Да се доближаваме до Спасителя

Господ обяснява, че в тези последни дни преди Неговото завръщане „житото“, което Той описва като „синовете на царството“⁵, ще расте редом с „плевелите“ или тези, които не обичат Бог и не спазват Неговите заповеди. Те ще „растат… заедно“⁶, едни до други.

Такъв е нашият свят до завръщането на Спасителя – с много добро, а също и с много зло навсякъде⁷.

Понякога може да не се чувствате силни и достатъчно зрели. Проявявайте търпение към себе си! Господ казва, че сред житото ще има крехки стръкчета⁸. Всички ние сме Негови светии от последните дни и въпреки че още не сме всичко, което желаем да бъдем, сме сериозни в желанието си да сме Негови истински ученици.

Осъзнаваме, че докато злото в света се увеличава, нашето духовно оцеляване и това на обичните ни хора ще изисква по-пълно да подхранваме, подсилваме и укрепваме корените на своята вяра в Исус Христос. Апостол Павел ни съветва да бъдем вкоренени⁹, основани и твърди¹⁰ в любовта си към Спасителя и решимостта си да Го следваме. Този ден и предстоящите дни изискват по-съсредоточени и концентрирани усилия в защита от отклоняващите неща и нехайството¹¹.

Но дори с увеличаващите се светски влияния около нас, ние не бива да се боим. Господ никога няма да изостави Своя народ. За праведните има противодействаща сила от духовни дарове и божествени напътствия¹². Обаче тази допълнителна благословия от духовна сила не ни се дава, просто защото сме част от това поколение. Тя идва, като укрепваме своята вяра в Господ Исус Христос и спазваме Неговите заповеди, като Го опознаваме и обикваме. „Това е вечен живот – се моли Исус, – да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“¹³.

Както знаем много добре, да имаме вяра в Исус Христос и да сме истински ученици е повече от еднократно решение, повече от еднократно събитие. Това е свещен, непрестанен процес, който се разраства и разгръща през различните периоди от живота ни и продължава, докато не коленичим при Неговите нозе.

Докато житото расте сред плевелите на света, как можем да задълбочаваме и укрепваме своята отдаденост на Спасителя през бъдните дни?

Ето няколко мисли:

Първо, трябва да се потапяме по-пълно в живота на Исус, Неговите учения, величие, сила и единителна жертва. Спасителят казва: „Поглеждайте към Мене във всяка мисъл“¹⁴. Апостол Йоан ни напомня: „Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“¹⁵. Като усещаме по-добре Неговата любов, Го обикваме още повече и съвсем естествено по-добре следваме Неговия пример за любов и грижа за нуждаещите се около нас. С всяка праведна стъпка към Него, Го виждаме все по-ясно¹⁶. Изпитваме благоговение към Него и по свои малки начини се опитваме да Му подражаваме¹⁷.

След това, като опознаваме и обичаме Спасителя по-добре, желанието ни да Му обещаваме своята преданост и упование се увеличава. Сключваме завети с Него. Започваме с обещанията при кръщението си и потвърждаваме тези и други обещания, като се покайваме ежедневно, молим за прошка и с нетърпение очакваме да взимаме от причастието всяка седмица. Обещаваме „да си спомня(ме) винаги за Него и (да) спазва(ме) Неговите заповеди“¹⁸.

Когато сме готови, ние приемаме обредите и заветите на храма. Усещайки влиянието на вечността през нашите свещени, тихи моменти в дома Господен, с радост сключваме завети с Бог и укрепваме решимостта си да ги спазваме.

Сключването и спазването на завети позволява на любовта към Спасителя да се увеличава все повече в сърцата ни. В изданието на Лиахона за този месец президент Ръсел М. Нелсън казва: „(Сключените) завет(и) ще ни приближава(т) все повече и повече до Него. … Бог няма да се откаже от личната връзка с хората, които са изградили такава връзка с Него“¹⁹. Както така красноречиво каза президент Нелсън тази сутрин: „С освещаването на всеки нов храм в света се излива все повече божествена сила, която да ни укрепва и да противостои на засилващите се усилия на противника“²⁰.

Можем ли да разберем защо Господ би насочвал Своя пророк да прави така, че светите храмове да са все по-близо до нас, и би ни позволявал да сме в Неговия дом по-често?

Когато влизаме в храма, за известно време биваме освободени от заобикалящите ни влияния на света, докато учим за своята цел в този живот и вечните дарове, предлагани ни посредством нашия Спасител Исус Христос.

Накрая, третата ми мисъл: В този свещен стремеж ние ценим, защитаваме, браним и пазим дара на Светия Дух. Както президент М. Ръсел Балард, така и старейшина Кевин У. Пиърсън съвсем преди малко споменаха пророческото предупреждение на президент Нелсън, което и аз ще повторя: „Ще бъде невъзможно да оцелеем духовно без постоянното влияние на Светия Дух, което да ни направлява, насочва и утешава“²¹. Това е безценен дар. Правим всичко по силите си, за да предпазваме ежедневието си, така че Светият Дух да остава с нас. Ние сме светлина за света, а когато е необходимо, с готовност избираме да сме различни от другите. Президент Далин Х. Оукс наскоро попита пълнолетните младежи: „Имате ли смелост да сте различни? … Изборите, които правите в личния си живот, са (изключително) важни. … Вървите ли напред, въпреки противопоставянето на света?“²²

В скорошна публикация в социалните медии помолих други Христови ученици да споделят свои избори, които са изисквали от тях да бъдат различни от света. Получих стотици отговори²³. Ето само няколко:

Аманда: Работя като медицинска сестра в местния затвор. Опитвам се да се грижа за затворниците така, както Христос би го правил.

Рейчъл: Аз съм оперна певица и хората често просто очакват, че ще нося всеки костюм, който ми дадат, без значение дали е скромен. (Тъй като съм получила своето надаряване,) казах на (продуцентите), че костюмът трябва да бъде (скромен). Не бяха доволни, … но с неохота направиха промени. Не бих заменила мира, който получавам от това, че съм свидетел за Христос по всяко време.

Крис: Аз съм (трезвена) алкохоличка, член на Църквата и достойна за храма. Не мълча относно опита си с пристрастяването и получаването на свидетелство за Единението на (Исус Христос).

Лорън: Пишех сценария на сценка с моите съученици от гимназията. Те искаха моята тиха и резервирана героиня изведнъж да избухне с ругатни. Продължаваха да ме притискат, но аз отказах и отстоявах позицията си.

Адам: Много хора не ми вярват, когато казвам, че спазвам закона за целомъдрието и избирам да се въздържам от порнография. Те не разбират предимството на радостта и спокойния ум, които това ми дава.

Ела: Баща ми е член на ЛГБТ общността. Винаги се стремя да зачитам чувствата на другите, като съм свидетел за Христос и се придържам към това, в което вярвам.

Андраде: Реших да продължа да посещавам Църквата, когато семейството ми реши да спре.

И накрая от Шери: Присъствахме на събитие в имението на губернатора. Започнаха да раздават шампанско, за да вдигнем тост. Настоях да получа вода, въпреки че от персонала ми казаха, че това би било обидно. Вдигнах тост с губернатора и задържах чашата си с вода нависоко! Губернаторът не се обиди.

Президент Нелсън казва: „Да, вие живеете в света, но имате много различни стандарти от света, които да ви помагат да оставате неопетнени от него“²⁴.

Анастасия, млада майка в Украйна, била в болница след раждането на момченцето си, когато започнали бомбардировките в Киев миналия февруари. Една медицинска сестра отворила вратата на стаята в болницата и казала настоятелно: „Вземи бебето си, увий го в одеяло и отиди в коридора, веднага!“.

По-късно Анастасия разказва:

„Никога не съм си представяла, че първите ми дни като майка ще бъдат толкова трудни, но се съсредоточавам върху благословиите и чудесата, които съм видяла.

Сега може да изглежда невъзможно да простя някога на тези, които са причинили толкова унищожение и страдание, но като ученик на Христа, имам вяра, че ще мога да (простя).

Не знам всичко, което ще се случи в бъдеще, но знам, че като спазваме сключените завети, това позволява Духът постоянно да бъде с нас, … а така можем да изпитваме радост и надежда дори и в трудни моменти“²⁵.

Мои братя и сестри, благославян съм от изобилната обич на нашия обичан Спасител Исус Христос. Знам, че Той е жив и че ръководи Своето свято дело. Нямам думите напълно да изразя своята обич към Него.

Всички ние сме чеда на завета, пръснати по земята сред народи и култури на всеки континент, милиони на брой, очакващи славното завръщане на нашия Господ и Спасител. Като светлина за хората около нас, ние съзнателно оформяме своите желания, мисли, избори и действия. Когато от все сърце се стремим да опознаваме и обичаме Спасителя, ние се отделяме от света чрез завети с Бог, като сме различни, необикновени и специални, докато почитаме Него и Неговите учения, без да се изолираме от хората с различни вярвания.

Чудесен е пътят, по който сме жито сред плевели, понякога изпълнени с болка, но винаги успокоявани от съзряването и укрепването на нашата вяра. Като позволявате на своята любов към Спасителя и на Неговата любов към вас да се увеличават все повече в сърцата ви, аз ви обещавам допълнителна увереност, мир и радост по време на трудностите ви в живота. А Спасителят обещава: „Аз (ще) събера наедно Моите люде според притчата за житото и плевелите, за да може житото да бъде запазено в житниците, за да притежава вечен живот и да бъде увенчано със селестиална слава“²⁶. В името на Исус Христос, амин.