Основни учения

Бог Отец е Върховният владетел на вселената. Той е Отецът на нашите духове (вж. Евреите 12:9). Той е съвършен, притежава цялата власт и знае всичко. Той също така е един Бог на съвършена милост, доброта и милосърдие.

Исус Христос е Първородният на Отца в духа и Единородният на Отца в плътта. Той е Йехова от Стария завет и Месията от Новия завет.

Исус Христос е изживял безгрешен живот и извършил съвършено Единение за греховете на цялото човечество (вж. Алма 7:11–13). Животът му е съвършен пример как следва да живее цялото човечество (вж. Йоан 14:6; 3 Нефи 12:48). Той е първият човек, Който е бил възкресен на земята (вж. 1 Коринтяните 15:20–22). Той ще дойде отново в сила и слава и ще царува на земята по време на Милениума.

Всички молитви, благословии и свещенически обреди трябва да се извършват в името на Исус Христос (вж. 3 Нефи 18:15, 20–21).

Препратки по темата: Еламан 5:12; У. и З. 19:23; У. и З. 76:22–24

Светият Дух е третият член на Божеството. Той е личност от Духа без тяло от плът и кости. Наричан е Духът, Светият Дух, Духът Божий, Духът Господен и Утешителят.

Светият Дух дава свидетелство за Отца и Сина, открива истината за всичко и освещава онези, които се покаят и са кръстени (вж. Мороний 10:4–5).

Препратки по темата: Галатяните 5:22–23; У. и З. 8:2–3

Преди да се родим на земята, ние сме живели в присъствието на нашия Небесен Отец като Негови духовни чеда (вж. Авраам 3:22–23). В това доземно съществуване сме присъствали на съвет с останалите духовни чеда на Небесния Отец. На този съвет Небесният Отец е представил Своя план и доземният Исус Христос е сключил завет да стане Спасителят.

Ние сме упражнили нашата свобода на избор да следваме плана на Небесния Отец. Подготвили сме се да дойдем на земята, където да продължим да се развиваме.

Онези, които последвали Небесния Отец и Исус Христос, получили позволение да дойдат на земята, за да изживеят смъртността и да се развият към вечен живот. Луцифер, друг духовен син на Бог, се разбунтувал срещу плана. Той станал Сатана и бил низвергнат от небесата заедно с привържениците си и му била отказана привилегията да получи физическо тяло и да изживее земен живот.

Препратка по темата: Йеремия 1:4–5

Исус Христос сътворил небесата и земята под ръководството на Отца. Земята не била сътворена от нищото; тя била създадена от вече съществуваща материя. Исус Христос сътворил безчет светове (вж. У. и З. 76:22–24).

Сътворението на земята било съществено за Божия план. Така се осигурило място, където можем да получим физическо тяло, да бъдем изпитани и да развием божествени качества.

Ние трябва да използваме земните ресурси с мъдрост, добра преценка и благодарност (вж. У. и З. 78:19).

Адам е първият човек, създаден на земята. Господ създава Адам и Ева по Свой собствен образ. Всички човешки същества – мъже и жени – са създадени по образа на Бог (вж. Битие 1:26–27).

В Едемската градина Бог заповядал на Адам и Ева да не опитват от плода на дървото за познание на доброто и злото; последиците от това щели да бъдат духовна и физическа смърт. Духовната смърт е отделяне от Бог. Физическата смърт е отделянето на духа от смъртното тяло. Тъй като Адам и Ева пристъпили заповедта на Бог, те били отхвърлени от Неговото присъствие и станали смъртни. Прегрешението на Адам и Ева и породените от него последствия, които понасят, в това число духовна и физическа смърт, се наричат Падението.

В резултат на Падението Адам, Ева и потомството им могли да изпитват радост и печал, да познаят доброто и злото и да имат деца (вж. 2 Нефи 2:25). Като потомци на Адам и Ева ние наследяваме паднало състояние през смъртността. Ние сме отделени от Господното присъствие и сме подвластни на физическа смърт. Също така биваме изпитвани чрез трудностите на живота и изкушенията на противника. (Вж. Мосия 3:19.)

Падението е неразделна част от плана на спасение на Небесния Отец. То има двойно направление – надолу, но също и напред. Освен че осъществява физическата и духовната смърт, то ни дава възможност да бъдем родени на земята, за да се учим и развиваме.

Смъртната част от нашето съществуване е време на учение, през което можем да се подготвим за вечен живот и да докажем дали ще упражняваме свободата си на избор, за да вършим всичко, което Господ ни е заповядал. През този земен живот ние трябва да обичаме и да служим на другите (вж. Moсия 2:17; Moроний 7:45, 47–48).

В земния живот, нашите духове са обединени с физическите ни тела, което ни дава възможности да растем и да се развиваме по начини, които не са били възможни в доземния живот. Нашите тела са важна част от плана на спасение и трябва да ги уважаваме като дар от нашия Небесен Отец (вж. 1 Коринтяните 6:19–20).

Препратки по темата: Исус Навин 24:15; Матей 22:36–39; 2 Нефи 28:7–9; Aлмa 41:10; У. и З. 58:27

След като умрем, духовете ни ще преминат в света на духовете и ще очакват Възкресението. Духовете на праведните биват приети в състояние на щастие, наречено рай. Много от верните ще проповядват Евангелието на обитаващите духовния затвор.

Духовният затвор е временно място в света след смъртта за онези, които са починали без да научат истината или които са били непокорни в смъртността. Там духовете ще бъдат учени на Евангелието и ще имат възможността да се покаят и да приемат спасителните обреди, които се извършват за тях в храмовете (вж. 1 Петър 4:6). Духовете, които приемат Евангелието, ще живеят в рая до Възкресението.

Възкресението е повторното обединяване на нашите духовни тела с физическите ни тела от плът и кости (вж. Лука 24:36–39). След възкресението духът и тялото никога повече няма да бъдат разделени и ние ще бъдем безсмъртни. Всеки човек, роден на земята, ще бъде възкресен, защото Исус Христос е победил смъртта (вж. 1 Коринтяните 15:20–22). Праведните ще бъдат възкресени преди нечестивите и ще бъдат вдигнати при Първото възкресение.

Страшният съд ще се състои след Възкресението. Исус Христос ще съди всеки човек, за да определи вечната слава, която ще получи. Осъждането ще бъде въз основа на това доколко всеки човек се е подчинявал на Божиите заповеди (вж. Откровението 20:12; Moсия 4:30).

Има три царства на слава (вж. 1 Коринтяните 15:40–42). Най-висшето от тях е селестиалното царство. Онези, които са доблестни в свидетелството си за Исус и се покоряват на евангелските принципи, ще пребивават в присъствието на Бог Отец и Неговия Син Исус Христос (вж. У. и З. 131:1–4).

Второто от трите царства на слава е терестриалното царство. В него ще влязат почтени мъже и жени от света, които не са били доблестни в свидетелството си за Исус.

Телестиалното царство е най-нисшето от трите царства на слава. Хората в това царство са избрали нечестивото пред праведността по време на земния си живот. Те ще получат своята слава, след като бъдат изкупени от духовния затвор.

Препратка по темата: Йоан 17:3

Вярата е да „се надявате на неща, които не се виждат, но са истинни“ (Алма 32:21; вж. също Eтер 12:6). Тя е дар от Бог.

Вярата трябва да бъде съсредоточена върху Исус Христос, за да води даден човек към спасение. Да имаме вяра в Исус Христос означава да се осланяме напълно на Него и да се уповаваме на безпределното Му Единение, сила и любов. Това включва вяра в ученията Му и вяра, че дори да не разбираме всичко, Той го разбира (вж. Притчи 3:5–6; У. и З. 6:36).

Нещо повече от пасивно вярване, вярата се проявява в начина, по който живеем (вж. Яков 2:17–18). Вярата може да нараства, когато се молим, изучаваме Писанията и се подчиняваме на Божиите заповеди.

Светиите от последните дни също така вярват в Бог Отец, в Светия Дух, в силата на свещеничеството и всички други важни аспекти на възстановеното Евангелие. Вярата ни помага да получаваме духовно и физическо изцеление и сила да продължаваме напред, да преодоляваме своите трудности и да побеждаваме изкушението (вж. 2 Нефи 31:19–20). Господ ще извърши велики чудеса в живота ни според нашата вяра.

Чрез вяра в Исус Христос човек получава опрощение на греховете си и накрая може да жевее в Божието присъствие.

Препратка по темата: Матей 11:28–30

Покаянието е промяна на ума и сърцето, която ни дава нов поглед относно Бог, нас самите и света. Това включва да се отвърнем от греха и да се обърнем към Бог за прошка. Покаянието се мотивира от любов към Бог и от искреното желание да се подчиняваме на Неговите заповеди.

Нашите грехове ни правят нечисти – недостойни да се завърнем и да живеем в присъствието на нашия Небесен Отец. Чрез Единението на Исус Христос, нашият Отец в Небесата е предоставил единствения начин да бъдем опростени за греховете си (вж. Исайя 1:18).

Покаянието включва и това да изпитваме съжаление, че сме извършили грях, да го изповядаме пред Небесния Отец и други, когато това е нужно, да изоставим греха, да се стремим да възстановим, доколкото е възможно, всички щети от нашия грях и да се подчиняваме на Божиите заповеди (вж. У. и З. 58:42–43).

Препратки по темата: Исайя 53:3–5, Йоан 14:6, 2 Нефи 25:23, 26, У. и З. 18:10–11, У. и З. 19:23, У. и З. 76:40–41

Диспенсацията е период от време, когато Господ открива Своите учения, обреди и свещеничество. Това е период от време, през който Господ има поне един овластен служител на земята, който е носител на святото свещеничество и е божествено упълномощен да разпространява Евангелието и да отслужва неговите обреди. Днес живеем в последната диспенсация – диспенсацията на пълнотата на времената, която започва, когато Евангелието е открито на Джозеф Смит.

Предходните диспенсации се свързват с Адам, Енох, Ной, Авраам, Моисей и Исус Христос. Освен това е имало и други диспенсации, включително онези сред нефитите и яредитите. Планът на спасение и Евангелието на Исус Христос са откривани и проповядвани през всяка диспенсация.

Когато хората се отвръщат от евангелските принципи и не разполагат със свещеническите ключове, те са в състояние на вероотстъпничество.

През цялата история на света е имало периоди на общо вероотстъпничество. Един пример е Голямото вероотстъпничество, което се случва след като Спасителят установява Своята Църква (вж. 2 Солуняните 2:1–3). След смъртта на апостолите, принципите на Евангелието били опорочени и били направени неупълномощени промени в организацията на Църквата и в свещеническите обреди. Поради това широко разпространено нечестие Господ оттеглил свещеническата власт и ключове от земята.

По време на Голямото вероотстъпничество хората били без божествено напътствие от живи пророци. Били установени много църкви, но те нямали властта да дават дара на Светия Дух или да извършват други свещенически обреди. Част от Светите писания били опорочени или загубени и хората повече не разполагали с правилно разбиране за Бог.

Това вероотстъпничество продължило, докато Небесният Отец и Неговият Възлюбен Син не се явили на Джозеф Смит и започнали Възстановяването на пълнотата на Евангелието.

Възстановяването е повторното установяване от страна на Бог на истините и обредите на Неговото Евангелие сред Неговите чеда на земята (вж. Деянията 3:19–21).

В подготовка за Възстановяването Господ издига благородни мъже по времето, наречено Реформация. Те се опитват да върнат религиозното учение, практики и организация към начина, по който те били установени от Спасителя. Те обаче нямат свещеничеството, нито пълнотата на Евангелието.

Възстановяването започва през 1820 г., когато Бог Отец и Неговият Син Исус Христос се явяват на Джозеф Смит в отговор на молитвата му (вж. Джозеф Смит – История 1:15–20). Някои от ключовите елементи на Възстановяването са преводът на Книгата на Мормон, възстановяването на Аароновото и Мелхиседековото свещеничество и организирането на Църквата на 6 април 1830 г.

На 15 май 1829 г. Йоан Кръстител възстановява Аароновото свещеничество на Джозеф Смит и Оливър Каудъри. Мелхиседековото свещеничеството и ключовете на царството са възстановени през 1829 г., когато апостолите Петър, Яков и Йоан ги предават на Джозеф Смит и Оливър Каудъри.

Пълнотата на Евангелието е възстановена и Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е „единствената истинска и жива църква по лицето на цялата земя“ (У. и З. 1:30). Накрая Църквата ще изпълни цялата земя и ще съществува завинаги.

Препратки по темата: Исайя 29:13–14; Йезекиил 37:15–17; Eфесяните 4:11–14; Яков 1:5–6

Аароновото свещеничество често се нарича подготвителното свещеничество. Сановете в Аароновото свещеничество са дякон, учител, свещеник и епископ. Днес в Църквата достойните мъже членове могат да получат Аароновото свещеничество, когато са на поне 12-годишна възраст.

Аароновото свещеничество „държи ключовете за служението на ангелите и на Евангелието на покаянието, и на кръщението“ (У. и З. 13:1).

Мелхиседековото свещеничество е по-висшето свещеничество и отслужва духовните неща (вж. У. и З. 107:8). Това по-висше свещеничество е дадено на Адам и е на земята всеки път, когато Господ е откривал Своето Евангелие.

Първоначално то е наречено „Светото свещеничество, според реда на Сина Божий“ (У. и З. 107:3). По-късно то е известно като Мелхиседековото свещеничество, наречено на великия висш свещеник, живял по времето на пророк Авраам.

Сановете в Мелхиседековото свещеничество са старейшина, висш свещеник, патриарх, седемдесетник и апостол. Президентът на Мелхиседековото свещеничество е президентът на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Препратка по темата: Ефесяните 4:11–14

В Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни обредът е свещено официално действие с духовно значение. Бог е предназначил всеки обряд да учи на духовни истини. Обредите на спасението биват извършвани чрез властта на свещеничеството и под ръководството на хора, които държат ключовете на свещеничеството. Някои обреди са съществени за възвисяването и се наричат спасителни обреди.

Първият спасителен обред на Евангелието е кръщение чрез пълно потапяне във вода, извършено от човек, който има власт за това. Кръщението е необходимо, за да може човек да стане член на Църквата и да влезе в селестиалното царство (вж. Йоан 3:5).

Думата кръщение произлиза от гръцката дума, означаваща „потапям изцяло“. Пълното потапяне символизира смъртта на греховния живот на човека и прераждането в духовен живот, посветен на служба на Бог и Неговите чеда. То също така символизира смъртта и възкресението.

След като даден човек бъде кръстен, един или повече носители на Мелхиседековото свещеничество полагат ръце върху главата му и го потвърждават за член на Църквата. Като част от този обред, наречен потвърждаване, човекът получава дара на Светия Дух.

Дарът на Светия Дух е нещо различно от влиянието на Светия Дух. Преди кръщението, един човек може да чувства влиянието на Светия Дух от време на време и чрез това влияние може да получи свидетелство за истината (вж. Мороний 10:4–5). След получаване дара на Светия Дух, човек вече има право на Неговото постоянно спътничество, ако спазва заповедите.

Други спасителни обреди са ръкополагане в Мелхиседековото свещеничество (за мъжете), храмовото надаряване и брачното запечатване (вж. У. и З. 131:1–4). Всички спасителни обреди на свещеничеството се съпровождат от завети. В храма тези спасителни обреди могат да бъдат извършвани за мъртвите чрез посредник. Обредите чрез посредник стават валидни, само когато починалите хора ги приемат в света на духовете и спазват съответните завети.

Други обреди, като благославяне на болните, даване на име и благословия на деца, са също важни за нашето духовно израстване.

Препратка по темата: Деянията 2:36–38

Заветът е свещено споразумение между Бог и човек. Бог поставя условията на завета, а ние се съгласяваме да вършим това, което Той иска да вършим; тогава Бог ни обещава определени благословии за нашето подчинение (вж. У. и З. 82:10).

Всичките спасителни обреди на свещеничеството се съпровождат от завети. Ние сключваме завет с Господ при кръщението и го подновяваме, като вземаме от причастието. Братята, които получават Мелхиседековото свещеничество, встъпват в клетвата и завета на свещеничеството. Ние сключваме допълнителни завети в храма.

Препратки по темата: Изход 19:5–6; Псалми 24:3–4; 2 Нефи 31:19–20; У. и З. 25:13