Все още ли желаете?

Една неделя, докато се подготвях да взема от причастието след няколко седмици назначения при една конференция на кол, ми дойде на ум една интересна и въздействаща мисъл.

Докато свещеникът благославяше хляба, думите, които бях чувал безброй пъти преди това, с голяма сила нахлуха в ума и сърцето ми. „(И) Ти свидетелстват, о, Боже, Вечний Отче, че те желаят да вземат върху си името на Твоя Син и си спомнят винаги за Него и спазват Неговите заповеди, които Той им е дал, за да може винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях“.¹ Колко пъти сме свидетелствали пред Бог, че „жела(ем)“?

Докато размишлявах над значението на тези свещени слова, думичката желаят ми направи впечатление, както никога преди. Умът и сърцето ми се изпълниха с безброй приятни и скъпи спомени, с обич и благодарност за единителната жертва на Спасителя и за Неговата ключова роля в плана на изкупление на Отца за моето семейство и за мен. След това чух и почувствах дълбоко въздействащите думи на молитвата за водата: „За да може те да Ти свидетелстват… че си спомнят винаги за Него“.² Ясно си дадох сметка в онзи момент, че спазването на сключените от мен завети трябва да е нещо повече от добри намерения.

Вземането от причастието не е пасивен религиозен ритуал, с който просто се съгласяваме. Това е едно въздействащо напомняне както за реалността на безпределното Единение на Христос, така и за нуждата винаги да си спомняме за Него, така и да спазваме Неговите заповеди. Желанието да се съсредоточаваме върху Спасителя е толкова важно, че то заема централно място в два от най-цитираните стихове в Църквата – молитвите за причастието. Разбирането на истината за това, което Небесният Отец с такова желание предлага на всеки един от нас чрез Своя Единороден Син, следва да ни подтиква винаги да даваме най-доброто от себе си в замяна.

Нашата лична духовна основа изградена ли е здраво върху Исус Христос?

Ако духовната ни основа е плитка и нестабилна, нашето желание може да се влияе от последствията върху социалния ни имидж или от личното ни удобство. Ако пък приемем идеята, че членството в Църквата се състои предимно от старомодни или политически некоректни социални политики, нереалистични лични ограничения и отнемащи времето ангажименти, то тогава нашите заключения относно желанието ще бъдат неправилни. Не трябва да очакваме принципът на желанието да бъде добре приеман сред инфлуенсърите в социалните мрежи, нито пък сред ентусиастите в TikTok. Човешките виждания рядко съвпадат с божествено постановената истина.

Църквата е място, на което се събират несъвършени хора, които обичат Бог и имат желанието да следват Господ Исус Христос. Това желание се корени във факта, че Исус е Христос, Синът на живия Бог. Тази божествена истина може да бъде разбрана единствено чрез силата на Светия Дух. Ето защо, нашето желание е право пропорционално на времето, което прекарваме на свети места, където можем да чувстваме влиянието на Светия Дух.

Ще е от полза за нас да прекарваме повече време в съдържателни разговори, обсъждайки притесненията си с нашия Отец в Небесата, Който ни обича, и по-малко време в търсене мнението на други гласове. Също така бихме могли да заменим ежедневния си информационен поток новини със словата на Христос в Светите писания и със словата на Неговите живи пророци.

Важността, която придаваме на освещаването на Господния ден, плащането на честен десятък, притежаването на валидна храмова препоръка, посещаването на храма и почитането на сключените от нас свещени храмови завети, са все въздействащи показатели за нашето желание и доказателство за нашата отдаденост. Желаем ли да полагаме истински, а не повърхностни усилия да укрепваме вярата си в Христос?

Небесният Отец ни обича съвършено, но тази обич ни се дава с големи очаквания. Той очаква от нас с желание да поставяме Спасителя в центъра на живота си. Спасителят е нашият съвършен пример, Който с желание подчинява волята Си на Отца във всички неща. Той е „пътят, истината и животът“.³ Той по Своя воля извърши Единение за греховете ни. Той по Своя воля облекчава нашите товари, успокоява страховете ни, дава ни сила и ни носи мир и разбиране в сърцата ни в моменти на страдание и мъка.

Обаче вярата в Исус Христос е по избор. „Ако няма(ме) нищо повече от желание да повярва(ме)“⁴ в Неговото слово – това е началната точка, от която да започнем или да възобновим своето пътешествие на вярата. Словата Му, ако бъдат посети в сърцата ни като семе и отглеждани с голямо старание, ще пуснат корени, а вярата ни ще се превърне в убеждение и ще стане ръководен принцип на действие и сила. Книгата на Мормон е най-въздействащият източник за увеличаване и възстановяване на нашата вяра. Желанието е катализаторът за вярата.

Земният живот, по Божия промисъл, не е лесен, а понякога може да бъде и стресиращ. Обаче „(ние сме), за да мо(жем) да има(ме) радост“!⁵ Съсредоточаването върху Спасителя и сключените от нас завети ни носи трайна радост! Целта на земния живот е да докажем своето желание. „Голямата задача на живота (и цената на ученичеството) е да разбираме каква е волята на Господ и след това да я изпълняваме“⁶. Истинското ученичество води до пълнота от радост. Желаем ли да заплатим цената за ученичеството?

Заветната пътека не е просто списък със задачи; тя представлява процес на духовно израстване и задълбочаваща се отдаденост към Господ Исус Христос. Основната цел на всяка заповед, принцип, завет и обред е да изгражда вярата и доверието ни в Христос. Затова решителността ни да съсредоточаваме живота си върху Христос трябва да бъде постоянна – не условна, зависеща от ситуацията или пък повърхностна. Не можем да си позволим ваканция или почивка от желанието си „да бъде(м) свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място“⁷. Ученичеството не е евтино, защото спътничеството на Светия Дух е безценно.

Без съмнение Господ е имал предвид нашите дни, докато е споделял притчата за десетте девици. За петте разумни Той казва: „(Те) са взели Светия Дух за свой водач, и не са били измамени“⁸, докато светилниците на неразумните „угасват“, поради липсата на елей⁹. Може би словата на Нефи най-добре описват тези членове на Църквата, които някога са били верни: „Той ще (ги) усмири и ще ги приспи с плътско благополучие, тъй че те да кажат: Всичко е добре в Сион“¹⁰.

Плътското благополучие се крие в стремежа към светски неща и разчитането на тях, вместо на Христос – с други думи, това е поглед през призмата на света, а не през тази на духовността. Светият Дух ни дава способността да виждаме „нещата такива, каквито са в действителност и каквито ще станат в действителност“¹¹. Единствено „чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко“¹² и да не бъдете измамени. Ние поставяме Христос в центъра на нашия живот и заявяваме желанието си да спазваме Неговите заповеди, не защото сме слепи, а защото можем да виждаме¹³.

Какво се случва с неразумните девици? Защо те нямат желание да носят съд с духовен елей? Дали просто не отлагат във времето? Може би те са твърде небрежни, защото им е неудобно или им се струва излишно. Каквато и да е причината, те са заблудени относно решаващата роля на Христос. Това е основният подход за измама на Сатана и причината светилниците на тяхното свидетелство в последствие да останат без духовен елей. Тази притча е метафора за нашите дни. Мнозина изоставят Спасителя и сключените от тях завети много преди да напуснат Неговата Църква.

Живеем в безпрецедентни времена, които древните пророци отдавна са предрекли, дни, в които Сатана „вилнее в сърцата на чедата човешки и… ги подтиква към гняв срещу това, което е добро“¹⁴. Твърде много от нас живеят в един виртуален свят пълен със забавления и послания, които атакуват божествената идентичност и вярата в Христос.

Най-въздействащото духовно влияние в живота на едно дете е праведният пример на любящите му родители, баби и дядовци, които с вяра спазват свещените завети, които са сключили. Родителите с добри намерения учат децата си на вяра в Господ Исус Христос, за да могат и те „да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си“¹⁵. Небрежното и непостоянно спазване на заветите води до духовна небрежност. Духовната вреда често е най-голяма сред нашите деца и внуци. Родители, баби и дядовци, все още ли желаете?

Президент Ръсел М. Нелсън предупреждава, че „в идните дни ще бъде невъзможно да оцелеем духовно без постоянното влияние на Светия Дух, което да ни направлява, насочва и утешава“¹⁶. Това е ясно и недвусмислено предупреждение да се погрижим за нашите светилници и да увеличим своите духовни запаси от елей. Все още ли желаем да следваме живите пророци? Какво е нивото на духовния елей във вашия светилник? Какви промени във вашия личен живот ще ви помагат по-пълноценно да се радвате на влиянието на Светия Дух?

Днес, както и в дните на Исус, ще има хора, които ще обърнат гръб на Спасителя, понеже нямат желание да приемат цената на ученичеството. С увеличаване на омразната и остра критика срещу Неговата Църква и срещу онези, които Го следват, нашето ученичество ще изисква далеч по-голямо желание да впрягаме сили, да укрепваме духовността си и да не обръщаме внимание¹⁷.

Ако духовната ни основа е изградена здраво върху Исус Христос, ние няма да паднем и не е нужно да се страхуваме.

„Ето, Господ изисква сърцето и драговолен ум; и драговолните, и послушните ще ядат благото на земята Сион в тези последни дни“¹⁸.

Нека винаги да желаем. В святото име на Господ Исус Христос, амин.