Нашата връзка с Бог

Подобно на Йов от Стария завет, във времена на страдание някои хора може да чувстват, че Бог ги е изоставил. Понеже знаем, че Бог има силата да предотвратява или премахва всяка трудност, може да бъдем изкушавани да роптаем, ако не го прави, навярно питайки се: „Ако Бог не ми дава помощта, за която Го моля, как мога да имам вяра в Него?“. В даден момент по време на огромните си изпитания, праведният Йов казва:

„Знайте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд“¹.

В отговора Си към Йов, Бог пита: „Нима искаш да отмениш Моята присъда?“². Или с други думи: „Нима искаш да кажеш, че греша? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?“³. Йехова по убедителен начин напомня на Йов за Своето всемогъщество и всезнание и Йов в дълбините на смирението си признава, че не притежава и капка от знанието, силата и праведността на Бог и не може да бъде съдник на Всемогъщия:

„Зная, че всичко можеш – казва той, – и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.

… Аз говорих за онова, което не съм разбирал. …

Затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел“⁴.

Накрая Йов има привилегията да види Господ и „Господ благослови последните дни на Йов повече от първите му“⁵.

Наистина е безумие за нас със земното си късогледство да дръзваме да съдим Бог, да си мислим например: „Не сме щастливи, значи Бог прави нещо не както трябва“. На нас, Неговите земни чеда в един паднал свят, които знаем толкова малко за миналото, настоящето и бъдещето, Той казва: „Всички неща са представени с Мен, защото Аз ги познавам всичките“⁶. Яков мъдро предупреждава: „Не се опитвайте да съветвате Господа, но вземайте съвет от ръката Му. Защото ето, вие самите знаете, че Той съветва с мъдрост и с правосъдие, и с велика милост всичко, създадено от Него“⁷.

Някои разбират погрешно Божиите обещания и очакват конкретни резултати в точно определено време, когато Му се подчиняват. Те може да си мислят: „Ако отдадено служа на пълновременна мисия, Бог ще ме благослови с щастлив брак и деца“ или „Ако се въздържам от писане на домашни в Господния ден, Бог ще ме благослови с добри оценки“, или „Ако плащам десятък, Бог ще ме благослови с желаната работа“. Ако нещата в живота не се случват точно по този начин или в очакваното от тях време, те може да се почувстват предадени от Бог. Но в божествената икономика взаимодействията не са толкова механични. Не бива да гледаме на Божия план като на космически автомат за стоки, на който (1) избираме желаната благословия, (2) пускаме нужната сума от добри дела и (3) поръчката веднага бива доставена⁸.

Бог наистина ще спази Своите завети и обещания към всеки от нас. Няма нужда да се тревожим за това⁹. Единителната сила на Исус Христос – Който слезе по-долу от всичко¹⁰ и Който притежава всяка власт на небето и на земята¹¹ – гарантира, че Бог може и ще изпълни Своите обещания. Изключително важно е да почитаме Неговите закони и да им се подчиняваме, но не всяка благословия, която се основава на подчинението на закона¹², идва в очакваните от нас форма, вид и време. Ние даваме най-доброто от себе си, но трябва да оставим на Бог управлението на благословиите – както материалните, така и духовните.

Президент Бригъм Йънг обяснява, че вярата му не се основава на определени резултати или благословии, а на свидетелството му за Исус Христос и неговата връзка с Него. Той казва: „Вярата ми не се дължи на делото на Господ по островите в морето, на довеждането на хората тук, … или на благоразположението Му към този или онзи народ, нито на това дали получаваме благословии или не, но вярата ми се основава на Господ Исус Христос и знанието, което съм получил от Него“¹³.

Нашето покаяние и подчинение, нашата служба и жертви са от значение. Ние искаме да бъдем сред хората, описани от Етер като „винаги изобилстващи на добри дела“¹⁴. Но не толкова поради някакво отчитане в селестиални регистри. Тези неща са важни, защото ни включват в делото на Бог и са средствата, чрез които си съдействаме с Него за превръщането си от естествен човек в светия¹⁵. Това, което Небесният Отец ни предлага е Себе си и Своя Син, тясна и дълготрайна връзка с Тях чрез благодатта и посредничеството на Исус Христос, нашия Изкупител.

Ние сме Божии чеда, отделени за безсмъртие и вечен живот. Съдбата ни е да бъдем Негови наследници, „сънаследници с Христос“¹⁶. Нашият Отец е готов да направлява всеки от нас по Своята заветна пътека със стъпки, създадени според личните ни нужди и съобразени с Неговия план за нашето най-голямо щастие с Него. Можем да очакваме растящо доверие и вяра в Отца и Сина, засилващо усещане за Тяхната обич и своевременна утеха и напътствия от Светия Дух.

Дори и така, тази пътека не може да е лека за никого от нас. Нужно е прекалено много усъвършенстване, за да бъде тя лека. Исус казва:

„Аз съм истинската лоза и Моят Отец е земеделецът.

Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, (Отец) я отрязва и всяка, която дава плод, подрязва я, за да дава повече плод“¹⁷.

Процесът на ръководеното от Бог пречистване и рафиниране понякога, по необходимост, ще бъде мъчителен и болезнен. Припомняйки си думите на Павел, ние сме „сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него“¹⁸.

Така, в огъня на пречиствача, вместо да се гневите на Бог, доближавайте се до Него. Призовавайте Отца в името на Сина. Ходете с Тях в Духа, ден след ден. Дайте Им възможност с течение на времето да докажат Своята вярност към вас. Елате наистина да Ги опознаете и наистина да опознаете себе си¹⁹. Позволете на Бог да надделява²⁰. Спасителят ни увещава:

„Слушайте Оногова, Който е Ходатаят пред Отца, Този, Който защитава вашето дело пред Него,

казвайки: Отче, виж страданията и смъртта на Оногова, Който не извърши никакъв грях, в Когото беше Твоето благоволение; виж кръвта на Твоя Син, която беше пролята, кръвта на Оногова, Когото Ти отдаде, та да можеш да се прославиш Ти.

Затова, Отче, пощади тези Мои братя (и сестри), които вярват в името Ми, за да могат да дойдат при Мен и имат вечен живот“²¹.

Помислете за някои примери на верни мъже и жени, които имат доверие в Бог и са сигурни, че ще получат обещаните от Него благословии в живота или в смъртта. Тяхната вяра не се основава на нещата, които Бог е направил или не е направил в дадена ситуация или момент във времето, а на това, че те Го познават като свой доброжелателен Отец, а Исус Христос като свой верен Изкупител.

Когато Авраам е на път да бъде принесен в жертва от египетския жрец на Елкена, той призовава Бог да го спаси и Бог го прави²². Авраам оцелява, за да се превърне в бащата на верните, чрез чието потомство всички семейства на земята ще бъдат благословени²³. По-рано, на същия този олтар, същият този жрец на Елкена принася три девици, които „поради (своята) добродетел… не искаха да се превият, за да се поклонят на богове от дърво и камък“²⁴. Те изстрадват там мъченическа смърт.

Йосиф от древността, продаден в робство като младеж от своите братя, в своята мъка се обръща към Бог. Постепенно той много се издига в дома на своя господар в Египет, но след това целият този напредък бива потъпкан заради фалшивите обвинения на съпругата на Петефрий. Джозеф е можел да си помисли: „Значи тъмницата е моята награда, задето спазвам закона за целомъдрието.“ Вместо това той продължава да се обръща към Бог и преуспява дори и в тъмницата. Йосиф преживява още едно съкрушително разочарование, когато един от затворниците, на когото помага, въпреки обещанието си да помогне на Йосиф, напълно го забравя, след като бива възстановен на службата си в двора на фараона. След известно време, както знаете, Господ се намесва, за да постави Йосиф на най-високопоставената и отговорна длъжност, нареждаща го по власт единствено след фараона, за да може Йосиф да спаси дома Израилев. Със сигурност Йосиф може да потвърди, „че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога“²⁵.

Авинадий е решен да изпълни своето божествено поръчение. „Аз свършвам посланието си – казва той, – и тогава няма да има значение (какво ще се случи с мен), ако е тъй, че съм спасен“²⁶. Той изстрадва мъченическа смърт, но несъмнено е спасен в царството Божие, а неговият едничък обърнат във вярата, Алма, променя курса на историята на нефитите и ги подготвя за идването на Христос.

Алма и Амулик са избавени от тъмницата в Амония в отговор на своята молба, а гонителите им са убити²⁷. По-рано обаче, същите тези гонители са хвърляли вярващи жени и техните деца в бушуващия огън. Алма, ставайки свидетел на тази ужасна гледка в агония, е заставен от Духа да не упражнява силата Божия да „ги спас(и) от пламъците“²⁸, за да може Бог да ги приеме в слава²⁹.

Пророкът Джозеф Смит изнемогва в затвора в Либърти, Мисури, безсилен да помогне на светиите, които са ограбвани и прогонвани от домовете си в лютата зима. „О, Боже, къде си Ти? – проплаква Джозеф. – Докога ще се възпира Твоята ръка?“³⁰ В отговор Господ обещава: „Твоето бедствие и твоите страдания ще бъдат краткотрайни; и тогава, ако ти им устоиш добре, Бог ще те възвиси горе. … Ти все още не си като Йов“³¹.

Накрая Джозеф може да заяви заедно с Йов: „Дори и (Бог) да ме убие, аз ще (се уповавам на Него)“³².

Старейшина Брук П. Хейлз разказва историята на сестра Патриша Паркинсън, която се ражда с нормално зрение, но на 11 години ослепява.

Старейшина Хейлз казва: „Познавам Пат от много години и наскоро ѝ казах, че се възхищавам на факта, че винаги е позитивна и щастлива. Тя отвърна: „Не си ме виждал вкъщи, нали? Аз си знам как е. Имала съм сериозни моменти на депресия и съм проливала доста сълзи“. Но след това добави: „От момента, в който започнах да ослепявам, се чувствах странно, но знаех, че Небесният Отец и Спасителят са с мен и семейството ми. … На хората, които ме питат дали съм гневна поради слепотата си, аз отвръщам: „На кого да се гневя? Небесният Отец ме подкрепя в това; не съм сама. Той е винаги с мен“³³.

В крайна сметка, това е благословията на една близка и постоянна връзка с Отца и Сина, към която се стремим. Тя е от огромно значение и завинаги си струва цената. Ще свидетелстваме заедно с Павел, „че сегашните временни страдания (на земята) не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас“³⁴. Давам свидетелство, че независимо до какво ще ни доведе нашето съществуване на земята, можем да имаме доверие на Бог и да намираме радост в Него.

„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.

Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“³⁵.

В името на Исус Христос, амин.