писанията напишете за случай, когато сте виждали пример за даден принцип да се изпълнява в живота ви или в живота на някого, когото познавате.

Знаете ли за случай, когато някой член на Църквата прави избор, който кара друг човек да получи отрицателно впечатление за Църквата? Може също да обсъдите как вашите лични действия влияят върху впечатленията на други хора за Църквата.

Защо е важно да отчитаме как нашите действия или думи ще се отразят върху Църквата?

През 1838 г. действията и думите на някои членове на Църквата добавят към отрицателните чувства, които някои граждани на Мисури имат към светиите от последните дни. Докато четете следния разказ от историята, търсете неща, които някои от светиите казват или правят и които вредят на Църквата и на членовете й. Помислете дали да отбележите това, което намерите.

През 1837 и 1838 г. някои недоволни и отлъчени членове на Църквата, живеещи сред светиите във Фар Уест, щата Мисури, започват да водят съдебни процеси и да тормозят Църквата. Някои от светиите започват да губят търпение към тези недоволни хора. През юни 1838 г. Сидни Ригдън говори разпалено по време на това, което ще остане в историята като „Проповед за солта“. Той цитира Матея 5:13 и казва, че ако солта загуби своя вкус, тя не е годна за нищо и трябва да бъде изхвърлена, като така намеква, че онези, които са напуснали Църквата, трябва да бъдат прогонени от светиите. В допълнение, 84 членове на Църквата подписват документ, нареждащ вероотстъпниците да напуснат окръга. Две седмици по-късно, на 4 юли, Сидни произнася реч, в която обещава, че светиите ще се защитават, дори и да се стигне до „война на унищожение“. Макар тези две речи да изглежда, че противоречат на Господното указание „умолявайте за мир“ (У. и З. 105:38), и двете са публикувани и предизвикват голяма тревога сред тези, които не са светии от последните дни. (Вж. Church History in the Fulness of Times, с. 191–192.)

На 6 август 1838 г. една група от светии се опитват да гласуват на избори в Галатин, щата Мисури, но са нападнати от група граждани на Мисури. Светиите се защитават с бой и мъже и от двете страни са ранени. Тази случка довежда до нови противоречия и заплахи и увеличава неразбирателството между светиите от последните дни и съседите им в Мисури. (Вж. Journals, Volume 1: 1832–1839, изд. 1 of the Journals series of The Joseph Smith Papers 2008 г., с. 298–301.)

По това време един новообърнат във вярата член, на име Симпсън Ейвърд, дава тайна клетва на онези, които ще се присъединят към него в създаването на група от разбойници, наречена Данити. Ейвърд им нарежда да обират и плячкосват хората в Мисури като казва, че това ще помогне за построяване на царството на Бог.

Ейвърд убеждава своите последователи, че неговите нареждания идват от Първото президентство. След време истината бива разкрита, а Ейвърд е отлъчен. Действията на Ейвърд нанасят големи поражения върху репутацията на Църквата и помагат за затварянето на Пророка в затвора Либърти.

През октомври 1838 г. става битка между някои членове на Църквата и милиционери на щата Мисури. Преувеличени сведения за битката достигат до губернатора Богс, след което той издава заповед за изтребление: „Мормоните трябва да да бъдат третирани като врагове и да бъдат изтребени или изгонени от щата, ако това е нужно за общественото благо“ (в History of the Church, 3:175). Скоро градът Фар Уест е обграден от милицията, която е пет пъти по–многобройна от светиите. Пророкът Джозеф Смит и други църковни ръководители са затворени в затвора Либърти, където остават през цялата зима. Останалите светии са принудени да напуснат щата. (Вж. Church History in the Fulness of Times, с. 199–200, 204, 208.)

Изображение

покрити каруци

Един принцип, който можем да научим от този период в историята на Църквата, е че нашите действия и думи могат да повлияят на това, как другите хора гледат на Църквата на Исус Христос.

Защо мислите че е важно да разбираме, че действията на някои от ранните членове на Църквата допринасят за отрицателното мнение, което някои граждани на Мисури имат за Църквата?

Макар нашите лоши постъпки да могат да повлияят на други хора да гледат отрицателно на Църквата, ние също така можем да помогнем на другите хора да получат положително мнение за Църквата чрез думите и делата ни.

4. В дневника си за изучаване на Писанията напишете за случай, когато сте наблюдавали как думите или постъпките на някой оказват влияние на друг човек да получи положително мнение за Църквата.

Търсете начини, по които да представите в положителна светлина Църквата на Исус Христос през следващата седмица. Докато правите това, Господ ще ви благославя.

Един от главните принципи, който можем да научим от този период в църковната история, е че когато избираме да реагираме на изпитанията с вяра, вместо със съмнение, нашите свидетелства могат да бъдат укрепени.

5. Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Как ще постъпвам по различен начин в резултат на научените днес учения и принципи?

6. В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете:

   Аз изучавах урока „Църквата се премества в Северен Мисури“ и го завърших на (дата).

   Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: