Да следваме Исус означава да бъдем миротворци

Мощното влияние на Интернет е благословия и трудност, уникално за нашето време.

В свят на социални медии и информационни супермагистрали, гласът на един човек може да се разпространява експоненциално. Този глас, било то истинен или лъжлив, справедлив или предубеден, нежен или жесток, се придвижва мигновено по целия слят.

Публикациите в социалните медии за загриженост и доброта често биват тихичко подминавани, докато думи на презрение и злоба често отекват в съзнанието ни, било то чрез политически философии, хора по новините или мнения относно пандемията. Няма човек или тема, в това число Спасителя и Неговото възстановено Евангелие, които да са защитени от този социален феномен на поляризирани гласове.

Проповедта на планината е послание за всички, но е отправена конкретно към последователите на Спасителя, към тези, които са избрали да Го следват.

Тогава и сега Господ учи как да живеем в един презрителен свят. „Блажени миротворците – заявява Той, – защото те ще се нарекат Божии синове“¹.

Чрез щита на нашата вяра в Исус Христос ние ставаме миротворци, като угасяваме, с други думи успокояваме, охлаждаме или потушаваме, всички огнени стрели на противника².

Докато вършим своята част, Той ни обещава, че ще се наречем „Божии синове“. Всеки човек на земята е „Негов (Божий) род“³, но да се наречем „Божии синове (и дъщери)“ означава много, много повече от това. Когато идваме при Исус Христос и сключваме завети с Него, ние ставаме „Негово потомство“⁴, „чеда Христови, Негови синове и Негови дъщери“⁵.

По какъв начин миротворецът успокоява и охлажда огнените стрели? Със сигурност не и като пада на колене пред онези, които ни презират. Вместо това ние трябва да останем уверени във вярата си, да споделяме своите вярвания с убеждение, но винаги да избягваме гнева и злобата⁶.

Наскоро след като прочита едно критично към Църквата мнение, използващо силни думи, преподобния Амос С. Браун, национален лидер в движението за граждански права и пастор на Трета баптистка църква в Сан Франциско, отговаря:

„Уважавам опита и гледната точка на човека, написал тези думи. При все това аз не виждам това, което той вижда.

Една от големите радости в живота за мен е да познавам тези ръководители (на Църквата), включително президент Ръсел М. Нелсън. По мое мнение те са олицетворение на най-добрите ръководители в нашата държава“.

Изображение

Президент Нелсън заедно с преподобния Браун

След което той продължава: „Можем да се оплакваме за начина, по който нещата са били преди. Можем да откажем да признаем всичко добро, което се случва сега. … Но този подход няма да изцели разделението сред народа ни. … Както Исус учи, не можем да прогоним злото с повече зло. Ние обичаме щедро и живеем милостиво, дори спрямо онези, които смятаме за свои врагове“⁷.

Преподобният Браун е миротворец. Той спокойно и уважително охлажда огнените стрели. Миротворците не са пасивни, те са убедителни по начина на Спасителя⁸.

Кое ни дава вътрешната сила да охлаждаме, успокояваме и гасим огнените стрели, насочени към истините, които обичаме? Силата идва от нашата вяра в Исус Христос и от нашата вяра в Неговите слова.

„Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене;

… защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас“⁹.

Два важни принципа ръководят нашето желание да бъдем миротворци.

Първо, нашият Небесен Отец е дал на всеки човек морална свобода с възможността да избира собствения си път¹⁰. Свободата на избор е един от най-великите дарове Божии.

Второ, с тази свобода нашият Небесен Отец дава път на „противопоставянето във всички неща“¹¹. Ние „опитва(ме) горчивото, за да мо(жем) да узна(ем) цената на доброто“¹². Противопоставянето не би трябвало да ни изненадва. Научаваме се да разграничаваме доброто от злото.

Радваме се на благословиите на свободата на избор, разбирайки, че ще има много хора, които не вярват в това, в което ние вярваме. Всъщност, в последните дни са малко тези , които избират да поставят вярата си в Исус Христос в центъра на всичко, което мислят и вършат¹³.

Поради социалните мрежи един невярващ глас може да изглежда като множество от негативни гласове¹⁴, но дори и да са множество гласове, ние избираме пътя на миротворците.

Някои смятат, че Първото президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли имат светски мотиви като политическите, бизнес и културни ръководители.

Ние, обаче, получаваме по много различен начин своите отговорности. Ние не сме назначени чрез избори или подбрани чрез кандидатстване. Без каквато и да е конкретна професионална подготовка, ние сме призовани и ръкоположени да даваме свидетелство за името на Исус Христос по целия свят, до последния си дъх. Ние полагаме усилия да благославяме болните, самотните, обезсърчените и бедните и да укрепваме царството Божие. Стремим се да научаваме волята на Господ и да я оповестяваме, особено на онези, които се стремят към вечен живот¹⁵.

Макар че смиреното ни желание е ученията на Спасителя да бъдат почитани от всички, словата на Господ чрез Неговите пророци често противоречат на мисленето и тенденциите в света. Винаги е било така¹⁶.

Спасителят казва на Своите апостоли:

„Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. …

… Всичко това ще ви направят…, защото не познават Онзи, Който Ме е пратил“¹⁷.

Искрено обичаме всички наши ближни и се грижим за тях, независимо дали те споделят същите вярвания като нас. В притчата за добрия самарянин Исус ни учи, че хората с различни вярвания трябва искрено да се опитват да помагат на нуждаещите се, бидейки миротворци, следвайки добри и благородни цели.

През месец февруари едно заглавие в Arizona Republic гласи: „Двупартиен закон, подкрепен от светиите от последните дни, ще защитава гражданите на Аризона, които са гей и трансджендър“¹⁸.

Ние, като светии от последните дни имаме „удоволствието да бъдем част от коалиция на вероизповедания, бизнеси, ЛГБТ общността и нейните ръководители, които работиха заедно в дух на доверие и взаимно уважение“¹⁹.

Президент Ръсел М. Нелсън веднъж проницателно попита: „Не могат ли да съществуват граници, без да се превръщат във фронтова линия?“²⁰.

Ние полагаме усилия да бъдем „мирни последователи на Христа“²¹.

Някои от атаките срещу Спасителя са толкова злонамерени, че Той не казва нищо. „А главните свещеници и книжниците… яростно Го обвиняваха… и Го подигра(ха)“, но Исус „не (им) отговори нищо“²². Има моменти, когато да сме миротворци означава да устоим на изкушението да отговорим, а вместо това с достойнство да замълчим²³.

Съкрушително е за всички нас, когато жестоки или презрителни думи за Спасителя, Неговите последователи или Неговата Църква биват казвани или публикувани от онези, които преди са били сред нас, вземали са от причастието с нас и са свидетелствали с нас за божествената мисия на Исус Христос²⁴.

Това също се случва по време на служението на Спасителя.

Някои от учениците на Исус, които са с Него при най-великите Му чудеса, решават да „не ход(ят) вече с Него“²⁵. За съжаление, не всички ще останат непоколебими в своята любов към Спасителя и решителността си да спазват Неговите заповеди²⁶.

Исус ни учи да стоим далеч от кръгове на гняв и пререкания. В един такъв пример, след като фарисеите се противопоставят на Исус и се наговарят как да Го погубят, в Писанията се казва, че Исус се оттегля от тях²⁷ и чудеса се случват, когато „мнозина тръгнаха след Него и Той ги изцели всички“²⁸.

Ние също можем да се оттегляме от пререкания и да благославяме живота на другите²⁹, без да се изолираме в собствения си ъгъл.

В Мбужи-Майи, Демократична република Конго, първоначално някои хора са критично настроени към Църквата, тъй като не разбират вярванията ни и не познават нашите членове.

Преди известно време аз и Кати посетихме едно много специално богослужение в Църквата в Мбужи-Майи. Децата бяха безупречно облечени, с радостни погледи и големи усмивки. Надявах се да говоря с тях за образованието им, но научих, че много от тях не посещават училище. Нашите ръководители с изключително ограничени хуманитарни фондове намериха начин да помогнат³⁰. Сега повече от 400 ученици, момичета и момчета, членове на Църквата, както и деца от други вероизповедания, биват приветствани и учени от 16 учители, които са членове на Църквата на Исус Христос.

Изображение

Каланга Муя

Четиринадесетгодишната Каланга Муя казва: „(Тъй като имахме малко пари), прекарах четири години без да ходя на училище. … Толкова съм благодарна за това, което Църквата направи. … Сега мога да чета, пиша и говоря френски“³¹. Говорейки за тази инициатива, кметът на Мбужи-Майи казва: „Вдъхновен съм от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, защото докато (други) църкви се делят всяка в своя ъгъл… (вие работите) с (другите), за да помагате на общността в нужда“³².

Всеки път, когато чета 13 глава на Йоан, си спомням за съвършения пример на Спасителя като миротворец. Исус с обич умива нозете на апостолите. След това четем: „Исус се развълнува в духа Си“³³, когато мисли за един от Своите възлюбени, който се подготвя да Го предаде. Опитвал съм се да си представя мислите и чувствата на Спасителя, когато Юда тръгва. Интересното е, че в този отрезвителен момент, Исус повече не говори за Своите тревожни чувства или за предателството. Вместо това Той говори на Своите апостоли за любов, а Неговите думи отекват през вековете:

„Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг.

По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“³⁴.

Нека да Го обичаме и да се обичаме един друг. Нека бъдем миротворци, за да можем да се наречем „Божии чеда“. Моля се за това в името на Исус Христос, амин.