Доблестно ученичество в последните дни

Свободата на избор е Божият ценен дар за всяко от Неговите чеда¹. Ние сме „свободни да избер(ем) свобода и вечен живот чрез Великия Ходатай на всички човеци, или да избер(ем) пленничество и смърт, според пленничеството и властта на дявола“². Бог няма да ни насили да вършим добро, а дяволът не може да ни насили да вършим зло³. Макар и някои да считат, че земният живот е състезание между Бог и противника, една дума от Спасителя „и Сатана бива накаран да замълчи и бива пропъден. … Именно нашата сила е тази, която бива изпитвана, не Божията“⁴.

Затова в крайна сметка ще пожънем това, което сме посели през живота си⁵. А какво говори съвкупността от нашите мисли, желания, думи и дела за нашата любов към Спасителя, Неговите избрани служители и Неговата възстановена Църква? Кръщелните, свещеническите и храмовите ни завети означават ли за нас повече от светската слава или броя на харесванията ни в социалните медии? Любовта ни към Спасителя и Неговите заповеди по-силна ли е от любовта ни към всичко друго или всички останали в този живот?

Противникът и неговите последователи винаги са се стремили да унищожават делата на Христос и Неговите пророци. Заповедите на Спасителя, ако не изцяло игнорирани, са били обяснявани като безсмислени от мнозина в днешния свят. Често биват пренебрегвани пратениците на Бог, които учат на „неудобни“ истини. Дори и самият Спасител е наричан „човек лаком и винопиец“⁶, обвиняван, че руши обществените устои и разделя хората. Слаби и сплетничещи души отишли и се съветвали „как да Го уловят в казаното от Него“⁷ и навсякъде говорели против Неговата раннохристиянска „секта“⁸.

Спасителят и Неговите начални последователи са имали сериозно вътрешно и външно противопоставяне, също като нас. Днес е почти невъзможно да живеем смело според вярата си без от време на време да не привличаме по няколко реални и виртуални обвинения от светските хора. Увереното следване на Спасителя е възнаграждаващо, но понякога може да бъдем атакувани от привържениците на философията „яжте, пийте и се веселете“⁹, при които вярата в Христос, подчинението и покаянието биват изместени от илюзията, че Бог ще оправдае малко грях, защото Той ни обича толкова много.

Говорейки „чрез (Своя) собствен глас или чрез гласа на служителите (Си)“¹⁰, Спасителят не е ли казал за днес, „ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но… ще си натрупат учители по своите страсти“ и че мнозина ще „отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните“?¹¹ Не е ли скърбил Той, че „напразно (Му) се кланят, като преподават за учения човешки заповеди“?¹² Не е ли предупредил, че „от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си“?¹³ Не е ли предрекъл, че злото ще бъде наричано добро, „а доброто – зло“¹⁴ и че „неприятели на човека ще бъдат домашните му“?¹⁵

Ами ние? Трябва ли да се притесняваме или да се боим? Трябва ли да живеем според религията си полускрито? Определено не! С вяра в Христос, не трябва да се боим от хорските укори или да се страхуваме от хулите им¹⁶. Когато Спасителят ни е начело и ни водят живи пророци, „кой ще бъде против нас?“¹⁷ Нека сме уверени, не извиняващи се, смели, не срамежливи, предани, не страхливи, докато държим вдигната Господната светлина в тези последни дни¹⁸.

Спасителят пояснява: „Който изповядва Мене пред човеците, него ще го изповядам и Аз пред Моя Отец. … Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, Който е на небесата“¹⁹.

Следователно, макар и някои да предпочитат Бог, Който идва без заповеди, нека смело свидетелстваме с думите на старейшина Д. Тод Кристоферсън, че „Бог, който няма изисквания, на практика е еквивалент на Бог, който не съществува“²⁰.

Макар и някои да предпочитат да бъдат избирателни относно заповедите, които спазват, нека радостно приемем поканата на Спасителя да „живее(м) от всяко слово, което излиза от Божията уста“²¹.

Макар и някои да считат, че Господ и Неговата Църква извиняват вършенето на „всичко, което сърцето (им) поиска“²², нека смело провъзгласяваме, че е грешно да „следваш множеството във вършенето на зло“²³, защото „тълпите не могат да направят правилно онова, което Бог е обявил за неправилно“²⁴.

О, помнете, помнете „колко строги (но и освобождаващи) са заповедите Божии“²⁵. Ясното им преподаване понякога може да бъде считано за липса на толерантност. Затова нека с уважение показваме, че не само е възможно, но също така е важно да обичаме Божие дете, което има вярвания, различни от нашите.

Можем да приемаме и уважаваме другите, без да подкрепяме техните вярвания или действия, които са в разрез с Господната воля. Не е нужно да се жертва истина на олтара на приятността и желаното от обществото.

Сион и Вавилон са несъвместими. „Никой не може да слугува на двама господари“²⁶. Нека си припомним проницателния въпрос на Спасителя: „Защо ме призовавате: Господи, Господи! а не вършите това, което казвам?“²⁷

Нека проявяваме обичта си към Господ чрез отдадено и доброволно подчинение.

Ако се чувствате в капан между вашето ученичество и света, моля, спомнете си, че вашият любящ Спасител „изпраща покана …, защото ръцете на милостта Му са протегнати към (вас) и Той казва: Покайте се и Аз ще ви приема“²⁸.

Президент Ръсел М. Нелсън учи, че „Исус Христос ще извърши някои от най-великите Си дела между настоящия момент и времето на Своето пришествие“²⁹. Но той също така учи, че „онези, които изберат пътя на Господа, по подобен начин ще преминат през преследване“³⁰. Понякога може да стане така, че да сме „удостоени да претърп(им) опозоряване за Исусовото име“³¹, ако „позволява(ме) на гласа Му да се извисява над всеки друг“³².

Спасителят казва: „Блажен онзи, който не се съблазнява в Мен“³³. На друго място научаваме, че „много мир имат онези, които обичат Твоя закон, и за тях няма препятствия“³⁴. Никакви! Така че да се запитаме: „Дали просто устоявам за малко, но когато настане скръб или гонение поради словото, аз обиждам ли се?³⁵ Стабилно ли съм се съградил на канарата на Исус Христос и Неговите служители?“.

Нравствените релативисти твърдят, че истината е просто създадена от обществото, че няма морални абсолюти. Това, което всъщност казват е, че няма грях³⁶, че „каквото и да върши човек, нищо не е престъпление“³⁷ – философия на противника, от която той се гордее! Затова нека внимаваме за вълци в овчи кожи, които винаги привличат хора и „често използват интелектуалните си съмнения, за да прикрият собствените си поведенчески отклонения“³⁸.

Ако действително желаем да бъдем доблестни ученици на Христос, ще намираме начин. Иначе противникът предлага изкусителни алтернативи. Но като верни ученици „Не трябва да се извиняваме за вярванията си, нито да се отказваме от това, което знаем, че е истина“³⁹.

В заключение, да спомена 15-те Божии служители, седящи зад мен. Макар и светските хора да „казват на (гледачите): Не гледайте, и на пророците: Не ни пророкувайте“⁴⁰, верните биват „увенчани с благословии свише, да, и с не малко заповеди, и с откровения във времето им“⁴¹.

Нищо чудно, че тези мъже често стават гръмоотводи за хората, които не са доволни от словото Божие, според както го провъзгласяват пророците. Онези, които отхвърлят пророците, не осъзнават, че „никое пророчество в Писанието не е собствено обяснение“, нито е резултат от волята на човек, „а (че) святите човеци (говорят и сега), движени от Святия Дух“⁴².

Подобно на Павел, тези Божии мъже „не … се срамува(т) да свидетелства(т) за нашия Господ“ и са Негови „затворни(ци)“⁴³, в смисъл, че учението, което проповядват, не е от тях, а е на Онзи, Който ги е призовал. Подобно на Петър, те „не мо(гат) да не говор(ят) това, което с(а) видели и чули“⁴⁴. Свидетелствам, че Първото президентство и Кворумът на дванадесетте са добри и честни мъже, които обичат Бог и Неговите чеда, и които са обичани от Него. Трябва да приемаме техните слова все едно от Господната уста „в пълно търпение и вяра. Защото вършейки тези неща, портите на пъкъла не ще надделеят срещу (нас); … и Господ Бог ще разпръсне силите на мрака пред (нас)“⁴⁵.

„Ничия нечестива ръка не може да спре напредъка на делото“⁴⁶; то ще продължи триумфално с или без вас (или мен), затова „изберете днес на кого искате да служите“⁴⁷. Не се заблуждавайте или притеснявайте от силния шум от противника, чуващ се от величественото и обширно здание. Техните отчаяни децибели не могат да се сравнят с успокояващото влияние на тихия нежен глас върху съкрушените сърца и разкаяните духове.

Свидетелствам, че Христос е жив, че Той е нашият Спасител и Изкупител и че Той води Своята Църква посредством Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли, като по този начин се грижи да не сме „блъскани и завличани от всеки вятър на учение“⁴⁸.

Президент Нелсън учи: „Истинските ученици на Исус Христос са готови да се открояват, да бъдат различни от хората на света и гласовете им да бъдат чувани. Те са безстрашни, отдадени и смели“⁴⁹.

Братя и сестри, сега е времето да сме добри! В святото име на Исус Христос, амин.