Обща конференция
Да се обърнем към Божията воля
Обща конференция, април 2022 г.


Да се обърнем към Божията воля

Личното ни обръщане във вярата включва отговорността да споделяме Евангелието на Исус Христос със света.

Благодарен съм за въздействащия пророчески призив на президент Ръсел М. Нелсън за мисионерска служба и вдъхновяващите мисионерски послания на президент М. Ръсел Балард и старейшина Маркос А. Айдукаитис.

Едно мисионерско пътуване до Великобритания в края на миналата година ми позволи да се замисля за безценните духовни събития, които бяха основополагащи за моето решение да служа като мисионер1. Когато бях на 15 години, обичният ми по-голям брат Джо беше на 20 – по онова време това беше възрастта, на която човек придобива право да служи на мисия. Поради конфликтът в Корея, много малко хора в Съединените щати имаха право да служат. Само по един мисионер можеше да бъде призоваван на година от всеки район2. За нас беше изненада, че епископът помоли Джо да обмисли тази възможност с баща ни. Джо подготвяше документите си за кандидатстване в медицински университет. Баща ни, който не беше активен в Църквата, се беше подготвил финансово да му помогне и не одобряваше възможността Джо да отиде на мисия. Татко заяви, че Джо може да извърши повече добро, като отиде да учи медицина. Това беше важен въпрос в нашето семейство.

В течение на една забележителна дискусия с моя мъдър и достоен за подражание по-голям брат, ние стигнахме до извода, че неговото решение за това дали да служи на мисия и да отложи образованието си, зависи от три въпроса: (1) Исус Христос божествена личност ли е? (2) Книгата на Мормон словото Божие ли е? и (3) Джозеф Смит Пророкът на Възстановяването ли е? Ако отговорът на тези три въпроси е „да“, то щеше да бъде ясно, че Джо щеше да извърши повече добро, ако занесе Евангелието на Исус Христос на света, отколкото ако стане лекар по-рано3.

През онази нощ се молих пламенно и с истинско намерение. По неоспорим и въздействащ начин, Духът ми потвърди, че отговорите на тези три въпроса са да. Това беше за мен ключово събитие. Осъзнах, че всяко решение, което ще взема през остатъка от живота си, ще бъде повлияно от тези истини. Също знаех, че ще служа на мисия, ако получа тази възможност. През изпълнения ми със служба и духовни преживявания живот научих, че истинското обръщане във вярата е резултат от съзнателното приемане на Божията воля и че можем да бъдем напътствани от Светия Дух в нашите дела.

Аз вече имах свидетелство за божествеността на Исус Христос като Спасител на света. През онази нощ аз получих духовно свидетелство за Книгата на Мормон4 и за пророка Джозеф Смит.

Джозеф Смит е оръдие в ръцете на Господ

Вашето свидетелство ще бъде подсилено, когато чрез молитва знаете в сърцето си, че пророкът Джозеф Смит е оръдие в ръцете на Господ. През последните осем години една от моите задачи в Кворума на дванадесетте апостоли беше да преглеждам и чета всички забележителни „Документи на Джозеф Смит“ и проучванията, които доведоха до публикацията на Светии5. Моето свидетелство за пророка Джозеф Смит и възхищението ми към него бяха значително укрепени и подсилени, след като прочетох вдъхновяващите подробности от неговия живот и предопределеното му пророческо служение.

Преводът на Джозеф на Книгата на Мормон чрез дарбата и силата Божии е основополагащ за Възстановяването6. Книгата на Мормон е последователна в своето съдържание, написана е по прекрасен начин и съдържа отговорите на най-важните житейски въпроси. Тя е още едно свидетелство за Исус Христос. Свидетелствам, че Джозеф Смит е бил праведен, изпълнен с вяра и че е бил оръдие в ръцете на Господ в изваждането на бял свят на Книгата на Мормон.

Откровенията и събитията, записани в Учение и завети, правят достъпни ключовете, обредите и заветите, необходими за спасение и възвисяване. Те не само осигуряват най-необходимото за установяване на Църквата, но също съдържат дълбоки учения, които ни позволяват да разбираме целта на живота и ни дават вечна перспектива.

Един от многото примери за пророческата роля на Джозеф Смит се намира в раздел 76 от Учение и завети. Той представлява ясно формулирано видение на небесата, включително царствата на слава, което пророкът Джозеф Смит и Сидни Ригдън са благословени да получат на 16 февруари 1832 г. По това време голямата част от църквите учат, че Единението на Спасителя няма да осигури спасение на повечето хора. Хората вярват, че само някои ще бъдат спасени, а голямата част от хората ще бъдат обречени на ад и осъждане, включително безкрайни изтезания с най-ужасна и неописуема сила7.

Откровението, съдържащо се в раздел 76, ни дава величествена представа за степените на слава, където голямата част от доблестните в своето доземно съществуване чеда на Небесния Отец са изключително благословени след последния съд8. Видението на трите степени на слава, най-нисшата от които „надминава всяка представа“9, е директно опровержение на наложилото се по онова време погрешно учение, че мнозинството ще бъде обречено на ад и осъждане.

Като се замислим, че Джозеф Смит е бил само на 26 години, имал е ограничено образование и почти никакъв опит с класическите езици, от които Библията е преведена, той действително е оръдие в ръцете на Господ. В стих 17 на раздел 76 той е вдъхновен да използва думата „неправедните“, вместо думата „осъждане“, която е употребена в евангелието на Йоан10.

Интересен е фактът, че 45 години по-късно ръководителят в англиканската църква и академично акредитиран класически научен работник11, Фредерик У. Фарар, който е написал Животът на Исус Христос12, заявява, че определението за осъждане в Библията на Крал Джеймс е резултат от грешки в превода от еврейски и гръцки на английски13.

В наши дни много хора са възприели идеята, че не би трябвало да има последствия от греха. Те вярват в безусловното опрощаване на греховете без покаяние. Нашето получено чрез откровение учение не само отрича идеята, че мнозинството от хората ще бъдат осъдени на ад и вечни мъки, но също така потвърждава, че личното покаяние е заповед и необходимо условие, за да се възползваме от Единението на Спасителя и да наследим селестиалното царство14. Свидетелствам, че Джозеф Смит действително е оръдие в ръцете на Господ за осъществяване на Възстановяването на Неговото Евангелие!

Благодарение на Възстановяването на Евангелието на Исус Христос, ние разбираме важността както на покаянието, така и на „дела(та) на праведността“15. Разбираме изключителната важност на Единението на Спасителя и на Неговите спасителни обреди и завети, включително тези, които се осъществяват в храма.

„Делата на праведността“ са следствието и плода на обръщането във вярата. Истинското обръщане във вярата се случва при съзнателното приемане на волята на Бог и желание тя да бъде следвана16. Най-изобилните последствия и благословии, които произтичат от обръщането във вярата, са истински и постоянен мир и личната увереност за вечно щастие15 – въпреки бурите на живота.

Обръщането към Спасителя превръща естествения човек в светия, родена отново и пречистена личност – ново създание в Исус Христос18.

Много хора са възпирани да стигнат до истината, защото не знаят къде да я намерят

Какви са задълженията, които произтичат от обръщането във вярата? В затвора Либърти пророкът Джозеф отбелязва, че много хора „са възпирани да стигнат до истината, само защото не знаят къде да я намерят“19.

В Господното въведение на Учение и завети съдържа изложение на цялостната цел на Господ за нас. Той заявява: „Затова, Аз, Господ, познавайки бедствието, което ще сполети жителите на земята, призовах служителя Си Джозеф Смит-младши и му говорих от небесата, и му дадох заповеди“. И целта на това е „пълнотата на Моето Евангелие да може да бъде оповестена от немощните и простодушните до краищата на света“20. Това включва пълновременните мисионери. Това включва всеки от нас. Това трябва да бъде подобен на лазер фокус за всеки, който е благословен с обръщане към Божията воля. Спасителят милостиво ни кани да бъдем Неговият глас и Неговите ръце21. Любовта на Спасителя ще бъде наша пътеводна светлина. Спасителят учи Своите ученици: „Идете и създавайте ученици измежду всички народи“22. А на Джозеф Смит Той казва: „Проповядвайте Евангелието Ми на всяко създание, което не го е приело“23.

Една седмица след освещаването на храма Къртлънд на 3 април 1836 г., когато се пада Великден и Пасха, Господ се явява във величествено видение пред Джозеф и Оливър Каудъри. Господ приема храма и заявява: „Това е началото на благословията, която ще се излее върху главите на людете Ми“24.

След като свършва това видение, се явява Моисей „и… предаде ключовете за събирането на Израил от четирите краища на земята и извеждането на десетте племена от северните земи“25.

Президент Ръсел М. Нелсън, нашият възлюбен пророк днес, който държи същите тези ключове, ни учи тази сутрин: „Вие, млади мъже, сте били запазени за това време, в което се осъществява събирането на Израил. Като отслужвате мисия, вие играете съществена роля в това невиждано събитие!“26.

За да може повелението на Спасителя да споделяме Евангелието да стане част от нашата същност, ние трябва да бъдем обърнати към Божията воля; ние трябва да обичаме ближните си, да споделяме възстановеното Евангелие на Исус Христос и да каним всички да дойдат и да видят. Като членове на Църквата, ние ценим високо отговора на пророка Джозеф до Джон Уентуърт, редактора на вестник Chicago Democrat през 1842 г. Той иска информация относно Църквата. В заключение на своя отговор Джозеф написва „Знамето на истината“ като предисловие към Символа на вярата. Тези негови слова накратко описват какво трябва да бъде постигнато:

„Ничия нечестива ръка не може да спре напредъка на делото; гоненията може да се усилват, тълпите може да се обединяват, може да се събират армии, клевети може да (ни) позорят, но истината на Бог ще върви напред смело, величаво и независимо, докато проникне на всеки континент, посети всяка област, премине през всяка страна и прозвучи във всяко ухо, докато целите на Бог бъдат постигнати и великият Йехова каже, че делото е свършено“27.

Това е тръбен зов за поколения от светии от последните дни, особено мисионери. В духа на „Знамето на истината“ ние сме благодарни, че в разгара на световна пандемия верни мисионери споделяха Евангелието. Мисионери, ние ви обичаме! Господ кани всеки от нас да споделя Неговото Евангелие чрез думи и дела. Личното ни обръщане във вярата включва отговорността да споделяме Евангелието на Исус Христос със света.

Благословиите от споделянето на Евангелието включват задълбочаване на нашето обръщане към Божията воля, както и да позволяваме на Бог да надделява в живота ни28. Ние благославяме другите да преживяват „голяма промяна в сърцата си“29. Наистина има вечна радост в това да помагаме за довеждането на души в Христа30. Да се трудим за своето обръщане и това на другите е благородното начинание31. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Служих в Британската мисия от 1 септември 1960 г. до 1 септември 1962 г.

  2. Другите млади мъже трябваше да са свободни за военна служба.

  3. След завръщането на Джо от неговата мисия, той завърши медицински университет и служи като успял лекар. Неговата мисия също така го подготви да бъде епископ, президент на кол, регионален представител и президент на мисия.

  4. Вж. Мороний 10:4. Аз вече бях чел Книгата на Мормон. Поради сериозността на въпроса в нашето семейство, аз се молех с истинско намерение.

  5. Вж. Saints: The Story of the Church of Jesus Christ in the Latter Days, vol. 1, The Standard of Truth, 1815–1846 (2018), and vol. 2, No Unhallowed Hand, 1846–1893 (2020).

  6. Преводът започва на 7 април 1829 г. и е завършен около 1 юли 1829 г. Беше впечатляващо да изучавам фактите около превода. Особено ми хареса да чета печатарския ръкопис и първоначалния ръкопис на Книгата на Мормон, публикувани като том 3 и том 5 от поредицата „Откровения и преводи“ на The Joseph Smith Papers. И двата тома са забележителни.

  7. Фредерик У. Фарар, Eternal Hope: Five Sermons Preached in Westminster Abbey, November, and December 1877 (1892 г.), xxii.

  8. Видението включва тези, които не научават за Христос в този живот, децата, които умират преди да навършат възрастта на отговорност, и онези, които нямат разбиране.

  9. Учение и завети 76:89.

  10. Вж. Йоан 5:29.

  11. Фарар е получил образованието си в King’s College, Лондон и Trinity College, Кеймбридж. Той е духовно лице от Англиканската църква, архидякон в Уестминстърското абатство, декан на катедралата в Кентърбъри и свещеник на кралското семейство.

  12. Вж. Frederic W. Farrar, The Life of Christ (1874 г.).

  13. Вж. Фарар, Eternal Hope, xxxvi–xxxvii. Фредерик Фарар се чувства длъжен да поправи ученията за „осъждането“ и „ада“. Своите категорични твърдения той нарича „прости, неоспорими и безспорни факти. … Глаголът, означаващ на английски „осъждам“ или „проклинам“, и неговите производни, не се среща нито веднъж в Стария завет. Няма дума, носеща този смисъл, в гръцката част от Новия завет. След това той обяснява, че думата осъждане е „ужасна грешка в превода… (и) извращава и изкривява истинското значение на казаното от нашия Господ“ (Eternal Hope, xxxvii). Фарар също посочва, че безкрайните свидетелства за любящ Небесен Отец в цялата Библия са допълнително доказателство, че определението за ад и осъждане, използвани в английския превод са неточни (вж. Eternal Hope, xiv–xv, xxxiv, 93; вж. също Куентин Л. Кук, „Планът на нашия Отец – обхващащ всички Негови деца“, Лиахона, май 2009 г., с. 36).

  14. Взаимовръзката между покаянието и Единението е обяснена в Учение и завети 19:15–18, 20. Освен това безкрайното наказание е обяснено в Учение и завети 19:10–12.

  15. Учение и завети 59:23.

  16. Вж. Мосия 27:25, Учение и завети 112:13; вж. също Дейл Е. Милър, „Да донесете мир и изцеление на душата си“, Лиахона, ноем. 2004 г., с. 12–14.

  17. Вж. Мосия 2:41.

  18. Вж. Далин Х. Оукс, „The Challenge to Become“, Ensign, ноем. 2000 г., с. 33; Лиахона, ян. 2001 г., с. 41; вж. също 2 Коринтяните 5:17; Bible Dictionary, „Conversion“.

  19. Учение и завети 123:12.

  20. Учение и завети 1:17, 23.

  21. Ако такова е нашето желание, ние сме „призовани за делото“ (Учение и завети 4:3, вж. също Томас С. Монсън, „Called to the Work“, Liahona, юни 2017 г., с. 4–5).

  22. Матей 28:19.

  23. Учение и завети 112:28.

  24. Учение и Завети 110:10.

  25. Учение и Завети 110:11.

  26. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Да проповядваме Евангелието на мира“, Лиахона, май 2022 г., с. 6–7; вж. също Ръсел М. Нелсън, „Смели воини на Израил“ (световно духовно послание за младежи, 3 юни 2018 г.), HopeofIsrael.ChurchofJesusChrist.org.

  27. Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит (2007 г.).

  28. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Да позволяваме на Бог да надделява“, Лиахона, ноем. 2020 г., с. 92–95.

  29. Aлма 5:14.

  30. Вж. Учение и завети 18:15, вж. също Послание на Яков 5:19–20.

  31. Вж. Алма 26:22, Учение и завети 18:13–16; вж. също Ръководство към Писанията, “Обръщане, Обърнат“.