Обща конференция
Вашето божествено естество и вечната ви съдба
Обща конференция, април 2022 г.


Вашето божествено естество и вечната ви съдба

Каня ви да поставяте Исус Христос в основата на своя живот и да си спомняте за основополагащите истини в темата на Младите жени.

Скъпи сестри, благодаря ви, че сте тук. За мен е чест да участвам в тази сесия на жените от общата конференция. От време на време също съм имал привилегията да присъствам на уроци на Младите жени. Обаче ми позволете да посоча очевидното – нито съм млад, нито съм жена! Въпреки това съм научил, че се чувствам малко по на място, ако мога да рецитирам темата заедно с младите жени. Дълбоките учения, преподадени в темата на Младите жени1, са важни за младите жени, но се отнасят за всички, включително и за тези от нас, които не са млади жени.

Темата на Младите жени започва така: „Аз съм възлюбена дъщеря на Небесни Родители с божествено естество и вечна съдба“2. Това твърдение съдържа четири важни истини. Първо, вие сте възлюбени дъщери. Нищо от това, което правите или не правите, не може да промени това. Бог ви обича, тъй като сте Негови духовни дъщери. Понякога може да не усещаме Неговата любов, но тя съществува винаги. Любовта на Бог е съвършена3. Нашата способност да усещаме тази любов не е.

Духът има съществена роля в това да можем да усещаме любовта на Бог към нас4. При все това, влиянието на Духа може да бъде заглушавано от „силни емоции като гняв, омраза… (или) страх, … все едно се опитваме да усетим деликатния вкус и аромат на зърно грозде, докато ядем и люта чушка. … (Единият вкус) напълно поглъща другия“5. И така, поведението, което ни отдалечава от Светия Дух, включително допускането на грехове6, ни пречи да забелязваме любовта на Бог към нас.

По подобен начин, чувствителността ни към любовта на Бог може да бъде затъпена от трудни обстоятелства и физически или умствени заболявания, както и други неща. Във всички случаи съветите на доверени ръководители или професионалисти често могат да бъдат от полза. Можем също да се опитваме да подобряваме възприемчивостта си за любовта на Бог, като се питаме: „Моята любов към Бог постоянна ли е или Го обичам, когато имам добри дни, но не чак толкова, когато имам трудни дни?“.

Втората истина е, че имаме Небесни Родители – Отец и Майка7. Учението за Небесна Майка е дадено чрез откровение и е отличително вярване сред светиите от последните дни. Президент Далин Х. Оукс обяснява важността на тази истина: „Нашата теология започва с Небесни Родители. Най-висшата ни цел е да станем подобни на Тях“8.

Много малко е било разкрито за Небесната Майка, но това, което знаем, е обобщено в есето в Теми от Евангелието към приложението Gospel Library9. След като прочетете какво е казано там, ще знаете всичко, което аз знам по въпроса. Иска ми се да знаех повече. Вие също може все още да имате въпроси и да желаете да откриете повече отговори. Търсенето на по-задълбочено разбиране е важна част от нашето духовно разбиране, но моля ви, бъдете внимателни. Аргументите не могат да заменят откровенията.

Спекулациите няма да доведат до по-задълбочено духовно знание, но могат да доведат до заблуда и да отклонят вниманието ни от това, което е било разкрито10. Например Спасителят учи Своите ученици: „Вие трябва да се молите винаги на Отца в Моето име“11. Ние следваме този модел и се покланяме на нашия Небесен Отец в името на Исус Христос и не се молим на Небесната Майка12.

Откакто Бог е започнал да определя пророци, те са били упълномощавани да говорят от Негово име. Но те не изричат учения, които са измислили „от себе си“13 и не учат на неща, които не са били разкрити. Обмислете словата на пророка от Стария завет Валаам, на когото е предложен подкуп, за да прокълне израилтяните в полза на моавците. Валаам казва: „Ако би ми дал (царят на моавците) и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа, моя Бог, да направя по-малко или повече“14. Подобни ограничения съществуват и за съвременните пророци. Да изискваме откровение от Бог е както арогантно, така и непродуктивно. Вместо това, ние чакаме Господ и определеното от Него време за разкриване на Неговите истини чрез средствата, които Той е установил15.

Третата истина в първия абзац на темата на Младите жени е, че имаме „божествено естество“. Това е съществена част от това кои сме. Това е духовна „генетична същност“, която сме наследили от нашите Небесни Родители16 и за това не сме положили никакви усилия. Това е нашата най-важна идентичност, без значение по какви други начини избираме да се определяме. Разбирането за тази дълбока истина е важно за всички, но особено за хората, принадлежащи към групи, които в исторически план са били отхвърляни, потискани или поробвани. Не забравяйте, че вашата най-важна идентичност е свързана с божествена ви същност като Божии чеда.

Четвъртата истина е, че имаме „вечна съдба“. Тази съдба няма да ни бъде наложена насила. След смъртта ще получим това, за което сме се подготвили, и ще се „радва(ме само) на това, което иска(ме) да получ(им)“17. Осъществяването на нашата вечна съдба зависи от изборите ни. То изисква сключване и спазване на свещени завети. Тази заветна пътека е пътят, по който идваме в Христа и се основава на абсолютна истина и вечен, неизменен закон. Не може да създаваме свои собствени пътеки и да очакваме това, което Бог е обещал. Да очакваме Неговите благословии, докато не спазваме вечните закони, на които са основани благословиите18, е заблуждение – все едно да мислим, че можем да докоснем гореща печка и да „изберем“ да не се изгорим.

Може би знаете, че съм лекувал пациенти със сърдечна недостатъчност. Техните най-добри резултати се получаваха при следване на установени и доказани курсове на лечение. Въпреки, че знаеха това, някои пациенти се опитваха да договорят по-различен курс на лечение. Те казваха: „Не искам да вземам толкова много лекарства“ или „Не искам да минавам през толкова много последващи изследвания“. Пациентите, разбира се, имаха свободата сами да вземат решения, но ако се отклоняваха от оптималните курсове на лечение, това се отразяваше негативно върху резултатите им. Пациенти със сърдечна недостатъчност не могат да избират курс на лечение, различен от най-добрия, а след това да обвиняват кардиолога си за по-слабите резултати.

Същото се отнася и за нас. Небесният Отец е предначертал курса, който води към най-добрите вечни резултати. Имаме свобода на избор, но не можем да избираме последствията от това да не следваме разкрития път19. Господ е казал: „Онова, което нарушава закона и не съблюдава закона, а търси самото то да стане закон, … не може да бъде осветено от закон, нито от милост, нито от правосъдие, нито от възмездие“20. Не можем да се отклоняваме от курса, определен от Небесния Отец, а след това да Го обвиняваме за недостатъчно добрите резултати.

Вторият абзац на темата на Младите жени гласи: „Като ученик на Исус Христос, аз се стремя да ставам по-подобна на Него. Търся лични откровения, действам според тях и служа на другите в Неговото свято име“. Можем да развиваме свидетелство за Исус Христос, като действаме с вяра21. Можем да получим духовния дар „да зна(ем), че Исус Христос е Синът Божий и че Той беше разпнат за греховете на света“. Или можем да получим дара да вярваме на словата на тези, които знаят22, докато не разберем за себе си. Можем да следваме ученията на Спасителя и да помагаме на другите да идват при Него. По този начин ние се присъединяваме към Него в Неговото дело23.

Темата на Младите жени продължава: „Ще бъда свидетел на Бог по всяко време, за всяко нещо и на всяко място“. Нужно е всички членове на Църквата да бъдат свидетели на Бог24, въпреки че апостолите и седемдесетниците са упълномощени на бъдат специални свидетели за името Христово25. Представете си футболен мач, при който само вратарят пази вратата. Без помощта на другите играчи той няма да може адекватно да опази вратата, а отборът винаги ще губи. По същия начин всички са нужни в отбора на Господ26.

Последният абзац на темата на Младите жени започва така: „Докато се стремя да стана достойна за възвисяване, аз ценя дара на покаянието и всеки ден се опитвам да бъда по-добра“. Благодарение на единителната жертва на Спасителя можем да се покайваме, да се учим от грешките и да не бъдем под осъждане поради тях. Президент Ръсел М. Нелсън учи: „Прекалено много хора гледат на покаянието като на наказание. … Но това чувство за наложено наказание идва от Сатана. Той се опитва да ни пречи да гледаме към Исус Христос, Който стои с отворени обятия, с надеждата и желанието да ни изцелява, прощава, пречиства, укрепва и освещава“27.

Когато се покайваме искрено, не остават никакви духовни белези, без значение какво сме направили, колко е сериозно или колко пъти сме го повтаряли28. Колкото често се покайваме и търсим прошка с истинско намерение, ще ни бъде прощавано29. Какъв изключителен дар от нашия Спасител Исус Христос!30 Светият Дух може да ни дава уверение, че ще получаваме опрощение. Когато изпитваме радост и мир31, вината бива премахната32 и вече не се терзаем поради греховете си33.

Въпреки това, дори след искрено покаяние, може да се препъваме. Препъването не означава, че покаянието е било недостатъчно, а може просто да е проява на човешка слабост. Колко утешаващо е да знаем, че „Господ гледа на слабостите по-различно, отколкото (гледа) на бунта“. Не трябва да се съмняваме в способността на Спасителя да ни помага с нашите слабости, тъй като когато „Господ говори за слабости, Той винаги го прави с милост“34.

Темата на Младите жени завършва така: „С вяра ще укрепвам своя дом и семейство, ще сключвам и спазвам свещени завети и ще получа обредите и благословиите на светия храм“. Да укрепваме дома и семейството може да означава да изграждаме първото звено от верига от вярност, да се грижим за наследство от вяра или да го възстановяваме“35. Въпреки всичко, силата идва чрез вяра в Исус Христос и сключване на свещени завети.

В храма учим кои сме и къде сме били. Римският философ Цицерон казва: „Да не знаеш какво се е случило преди да се родиш, означава да останеш винаги дете“36. Разбира се, той има предвид светската история, но неговото проницателно наблюдение може да има по-широк обхват. Живеем като вечни деца, ако нямаме разбиране за вечната перспектива, която се получава в храмовете. Там ние израстваме в Господа и „получава(ме) пълнота на Светия Дух“37, а отдадеността ни като ученици на Спасителя се увеличава38. Докато спазваме сключените завети, получаваме Божията сила в живота си39.

Каня ви да поставяте Исус Христос в основата на своя живот и да си спомняте за основополагащите истини в темата на Младите жени. Светият Дух ще ви води, ако желаете това. Нашият Небесен Отец желае да станете Негови наследници и да получите всичко, което Той има40. Той не може да ви предложи повече. Не може да ви обещае повече. Той ви обича повече, отколкото можете да си представите и желае да сте щастливи в този живот и в идния. В името на Исус Христос, амин.