Ревнив, ревност Вж. също Завиждам В Писанията думата ревност има две значения: 1. силно чувство на отдаденост към някого или нещо и 2. завист или подозрение, че друг е получил или ще получи някакво предимство. Силно чувство на отдаденост Аз, Господ, съм Бог ревнив, Изх. 20:5 (Вт. 5:9; 6:15; Мос. 11:22). И Бог ще бъде ревнив за святото Си име, Йез. 39:25. Ревнувам твърде силно за Йерусалим и Сион, Зах. 1:14. Завист или подозрение Ревнуването на мъжа е истинска ярост, Пр. 6:32–35. Акис започна да ревнува от сина си, Ет. 9:7. Отървете се от завист и страхове, У. и З. 67:10.