Завиждам Вж. също Пожелавам; Ревнив, ревност Според Писанията е грешно да желаеш нещо, което принадлежи на друг. Патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет, Д. А. 7:9. Любовта (милосърдието) не завижда, 1 Кор. 13:4 (Морон. 7:45). Завистта произлиза от гордостта, 1 Тим. 6:4. Където има завист, там има бъркотия и всякакво лошо нещо, П. Я. 3:16. Господ е заповядал на човеците да не завиждат, 2 Неф. 26:32. Сред народа на Нефи няма завист, 4 Неф. 1:15–18. Завистта и гневът човешки са били моята обичайна участ през всичките дни от живота ми, У. и З. 127:2.