Йов

Макар че в книгата се описва страданието на Йов, тя не отговаря напълно на въпроса защо Йов (или който и да е друг човек) е трябвало да изстрада болка и загубата на семейството си и имуществото си. Книгата пояснява, че ако някого го сполетяват нещастия, това не означава непременно, че този човек е съгрешил. Господ може да даде страдание за придобиване на опит, дисциплиниране и напътствие, а също и за наказание (У. и З. 122).

Книгата може да бъде разделена на четири части. Глави 1–2 са пролог към историята. Глави 3–31 предават серия от беседи между Йов и трима му приятели. Глави 32–37 съдържат речи на Елиу, четвърти приятел, който осъжда Йов по причини, различни от тези на първите трима приятели. Глави 38–42 завършват книгата с уверение към Йов, че неговият път в живота е бил добър от началото.

От книгата на Йов научаваме, че ако човек има правилно познание за Бог и води приемлив за Него живот, той ще бъде в състояние да устоява на сполетяващите го изпитания. Неизчерпаемата вяра на Йов е явна от изрази като: „Дори и Той да ме убие, аз ще Го чакам“ (Йов 13:15). Йов се споменава и в Йез. 14:14; П. Я. 5:11; Учение и завети 121:10.