Стълба на вярата

Как житейските трудности влияят на вярата ни в Исус Христос? Какво влияние ще има вярата ни върху радостта и мира, които изпитваме в този живот?

Беше 1977 година. Телефонът позвъня и новините ни съкрушиха. Каролин и Дъг Тебс се премествали в своя нов дом, след дипломирането си. Кворумът на старейшините има помагали да натоварят микробуса. Дъг хвърлил един последен поглед, за да се увери, че пътят е чист, преди да излезе на заден ход. Това, което той не успял да види, е своята малка дъщеричка, която прибягала бързо зад камиона в погрешния момент. Любимата им Джени в един миг си отишла.

Какво щеше да се случи след това? Дали болката, която толкова силно изпитваха, и немислимото чувство на загуба щеше да ги отдалечи един от друг или щеше по някакъв начин да укрепи още повече тяхната връзка и да затвърди вярата им в плана на Небесния Отец?

Пътят през техните страдания беше дълъг и мъчителен, но отнякъде дойдоха духовните резерви да не изгубят надежда, а да „остан(ат) в пътя си“¹. Някак си тази невероятна двойка се доближи още повече до Христос. По-отдадени. По-състрадателни. Имаха вярата, че в Своето време Бог ще посвети страданията им в тяхна полза².

Въпреки че болката и загубата нямаше и не можеше напълно да изчезнат, Каролин и Дъг бяха утешени от уверението, че като останат твърдо на заветната пътека, любимата им Джени ще бъде тяхна завинаги³.

Моята вяра в Господния план бе укрепена от техния пример. Ние не виждаме всички неща. Но Той ги вижда. В затвора в Либърти Господ казва на Джозеф Смит: „Всички тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро. Синът Човешки слезе по-ниско от всички тях. Ти по-велик ли си от Него?“⁴

Като приемаме Господната воля, Той ни учи как да ходим с Него⁵. Когато като млад мисионер служих в Таити, бях помолен да благословя едно болно бебе. Положихме ръце на главата му и го благословихме, за да оздравее. Здравето му започна да се подобрява, но по-късно то отново се разболя. Благословихме го за втори път, но със същия резултат. Отправена бе покана за трети път. Молихме се на Господ да бъде според Неговата воля. Малко след това тази малка душа се завърна в небесния си дом.

Но ние бяхме изпълнени с мир. Искахме бебето да живее, но плановете на Господ бяха други. Приемането на Неговата воля вместо нашата собствена е ключът към намирането на радост, независимо от нашите обстоятелства.

Простата вяра, която имаме в Исус Христос, когато за първи път започваме да учим за Него, може да остане в сърцата ни, докато се справяме с трудностите на живота. Нашата вяра в Него може и ще ни води през сложността на живота. Всъщност ще открием, че отвъд сложността на живота има простота⁶, когато оставаме „(непоклатими) в Христа, имайки съвършена и светла надежда“⁷.

Част от целта на живота е да позволим на тези потенциални препятствия да се превърнат в стъпала в нашата „стълба на вярата“ – стълба, защото се предполага, че вярата не е статична. Вярата ни може да се усилва или отслабва според изборите, които правим.

Докато се стремим да изграждаме вяра в Спасителя, е възможно да не разбираме напълно Божията любов към нас, а да се подчиняваме на Неговите закони от чувство за задължение. Дори може вината да се превърне в наш основен двигател, вместо любовта. Възможно е все още да не сме изпитали истинска връзка с Него.

Може да сме объркани от това, на което учи Яков, когато се стремим да усилваме вярата си. Той ни напомня, че „вяра без дела е безплодна“⁸. Може да изпаднем в прегрешение, ако си мислим, че всичко зависи от нас. Свръхзависимостта от самите нас може да пречи на способността ни да получаваме достъп до небесните сили.

Нашето мислене започва да се променя, когато продължаваме напред към истинската вяра в Исус Христос. Осъзнаваме, че послушанието и вярата в Спасителя ни правят достойни да имаме Неговия Дух винаги да бъде с нас⁹. Когато послушанието стане житейска цел, то вече не е дразнещо¹⁰. Осъзнаваме, че подчинението на Божиите заповеди ни дава възможност да заслужим доверието Му. С Неговото доверие идва повече светлина. Тя ни води в нашето пътуване и ни позволява да виждаме по-ясно пътя, по който трябва да вървим.

Но има още нещо. С усилването на нашата вяра в Спасителя, ние наблюдаваме деликатна промяна, която включва божествено разбиране на връзката ни с Бог – устойчив преход от „Какво искам?“ към „Какво иска Бог?“. Подобно на Спасителя, ние искаме да действаме „не обаче както Аз искам, но както Ти искаш“¹¹. Искаме да вършим Божието дело и да бъдем оръдие в Неговите ръце¹².

Нашият напредък е вечен напредък. Президент Ръсел М. Нелсън ни учи, че Небесният Отец желае да знаем много повече¹³. Като напредваме, ние разбираме по-добре какво казва Господ на Джозеф Смит: „Защото ако спазвате Моите заповеди, ще получите от пълнотата Му и ще се прославите в Мен;… Аз ви казвам, че ще получавате благодат след благодат“¹⁴.

Ние решаваме колко високо ще се изкачим по стълбата на вярата. Старейшина Нийл Л. Андерсън учи: „Вярата не е случайна, а по избор“¹⁵. За да усилим вярата си в Спасителя, може да изберем да направим нужните избори.

Помислете за въздействието на направените избори, когато Ламан и Лемуил слизат по стълбата на вярата, докато Нефи се изкачва по-високо. Има ли по-ясна проява на вяра от разликата в отговора на Нефи „Аз ще отида и ще сторя“¹⁶ и отговора на Ламан и Лемуил, които тъкмо са видели ангел и казват „Как е възможно Господ да предаде Лаван в ръцете ни?“¹⁷

Неверието блокира способността ни да виждаме чудеса, докато мисленето с вяра в Спасителя отключва небесните сили.

Божията ръка винаги ще бъде протегната към нас, дори когато вярата ни е слаба¹⁸. Преди години получих назначение да реорганизирам един кол в Нигерия. Имаше промяна в датата на събитието в последния момент. В кола имаше един мъж, който решил да отсъства от града за първата дата на конференцията. Той не искал да рискува да бъде призован като президент на кола.

Докато пътувал попаднал в ужасен инцидент, но не бил ранен. Това го накарало да се замисли защо неговият живот бил пожален. Той преразгледал решението, което бил взел. Покаял се и смирено присъствал на конференцията на новата дата. И да, той бе призован да бъде новият президент на кол.

Старейшина Нийл А. Максуел учи: „Само като съгласуваме нашата воля с тази на Бог може да намерим пълно щастие. Всичко по-малко води до по-малка степен на щастие“¹⁹.

След като правим „всички неща, които са по силите ни“, тогава е време да „спрем… (и да) видим спасението Божие“²⁰. Аз видях това, докато служих като служещ брат на семейство Маккормик. Омъжена от 21 години, Мери Кей служеше вярно в своите призования. Кен не беше член на Църквата и нямаше интерес да се присъедини към нея, но от обич към съпругата си той избира да ходи с нея на църква.

Една неделя почувствах подтик да споделя свидетелството си с Кен. Попитах го дали мога да направя това. Отговорът му беше кратък и ясен: „Не, благодаря“.

Бях озадачен. Аз имах подтик и се опитах да го последвам. Беше изкушаващо да реша, че съм свършил своята част. Но след молитва и размишление, успях да видя, че макар намерението ми да беше правилно, аз разчитах твърде много на себе си и твърде малко на Господ.

По-късно аз се върнах, но с различен начин на мислене. Бях отишъл просто като оръдие в Господните ръце с единственото желание да следвам Духа. Заедно с моя верен спътник, Джералд Кардън, влязохме в дома на семейство Маккормик.

Малко след това бях подтикнат да поканя Джералд да изпее „Спасителят живее, знам“²¹. Той ме погледна зачудено, но имайки вяра в моята вяра, той го направи. Прекрасен дух изпълни стаята. Дойде подтик да поканя Мери Кей и Кристин, дъщеря им, да споделят своите свидетелства. Като направиха това, Духът стана още по-силен. Всъщност, след свидетелството на Кристин, сълзи се стичаха по бузите на Кен²².

Бог бе поел нещата в Свои ръце. Сърцата бяха не просто докоснати, но завинаги променени. Двадесет и една години на неверие бяха отмити от силата на Светия Дух. Седмица по-късно Кен беше кръстен. Година след това, Кен и Мери Кей бяха запечатани в дома Господен за времето и за цялата вечност.

Заедно ние изпитахме какво означава да заместим своята воля с волята на Господ и вярата ни в Него нарасна.

Моля, помислете върху няколко въпроса, поставени от светите Божии пророци, докато се стремите да се изкачвате по стълбата на вашата вяра:

Освободил ли съм се от гордостта?²³

Давам ли място в сърцето си на словото Божие?²⁴

Позволявам ли на моите страдания да бъдат посветени в моя полза?²⁵

Желая ли моята воля да бъде погълната от волята на Отца?²⁶

Ако съм чувствал, че пея песента на изкупващата любов, мога ли сега да се почувствам така?²⁷

Позволявам ли на Бог да надделява в моя живот?²⁸

Ако откриете, че сегашният ви път е в противоречие с вярата ви в Спасителя, моля, намерете своя път обратно към Него. Вашето възвисяване и това на вашето потомство зависи от това.

Нека засадим семената на вяра дълбоко в сърцата си. Нека подхранваме тези семена, докато се обвързваме със Спасителя, като почитаме заветите, които сме сключили с Него. В името на Исус Христос, амин.