Основни правила за получаване на лично откровение

Като мнозина от вас, през годините старейшина Дитер Ф. Ухтдорф ми е влияел значително. Това поне отчасти обяснява нещата, които предстои да споделя.¹ И така, с моите извинения към него…

Добре обучените пилоти летят според възможностите на своите самолети и следват указанията на ръководителите на полети при ползване на пистата и определяне на маршрута на полета. Казано просто, пилотите действат в рамка от правила. Независимо от това колко умни и талантливи може да са, единствено чрез следване на тези правила, пилотите могат безопасно да впрегнат огромния потенциал на един самолет, за да постигнат чудните му цели.

По подобен начин ние получаваме лично откровение, като следваме определена рамка от правила. След нашето кръщение получаваме един чуден и в същото време практичен дар – дара на Светия Дух.² В стремежа ни да останем на заветната пътека³, именно „Светия(т) Дух… ще (ни) пока(зва) всичко, което трябва да прави(м)“.⁴ Когато не сме сигурни или уверени, можем да молим Бог за помощ.⁵ Обещанието на Спасителя не може да бъде по-ясно: „Искайте и ще ви се даде; … защото всеки, който иска, получава“⁶. С помощта на Светия Дух, ние можем да трансформираме своето божествено естество във вечна съдба⁷.

Обещанието за лично откровение чрез Светия Дух е удивително, подобно на самолет в полет. И подобно на пилотите, ние трябва да разбираме правилата, според които Светият Дух действа с цел предоставяне на лично откровение. Когато постъпваме според тези правила, Светият Дух може да ни обсипва с удивителни проникновения, напътствия и утеха. Извън тази рамка, независимо от това колко умни и талантливи сме, ние може да бъдем измамени, да претърпим катастрофа и да изгорим.

Писанията са първият елемент на тази рамка от правила за получаване на лично откровение⁸. Угощаването със словата на Христос, така както са изложени в Писанията, спомага за получаване на лично откровение. Старейшина Робърт Д. Хейлз казва: „Защото, когато искаме да говорим с Бог, ние се молим. И когато искаме Той да ни говори, изследваме Светите писания“⁹.

Писанията също така ни учат как да получаваме лично откровение¹⁰. И ние молим за това, което е правилно и добро¹¹, а не за това, което е противно на Божията воля¹². Ние не „просим зле“ с неправилни подбуди и искане за неща, които са само за наша полза или за собствено удоволствие¹³. Преди всичко друго, ние трябва да молим Небесния Отец в името на Исус Христос¹⁴, вярвайки, че ще получим¹⁵.

Вторият елемент на рамката от правила е получаването на откровение единствено в сферата на нашите отговорности, а не в тази на чуждите правомощия. Казано иначе, излитаме и кацаме на писта, определена единствено за нас. Важността на добре обозначените писти е изложена отрано в историята на Възстановяването. Хайръм Пейдж, един от осемте очевидци на Книгата на Мормон, твърди, че получава откровение за цялата Църква. Това заблуждава и повлиява неправилно на някои от членовете.

В отговор Господ разкрива следното: „Никой няма да бъде назначен да получава заповеди и откровения в тази църква, с изключение на Моя служител Джозеф Смит, … докато не… назнача друг на негово място“¹⁶. Ученията, заповедите и откровенията за Църквата са правомощие на живия пророк, който ги получава от Господ Исус Христос¹⁷. Това е пистата на пророка.

Преди години ми се обади един човек, който беше арестуван за незаконно проникване в частна собственост. Каза ми, че му е било разкрито, че допълнителни писания са заровени под приземния етаж на сградата, в която се опитал да влезе. Твърдеше, че щом се сдобие с допълнителното писание, щял да получи дара за превод, да даде на света ново писание, което да повлияе на ученията на Църквата и посоката на нейното развитие. Казах му, че греши, а той поиска от мен да се моля за това. Казах му, че няма да го направя. Той започна да ме обижда и затвори телефона¹⁸.

Нямаше нужда да се моля относно неговото искане, поради една проста, но много важна причина: единствено пророкът получава откровения за Църквата. Би било „против Божия ред“¹⁹ други хора да получават откровение, което принадлежи на пистата на пророка.

Личното откровение по право се дава на всеки човек. Например можете да получавате откровение къде да живеете, каква кариера да изберете или с кого да сключите брак²⁰. Църковните ръководители може да преподават учения и да споделят вдъхновени напътствия, но отговорността за тези решения си е ваша. Вие имате право на това откровение, това е вашата писта.

Третият елемент на рамката от правила е следният: личното откровение ще е в хармония със заповедите на Бог и заветите, които сме сключили с Него. Представете си молитва като тази: „Небесни Отче, църковните събрания са скучни. Може ли на Господния ден да Ти се покланям в планината или на плажа? Може ли да бъда извинен от посещение на църковните събрания и вземане на причастието и все пак да получавам благословиите, обещани на тези, които освещават Господния ден?“²¹. На такава молитва можем да очакваме следния отговор на Бог: „Чедо Мое, вече съм разкрил волята Си относно Господния ден“.

Когато молим за откровение относно нещо, което е било съвсем ясно изложено от Бог, ние започваме погрешно да тълкуваме своите чувства и чуваме това, което искаме да чуем. Един мъж веднъж ми разказа как се опитал да стабилизира финансовото състояние на семейството си. Имал идея да присвои средства, за да реши проблема, молил се за това и почувствал, че е получил потвърждаващо откровение по този въпрос. Знаех, че е бил измамен, защото е търсил откровение, противоречащо на Божиите заповеди. Пророкът Джозеф Смит предупреждава: „Нищо не представлява по-голяма вреда за човешките чеда от това да бъдат под влиянието на лъжлив дух, като мислят, че имат Духа Божий“²².

Някои може да посочат, че Нефи нарушава заповед, когато убива Лаван. Но това изключение не отменя правилото, че личното откровение ще бъде в хармония с Божиите заповеди. За тази случка няма просто обяснение, което да е напълно удовлетворително, но нека да наблегна върху някои аспекти. Случката не започва с въпрос от страна на Нефи дали може да убие Лаван. Това не е нещо, което той иска да направи. Убиването на Лаван не е за личната изгода на Нефи, а има за цел да осигури Писанията на бъдещия заветен народ. И Нефи е сигурен, че това е откровение – всъщност в случая това представлява заповед от Бог²³.

Четвърти елемент на рамката от правила е разпознаването на това, което Бог вече ви е разкрил лично, като в същото време сте готови да получите допълнително откровение от Него. Ако Бог е отговорил на въпрос и обстоятелствата не са се променили, защо бихме очаквали отговорът да бъде различен? Джозеф Смит се натъква на такава проблемна ситуация през 1828 г. Първата част от Книгата на Мормон вече е преведена, когато Мартин Харис, благодетел и първоначален писар, иска от Джозеф разрешение да вземе преведените страници и да ги покаже на съпругата си. Несигурен какво да направи, Джозеф се моли за напътствие. Господ му казва да не позволява на Мартин да вземе страниците.

Мартин настоява Джозеф отново да попита Бог. Джозеф прави това, но отговорът е същият, което не е изненада. Но Мартин умолява Джозеф да попита трети път и Джозеф го прави. Този път Бог не отказва. Вместо това Бог все едно казва: „Джозеф, знаеш какво мисля за това, но ти имаш свободата да избереш“. Чувствайки се освободен от ограничението, Джозеф решава да позволи на Мартин да вземе 116-те ръкописни страници и да ги покаже на няколко свои роднини. Преведените страници са изгубени и никога не са намерени. Господ тежко порицава Джозеф²⁴.

Джозеф научава това, на което учи пророкът Яков от Книгата на Мормон: „Не се опитвайте да съветвате Господа, но вземайте съвет от ръката Му. Защото… Той съветва с мъдрост“²⁵. Яков предупреждава, че се случват нещастия, когато се молим за неща, за които не трябва. Той предсказва, че живеещите в Йерусалим ще търсят „неща, които не мо(гат) да разберат“, ще гледат „оттатък знака“ и ще отхвърлят Спасителя на света²⁶. Те се препъват, защото искат неща, които не бива и които не могат да разберат.

Ако сме получили лично откровение за нашата ситуация и няма промяна в обстоятелствата, Бог вече е отговорил на въпроса ни²⁷. Ние например понякога многократно се молим за уверение, че сме опростени. Ако сме се покаяли, ако сме били изпълнени с радост и спокойна съвест и сме получили опрощение за греховете си, не е нужно да питаме отново, а можем да се доверим на отговора, който Бог вече ни е дал²⁸.

Дори когато имаме доверие в предишните отговори на Бог, трябва да бъдем възприемчиви за допълнително лично откровение. В края на краищата, до малко житейски дестинации се стига чрез непрекъснат полет. Трябва да осъзнаваме, че личното откровение може да се получава „ред по ред“ и „правило след правило“²⁹, че даваното чрез откровение напътствие може да се получава постепенно (и често е така)³⁰.

Елементите на рамката от правила за лично откровение се припокриват и взаимно се подсилват. Но в тази рамка Светият Дух може и ще ни разкрива всичко необходимо, за да можем да набираме и поддържаме инерция по заветната пътека. По този начин можем да сме благославяни от силата на Исус Христос, за да станем това, което Небесният Отец желае да бъдем. Каня ви да имате увереността да искате лично откровение за себе си, разбирайки какво Бог вече е разкрил, което е в съответствие с Писанията и заповедите, които Той е дал чрез назначените от Него пророци, и което е в сферата на вашата отговорност и свобода на избор. Знам, че Светият Дух може и ще ви показва всичко, което трябва да правите³¹. В името на Исус Христос, амин.