Мелхиседек Вж. също Мелхиседеково свещеничество; Салим В Стария завет, висш свещеник, пророк и водач, живял след Потопа, по времето на Авраам. Той е наричан царят на Салим (Йерусалим), цар на мира, цар на праведността (което е еврейското значение на Мелхиседек) и свещеник на Всевишния Бог. Авраам плаща десятък на Мелхиседек, Бит. 14:18–20. Народът на Мелхиседек върши праведни дела и получава небесата, П. Дж. С., Бит. 14:25–40. Христос е висш свещеник според реда Мелхиседеков, Евр. 5:6. Мелхиседек е салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Евр. 7:1–3. Никой не е по-велик от Мелхиседек, Ал. 13:14–19. Авраам получава свещеничеството от Мелхиседек, У. и З. 84:14. От уважение към името на Всевишния, в Църквата в древните дни наричат това свещеничество с името на Мелхиседек, У. и З. 107:1–4.