Модели на ученичество

Тази сутрин нашите две деца и трима внуци в Северна Америка, както и около половината свят, видяха как яркостта на слънцето величествено се издига от изток. Другите ни три деца и седем внуци в Африка, както и другата половина от света, видяха как тъмнината постепенно настъпва, докато слънцето потъва зад хоризонта на запад.

Този древен цикъл на настъпване на деня и нощта е всекидневно напомняне за реалностите, които направляват живота ни и които не можем да променим. Когато уважаваме тези вечни реалности и съгласуваме с тях своите действия, ние усещаме вътрешен мир и хармония. Ако не правим това, усещаме напрежение и нещата не стават според очакванията ни.

Денят и нощта са един пример за моделите, които Бог е дал на всеки, живял някога на земята, за да изяви нещата такива, каквито са. Това е една абсолютна истина на нашето човешко съществуване, която не можем да договорим според желанията си и да ни се размине. Напомня ми се за това всеки път, когато се качвам на самолета от Африка, за да дойда на общата конференция, връщайки часовника на тялото си с 10 часа назад за един ден.

Когато си правим труда да обръщаме внимание, ние виждаме, че Небесният Отец ни е дал достатъчно свидетелства за истината, които да ръководят живота ни, така че да Го опознаваме и да се радваме на мир и радост.

Чрез пророка Джозеф Смит, Духът на Господ потвърждава: „И отново, Аз ще ви дам образец във всички неща, за да не може да бъдете измамени, защото Сатана е навсякъде по земята и той тръгва, мамейки народите“¹.

Корихор, антихристът, се поддава на тази заблуда, не вярвайки в съществуването на Бог и пришествието на Христос. Пред него пророкът Алма заявява: „Всички неща свидетелстват, че има Бог; да, тъкмо земята и всичко по нейното лице, да, и движението ѝ, и всичките планети, които се движат в обичайната си форма, свидетелстват, че има един Върховен Творец“².

Когато Корихор настоява да му се даде знамение, за да може да повярва, Алма прави така, че той да онемее. Смирен от това страдание, Корихор сам признава, че е бил измамен от дявола.

Не е нужно да бъдем мамени. Чудото на разумния живот е непрекъснато пред нас. Един бегъл поглед и кратко размишление върху прелестите на небесата, изпълнени с безброй звезди и галактики, подтикват душата на вярващия да възкликне: „О, Боже мой, … Велик си Ти!“³.

Да, Бог, Нашият Небесен Отец е жив и ни се изявява през цялото време по множество начини.

Но за да осъзнаем това, за да повярваме в Бог и да продължим с вяра живота си, нашите сърца трябва да бъдат възприемчиви за Духа на истината. Алма учи, че вярата се предшества от смирение.⁴ Мормон добавя, че не е възможно човек, който не е „кротък и смирен по сърце“, да има вяра и надежда и да приеме Духа Божий.⁵ Цар Вениамин заявява, че всеки, който поставя на първо място светската слава, е „враг на Бога“⁶.

Като се кръщава, за да изпълни всичко, което е право, въпреки че е праведен и свят, Исус Христос показва, че смирението пред Бог е основно качество на Неговите ученици⁷.

От всички нови ученици се изисква да изявят това смирение пред Бог чрез обреда кръщение. Затова „всички онези, които се смирят пред Бога и пожелаят да бъдат кръстени, и дойдат със съкрушено сърце и каещ се дух, … ще бъдат приети чрез кръщение в Неговата църква“⁸.

Смирението подтиква сърцето на ученика към покаяние и подчинение. След което Духът Божий може да отнесе истината в това сърце и тя да бъде приета⁹.

Именно липсата на смирение допринася най-много за изпълнението на пророчеството на апостол Павел в тези последни дни:

„Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви,

безсърдечни, непримирими, клеветници, невъздържни, свирепи, неприятели на доброто“¹⁰.

Поканата на Спасителя да се учим от Него е покана да отхвърляме светските съблазни и да ставаме като Него – кротки и смирени по сърце. Така можем да вземем върху си Неговото иго и да открием, че то е леко, че ученичеството не е бреме, а радост, както президент Ръсел М. Нелсън толкова често и въздействащо ни е учил.

Когато учим за Христос и Неговите пътища, ние Го опознаваме и обичаме.

Той ни показва чрез пример, че със смирено отношение наистина е възможно да опознаваме и обичаме Бог Отец с цялото си същество и да обичаме другите така, както обичаме себе си, безрезервно. Неговото служение на земята, по време на което Той поставя и Своята воля, и тялото Си на олтара, е модел за прилагане на принципите, върху които се основава Евангелието. И двата принципа са насочени навън, към другите, и определят нашето отношение към тях, а нямат за цел търсене на лично удовлетворение или слава.

Чудната ирония в тях е, че когато полагаме най-добрите си усилия да обичаме Бог и другите, ние можем да открием своята истинна божествена ценност като синове и дъщери на Бог, заедно с пълния мир и радост, идващи от това преживяване.

Чрез обич и служба ние ставаме едно както с Бог, така и един с друг. Така можем да получим свидетелство от Светия Дух за тази чиста обич – плода, който Лехий определя като „най-сладкия, повече от всичко друго, което (е) вкусвал дотогава“¹¹.

Като прави всичко по силите Си и дава всичко, за да покаже модела на обич към Отца и към нас, Христос получава венеца на цялата власт, именно всичко, което Отец има, тоест възвисяване¹².

Нашата възможност да подхранваме в душите си трайна обич към Бог и своите ближни започва в дома със свещени навици, като ежедневно свързване с нашия Отец чрез лична и семейна молитва в името на Неговия Единороден Син, съвместно учене за Тях чрез лично и семейно изучаване на Писанията, съвместно освещаване на Господния ден, лично притежаване на валидна храмова препоръка и употребата ѝ възможно най-често.

Когато всеки от нас индивидуално израства в познанието си за Отца и Сина и в обичта си към Тях, нашата обич и благодарност един към друг също нарастват. Способността ни да обичаме и да служим на хората извън своя дом значително се подобрява.

Нашите постъпки у дома са пречистващата среда за трайно и радостно ученичество. Най-радостните благословии на възстановеното Евангелие, на които със съпругата ми Гладис сме се радвали у дома, са плод на това, че сме се научили как да опознаваме и почитаме Бог в дома си, и да споделяме Неговата обич с нашето потомство.

Обичта към Бог и службата един към друг, възпитавани у дома, както и службата към другите извън дома, с времето прерастват в милосърдие.

Това резонира с модела на отдадена служба в царството Божие, представян ни от Господните живи пророци и апостоли. Ние ставаме едно с тях.

Тогава можем, чрез тях, да гледаме към Господ „във всяка мисъл“, за да може да не се съмняваме, нито да се боим¹³.

Подобно на живите Господни пророци и апостоли, „недрата (ни ще) се изпълнят с милосърдие към всички човеци и към домочадието на вярата, (като) добродетелта непрестанно… украсява мислите (ни); тогава ще нараства увереността (ни) … в присъствието Божие, и учението на свещеничеството ще поръси душата (ни) като небесна роса“.

Заедно с Господните живи пророци и апостоли, ние също можем да участваме в тази общност от вярващи, укрепвани от посветена служба, в която „Светият Дух (е наш) постоянен сподвижник и (наш) скиптър – неизменен скиптър на праведност и истина; и (нашето) господство (е) едно вечно господство, и без принудителни средства то (се) влива (в нас) во веки веков“¹⁴. Защото това е обещанието на плана на Отца. В името на Исус Христос, амин.