Христос поправя онова, което е счупено

Докато Спасителят преподава в храма, книжниците и фарисеите довеждат една жена при Него. Не знаем цялата ѝ история, а само това, че е „хваната в прелюбодейство“¹. Често пъти, Писанията ни представят само малка част от нечий живот, и въз основа на тази част, ние сме склонни да оневиняваме или съдим. Ничий живот не може да бъде разбран само от един величествен момент или от едно публично разочарование. Целта на тези разкази в Писанията е да ни помогнат да разберем, че Исус Христос бил отговорът тогава и Той е отговорът сега. Той знае цялата ни история и точно през какво преминаваме, както и нашите способности и слаби места.

Реакцията на Христос към тази скъпа Божия дъщеря е: „И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече“². Друг начин да се изкаже това „иди си, не съгрешавай вече“ може да бъде „отиди и се промени“. Спасителят я поканил да се покае, да промени поведението си, да промени с кого общува, начина, по който гледа на себе си, сърцето си.

Благодарение на Христос нашето решение да „отидем и да се променим“ може да ни позволи да „отидем и да бъдем изцелени“, защото Той е източникът на изцелението за всичко счупено в живота ни. В ролята Си на великия Застъпник и Ходатай пред Отца, Христос освещава и възстановява прекъснатите взаимоотношения – и най-вече взаимоотношенията ни с Бог.

Преводът на Джозеф Смит дава да се разбере, че жената наистина се вслушва в съвета на Спасителя и променя живота си: „И жената прославяше Бог от този час и повярва в Неговото име“³. Жалко е, че не знаем как се казва тя, нито пък знаем подробности от живота ѝ от този момент нататък, защото със сигурност са били нужни голяма решителност, смирение и вяра в Исус Христос, за да се покае и да се промени. Знаем, че тя била жена, която „повярва в Неговото име“, давайки си сметка, че попада в обсега на Неговата безпределна и вечна жертва.

В 15 глава на Лука четем притчата за бащата и двамата му синове. По-малкият син помолил баща си за своята част от наследството и отпътувал в далечна страна, където пропилял всичко, което имал, чрез разпуснатия си живот⁴.

„И като изхарчи всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.

И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.

А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

И стана и отиде при баща си. А когато бе още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше“⁵.

Фактът, че бащата изтичва при сина си, според мен, е значителен. Със сигурност бащата бил дълбоко наранен и засегнат от постъпката на сина си. Също така, бащата може да е бил искрено засрамен от действията на същия.

Защо бащата не изчаква синът да му се извини? Защо не държи да получи възмездие и помирение преди да предложи своите любов и прошка? Често съм размишлявала над това.

Господ ни учи, че да прощаваме на другите е общоприета заповед: „Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци“⁶. Прошката може да изисква огромна смелост и смирение. Може да изисква и време. Изисква от нас да имаме вяра в Господ и да се уповаваме на Него, като поемаме отговорност за чувствата в нашето сърце. Тук играе роля значимостта и силата от свободата ни на избор.

Като представя бащата в притчата за блудния син, Спасителят набляга на това, че прошката е един от най-благородните дарове, които можем да си даряваме взаимно и най-вече да даряваме на себе си. Да освобождаваме сърцата си от бремето, като прощаваме, не винаги е лесно, но чрез даващата способности сила на Исус Христос това е възможно.

В 3 глава на Деянията на апостолите научаваме за мъж, който е роден куц и „когото слагаха всеки ден при така наречените Красиви врати на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма“⁷.

Куцият просяк е на възраст над 40 години⁸ и е прекарал целия си живот в очевидно безкрайно състояние на просене и чакане, защото разчитал на щедростта на другите.

Един ден той видял „Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.

А Петър, заедно с Йоан, се взря в него и каза: Погледни ни.

И той ги гледаше внимателно, като очакваше да получи нещо от тях.

Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи.

И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и в същия миг краката и глезените му добиха сила.

И той, като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, като ходеше и скачаше, и славеше Бога“⁹.

Често можем да изпаднем в ролята на куция просяк, който чака на входа да храма, търпеливо, а понякога и изгубили търпение – „чака(щи) Господа“¹⁰. Чакащи да бъдем изцелени физически или емоционално. Чакащи отговори, които да проникнат в дълбините на сърцето ни. Чакащи чудо.

Да чакаме Господа може да е свещено място, на което се „полираме и усъвършенстваме“, на което можем да опознаем Спасителя по един дълбоко личен начин. Да чакаме Господа може да е място, на което се питаме: „О, Боже, къде си Ти?“¹¹ – място, където духовното постоянство изисква да упражняваме вяра в Него, като съзнателно избираме Христа отново и отново. Познавам такова място, и съм наясно с този вид чакане.

Прекарах безброй часове в онкологичен лечебен център, обединена в страданието си с многото други, които копнееха да бъдат изцелени. Някои оцеляха; други си отидоха. Разбрах по един прозорлив начин, че спасението от нашите изпитания е различно за всеки от нас, и затова трябва да се съсредоточаваме по-малко върху начина, по който сме избавяни, и повече върху Самия Избавител. Трябва винаги да наблягаме на Исус Христос!

Това да упражняваме вяра в Христа означава да се уповаваме не само на волята Божия, но и на определеното от Него време. Защото Той знае точно от какво се нуждаем и точния момент, в който се нуждаем от това. Когато се подчиняваме на Господната воля, ние в крайна сметка ще получим много повече от това, което сме искали.

Мои скъпи приятели, всички имаме по нещо в живота си, което е счупено и трябва да бъде поправено или излекувано. Като се обръщаме към Спасителя, настройваме сърцето и ума си към Него, като се покайваме, Той идва при нас „с изцеление в крилата Си“¹², обгръща ни любящо и казва: „Всичко е наред. Ти си само на 5 или 16, 23, 48, 64, 91. Можем да поправим това заедно!“.

Свидетелствам, че няма нищо в живота ви, което да е счупено, и което изцелителната, изкупваща и даваща способности сила на Исус Христос да не може да поправи. В святото и свещено име на Този, Който има силата да изцелява, Исус Христос, амин.