Да виждаме повече от благословиите и напътствията на Исус Христос в нашия живот

Братя и сестри, смирена съм да бъда тук с вас тази сутрин. Чувствам, че сърцата ни са обвързани в единство, като израз на благодарност да бъдем събрани от всяка точка на света, за да чуем послания от пророци, апостоли, гледачи, откровители и ръководители в Божието царство. Образно казано, сме като хората от времето на цар Вениамин, които обръщат шатрите си с отворени врати към Божия пророк на земята¹, президент Ръсел М. Нелсън.

Имам лошо зрение, откакто се помня, и винаги съм се нуждаела от помощта на очила, с които да коригирам този проблем. Когато отварям очи всяка сутрин, светът изглежда много дезориентиращ. Всичко е разфокусирано, размазано и изкривено. Дори моят скъп съпруг прилича повече на абстрактен портрет, отколкото на обичаната и успокояваща фигура, която всъщност е! Като по навик, преди да направя каквото и да било в началото на деня, аз посягам към очилата си, които помагат картината около мен да се избистри и да оживее, и така аз мога да се ориентирам през деня.

С течение на годините разбрах, че това поведение илюстрира ежедневната ми зависимост от две неща: първо, средство, което ми помага да избистрям, фокусирам и виждам света такъв, какъвто е, и второ, нужда от осезаеми насоки, които непрекъснато да ме напътстват в правилната посока. Тези обикновени, редовни действия оприличавам на едно важно наблюдение за връзката ни с нашия Спасител Исус Христос.

В живота ни, който често е изпълнен с въпроси, тревоги, напрежение и възможности, любовта на нашия Спасител към нас поотделно и като Негови заветни чеда, заедно с Неговите учения и закони, са наличните ежедневни източници, на които можем да разчитаме да бъдат „светлината, която свети, … просветлява(ща) очите (ни и) оживотворяваща разума (ни)“.² Като търсим благословиите на Духа в живота си, ще можем, както учи Яков, да виждаме „нещата такива, каквито са в действителност и каквито ще станат в действителност“³.

Като заветни чеда на Бог, ние сме благословени по уникални начини с богат набор от божествено определени инструменти за подобряване на разбирането ни за духовните неща. В един свят, изпълнен с препятствия за вярата ни, словата и ученията на Исус Христос, както са записани в Писанията и посланията от Неговите избрани пророци, и Неговият Дух, получаван чрез ежедневна молитва, редовно посещаване на храма и чрез седмичния обред на причастието, могат да помагат за възстановяване на мира и да осигуряват необходимия дар на проникновение, който носи Христовата светлина и Неговото разбиране за тайните помисли в нашия живот. Докато преминаваме през спокойните или бурни води на живота, Спасителят може също да бъде наш компас и капитан. Той може да улеснява правилния път, който ни води до нашата вечна дестинация. И така, какво иска Той да виждаме и къде иска да отидем?

Нашият скъп пророк ни учи, че „(н)ашият фокус трябва да бъде съсредоточен върху Спасителя и Неговото Евангелие“ и че трябва „да се стремим да гледаме към Него във всяка своя мисъл“.⁴ Президент Нелсън обещава също: „Нищо не кани Духа повече от това да се съсредоточавате върху Исус Христос. … Той ще ви води и напътства в живота, ако отделяте време за Него всеки един ден“.⁵ Приятели, Исус Христос е целта в нашия живот и дава смисъл на пътя ни, затова се съсредоточаваме върху Него. За да ни помага да сме непоколебими и да вървим в правилната посока, Спасителят ни кани да гледаме на живота си, както Той би го правил, за да може да виждаме повече от Неговите благословии и напътствия в него. Научих повече за тази конкретна покана, като изучавах Стария завет.

Моисеевият закон е даден на ранните израилтяни като подготвително евангелие, което да помогне на хората да имат една по-висша заветна връзка с Бог чрез Исус Христос⁶. Законът, наситен със символизъм и насочващ вярващите да „очаква(т) пришествието“ и Единението на Исус Христос⁷, има за цел да помогне на народа на Израил да се съсредоточават върху Спасителя, като упражняват вяра в Него, Неговата жертва и Неговите закони и заповеди в живота си⁸, тоест има за цел да ги доведе до по-добро разбиране за техния Изкупител.

Точно като нас днес, хората от Божия древен народ са били поканени да гледат на живота си така, както Той би го правил, за да може да виждат повече от благословиите и напътствията на Исус Христос в своя живот. Но по времето на земното служение на Спасителя израилтяните не поставят Христос в центъра на своите празници, оставят Го настрана и добавят към закона непозволени практики, които нямат поучителна символика, сочеща към истинския и единствен източник на тяхното спасение и изкупление – Исус Христос⁹.

Обикновените ежедневни занимания на израилтяните са станали дезориентирани и неясни. В това състояние чедата на Израил вярват, че практиките и ритуалите на закона са пътят към личното спасение и по някакъв начин ограничават Моисеевия закон до набор от протоколи, въведени за управление на живота на гражданите¹⁰. Това изисква Спасителят да възстанови фокуса и яснотата на Своето Евангелие.

В крайна сметка голяма част от израилтяните отхвърлят посланието Му, като дори обвиняват Спасителя, че нарушава закона, когато Той е Този, Който им е дал закона и заявява, че Той е „законът и светлината“¹¹. Но Исус в Своята Проповед на планината, говорейки за закона на Моисей, обяснява: „Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня“¹². Тогава Спасителят, чрез Своето вечно Единение, слага край на кодексите, разпоредбите и церемониалните практики, спазвани от народа на Израил по това време. Неговата последна жертва довежда до промяната от жертвени всеизгаряния към отдаването на „съкрушено сърце и разкаян дух“ от наша страна¹³, от обреда на жертвата към обреда на причастието.

Президент М. Ръсел Балард, преподавайки относно тази тема, казва: „В известен смисъл жертвата се променя от приноса към даващия приноса“¹⁴. Когато донасяме приноса си при Спасителя, ние сме канени да виждаме повече от благословиите и напътствията на Исус Христос в живота ни, като смирено подчиняваме волята си на Неговата в признаване и разбиране на Неговото съвършено подчинение на волята на Отца. Когато съсредоточаваме вниманието си върху Исус Христос, ние признаваме и разбираме, че Той е единственият източник и път да получим прошка и изкупление, дори вечен живот и възвисяване.

Бях християнка преди да стана член на Църквата и имаше много хора, които наблюдаваха и забелязваха промените в моето поведение, действия и избори, след като се присъединих към Църквата. Те бяха любопитни защо правя това, което ме виждаха да правя – защо избрах да бъда кръстена и да се присъединя към тази конгрегация от вярващи, дори Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, защо се въздържам от определени дейности в Господния ден, защо съм вярна в спазването на Словото на мъдростта, защо чета Книгата на Мормон, защо вярвам в ученията на съвременните пророци и апостоли и защо ги включвам в живота си, защо посещавам седмичните църковни събрания, защо каня другите да „дойдат и да видят, да дойдат и да помогнат, … да дойдат и да останат“¹⁵ и „да дойдат и да принадлежат“¹⁶.

По онова време тези въпроси изглеждаха трудни и понякога очевидно укоряващи. Но докато се борех с въпросите на хората за моите решения, осъзнах, че техните питания всъщност бяха първата ми покана да взема и да сложа чифт духовни очила, които да прояснят, поставят на фокус и затвърдят това, което ме мотивира да се придържам към евангелските практики и стандарти. Какъв бе източникът на моето свидетелство? Дали извършвах само „външни действия“, без да позволявам на тези практики, свързани с Божиите закони, да „укреп(ват) (моята) вяра в Христа“¹⁷ или проявявах разбиране, че Исус Христос е единственият източник на сила в нещата, които правех?

Чрез стриктни усилия да гледам към Исус Христос и да Го търся във всяка моя мисъл и действие, очите ми бяха просветлени и разбирането ми оживотворено, за да осъзная, че Исус Христос ме призовава да „отида при Него“¹⁸. От този ранен за мен период на ученичество, когато бях млада, мога да си спомня отправената от мисионерите покана да се присъединя към тях, докато преподаваха Евангелието на група млади момичета на моята възраст. Една вечер, докато се намирах в дома на една от тези млади жени, техният искрен въпрос „Защо вярваш?“ докосна моето сърце и ми даде възможност да им свидетелствам с дълбоко разбиране относно Господната представа за духовните причини за моето ученичество. Това преживяване помогна за укрепването на моето свидетелство.

Тогава научих, както знам и сега, че нашият Спасител Исус Христос ни напътства към сградите за събрания всяка седмица, за да взимаме от Неговото причастие; Той ни напътства към дома Господен, за да сключваме завети с Него; напътства ни към Писанията и ученията на пророците, за да се учим от Неговите слова. Той подтиква устните ни да свидетелстват за Него, ръцете ни – да помагат и служат така, както Той би го правил, очите ни – да виждат света и всички така, както Той ги вижда – „каквито са в действителност и каквито ще станат в действителност“¹⁹. И като Му позволяваме да ни напътства във всичко, получаваме свидетелство, че „всички неща свидетелстват, че има Бог“²⁰, защото където Го търсим, там ще Го намираме²¹ – всеки ден. Свидетелствам за това в святото име на Исус Христос, амин.