В партньорство с Господ

Още през първите няколко месеца от брака ни скъпата ми съпруга изрази желанието си да учи музика. С намерението да докосна сърцето на любимата си и да я зарадвам, ѝ организирах голяма изненада. Отидох в магазин за музикални инструменти и ѝ купих пиано като подарък. С вълнение сложих бележката за поръчката в кутия с красива панделка и ѝ я дадох, очаквайки вълна от благодарност към нейния изключително любящ и внимателен съпруг.

Когато тя отвори онази малка кутийка и видя съдържанието ѝ, ме погледна с обич и каза: „О, скъпи, ти си чудесен! Но нека ти задам един въпрос: Това подарък ли е или задлъжняване?“. След като се посъветвахме заедно относно изненадата, решихме да отменим поръчката. Подобно на много младоженци, живеехме с това, което можехме да изкараме като студенти. Това преживяване ми помогна да осъзная колко важен е принципът на пълното партньорство в семейните взаимоотношения и как неговото прилагане може да помага на мен и съпругата ми да бъдем едно сърце и един ум¹.

Възстановеното Евангелие провъзгласява принципа на пълното партньорство между жената и мъжа, както в земния живот, така и във вечността. Въпреки че всеки има специфични качества и божествено постановени отговорности, жената и мъжът изпълняват еднакво уместни и значими роли в Божия план на щастие за Неговите чеда.² Това е видно от самото начало, когато Господ заявява, че „не е добре човекът да бъде сам, затова (Той) ще му създа(де) подходящ помощник“³.

В плана на Господ „подходящ помощник“ е спътница, която би вървяла рамо до рамо с Адам в пълноправно партньорство.⁴ Всъщност, Ева е небесна благословия в живота на Адам. Чрез своята божествена природа и духовни качества, тя вдъхновява Адам да работи в партньорство с нея за осъществяването на плана на Бог за щастието на цялото човечество⁵.

Нека обмислим два основополагащи принципа, които укрепват партньорството между мъжа и жената. Първият принцип е, че всички сме равни пред Бог⁶. Според учението на Евангелието, различията между жената и мъжа не отменят вечните обещания, които Бог е подготвил за Своите синове и дъщери. Във вечността никой човек няма по-големи възможности за селестиална слава от друг човек⁷. Самият Спасител кани всички нас, Божиите чеда, „да дойд(ем) при Него и да взем(ем) от Неговата добрина, и Той не отказва на никого, който идва при Него“⁸. Затова в този смисъл всички се считаме за равни пред Него.

Когато брачните партньори разбират и живеят според този принцип, никой не се счита за президент или вицепрезидент на семейството си. Няма по-висшестоящ или по-нисшестоящ партньор в брачните взаимоотношения и никой не върви пред или зад другия. Те вървят рамо до рамо, като равни, като божествени потомци на Бог. Те стават едно в мисли, желания и цел с нашия Небесен Отец и Исус Христос⁹, като водят и напътстват семейството заедно.

В едно равностойно партньорство „любовта не е притежание, а участие, … част от онова съвместно създаване, което е нашето човешко призвание“¹⁰. „Когато съпругът и съпругата истински участват, те сливат усилията си в синергично единство на „вечно господство“, което „без принудителни средства“ ще се влива в техния духовен живот и този на потомството им „вовеки веков“¹¹.

Вторият принцип, свързан с това, е златното правило, на което учи Спасителят в проповедта на планината: „И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях“¹². Този принцип показва, че трябва да има отношение на взаимност, реципрочност, единство и взаимозависимост, а в основата му е втората голяма заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си“¹³. Той се слива с други Христови качества като дълготърпение, благост, кротост и доброта.

За да разберем по-добре приложението на този принцип, можем да разгледаме свещената и вечна връзка, установена между Бог и нашите първи родители Адам и Ева. Те стават една плът¹⁴, създавайки единство, което им позволява да вървят заедно с уважение, благодарност и любов, забравяйки за себе си, като всеки търси благополучието на другия по време на пътуването си към вечността.

Към същите тези качества се стремим и ние, за да имаме единни бракове днес. Чрез запечатването в храма жената и мъжът влизат в светия ред на брака в новия и вечен завет. Чрез този ред на свещеничеството им се дават вечни благословии и божествена сила, за да ръководят делата на семейството, докато живеят според сключените завети. Оттук нататък те вървят напред, зависейки един от друг и в пълно партньорство с Господ, особено по отношение на всяка от техните божествено постановени отговорности да се грижат за семейството си и да председателстват в него¹⁵. Грижата и председателството са взаимносвързани и припокриващи се отговорности, което означава, че майките и бащите „са задължени да си помагат като равностойни партньори“¹⁶ и да споделят балансираното ръководство на своя дом.

„Отглеждането включва грижа, обучение и подкрепа“ към членовете на семейството, което постигаме, като им помагаме „да учат принципите на Евангелието и да развиват вяра в Небесния Отец и Исус Христос“ в изпълнена с обич среда. Да председателстваме означава „да помага(ме) на членовете на семейството да се завърнат в Божието присъствие. Извършва се чрез служба и обучение с благост, кротост и чиста обич“. То също така включва „водене на членовете на семейството в редовна молитва, изучаване на Евангелието и други аспекти на поклонението. Родителите работят в единство“, следвайки примера на Исус Христос, „при изпълнението на тези (две велики) отговорности“¹⁷.

Важно е да се отбележи, че ръководенето в семейството следва патриархален модел, който в някои аспекти се отличава от свещеническото ръководство в Църквата¹⁸. Патриархалният модел е свързан с това, че съпругите и съпрузите отговарят директно пред Бог за изпълнението на своите свещени отговорности в семейството. Това изисква пълно партньорство и готовност за спазване на всеки принцип на праведността и отговорността, като така се осигуряват възможности за развитие в среда на любов и взаимопомощ¹⁹. При тези специални отговорности не се загатва за йерархия и абсолютно се изключва каквото и да било насилие или неправомерно упражняване на власт над другия.

Животът на Адам и Ева, след като напускат Едемската градина, красноречиво разкрива идеята за взаимозависимост между майката и бащата при грижата за семейството и председателството в него. Както учим от книгата на Моисей, те работят заедно, като обработват земята с пот на челото, за да се грижат за физическото благосъстояние на семейството си²⁰, имат деца на земята²¹, заедно призовават името на Господ и чуват гласа Му „откъм Едемската градина“²², приемат дадените им от Господ заповеди и заедно се стремят да им се подчиняват²³. След това те правят тези неща „знайн(и) … на синовете и дъщерите си“²⁴ и „не престава(т) да призовават Бога“ заедно според нуждите си²⁵.

Мои скъпи братя и сестри, грижата и председателството са привилегии и не се ограничават до конкретен човек. Един човек може да има отговорност за нещо, но да не е единственият, който го върши. Когато любящите родители разбират добре тези две съществени отговорности, те ще се стремят заедно да пазят и да се грижат за физическото и емоционалното благополучие на децата си. Те също така помагат на децата да преодоляват духовните опасности в наши дни, като ги подхранват с доброто слово на Господ, както е разкрито на Неговите пророци.

Въпреки че съпругът и съпругата се подкрепят един друг в своите божествено постановени отговорности, „недееспособност, смърт или други обстоятелства могат да изискват индивидуално приспособяване“²⁶. Понякога единият или другият брачен партньор има отговорността за известен период от време или постоянно да изпълнява едновременно и двете роли.

Наскоро се срещнах със сестра и брат, всеки от които живее в такива обстоятелства. Като самотен родител, всеки от тях в рамките на семейството си и в партньорство с Господ е решил да посвети живота си на духовните и материални грижи за децата си. Въпреки разводите те не са забравили важността на сключените в храма завети с Господ, а също и Неговите вечни обещания. И двамата търсят помощта на Господ във всичко, докато постоянно се стремят да устояват на трудностите и да вървят по заветната пътека. Те се уповават, че Господ ще се грижи за нуждите им не само в този живот, но и във вечността. И двамата се грижат за децата си, като ги учат с благост, кротост и чиста любов, дори и докато преминават през трудни обстоятелства в живота. От това, което знам, тези самотни родители не обвиняват Бог за бедите си. Вместо това те гледат напред със съвършена и светла надежда и увереност в благословиите, които Господ е подготвил за тях²⁷.

Братя и сестри, Спасителят даде съвършения пример как да постигаме единство, да сме в хармония с целта и учението на нашия Небесен Отец. Той се моли в полза на Своите ученици, казвайки: „Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно… за да бъдат едно, както и Ние сме едно“²⁸.

Свидетелствам ви, че когато ние, мъже и жени, работим заедно в истинско и равностойно партньорство, ще се радваме на единството, на което учи Спасителят, като изпълняваме божествените отговорности в своите брачни взаимоотношения. В името на Исус Христос ви обещавам, че сърцата ни ще бъдат „обвързани в единство и любов един към друг“²⁹, че ще намираме повече радост в своето пътуване към вечния живот, а способността ни да си служим един на друг и един с друг значително ще се увеличава³⁰. Свидетелствам за тези истини в святото име на Спасителя Исус Христос, амин.