Въведение към Евреите

Посланието на апостол Павел към евреите свидетелства за превъзходството на Исус Христос. Той е по-велик от ангелите и има по-превъзходно име и по-висше призование. Ангелите са служители на Бог, а Исус Христос е Неговият Син. Тази книга учи и на това, че Исус е по-велик от Моисей и че Неговото служение осъществява един завет, превъзхождащ стария завет съгласно закона на Моисей. Бидейки великият Първосвещеник на Мелхиседековото свещеничество, Неговото свещеничество е по-велико от това на първосвещениците съгласно закона на Моисей.

Макар Писанията да споменават многократно единителната жертва на Исус Христос, Неговото Възкресение и Възнесение в небесата, Книгата Евреите набляга на продължаващото дело на Изкупителя в живота на всички, които се обръщат към Него с подчинение и вяра. Изучаването на Посланието към евреите може да ви помогне да разберете по-добре учението за Единението и да ви вдъхновява да живеете с вяра в Небесния Отец и в Исус Христос.

Повечето светии от последните дни приемат, че Павел е автор на Посланието към евреите (вж. Bible Dictionary, „Pauline Epistles“). Обаче някои се съмняват, че Павел е написал това послание, защото стилът и езикът на това послание се различават от тези на другите послания на Павел. Принципно е прието, че дори и стилът да не е на Павел, идеите са, защото ученията в Евреите са в съгласие с идеите в останалите послания на Павел. Пророкът Джозеф Смит приписва откъси от Евреите на апостол Павел (вж. Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит 2008 г., с. 112). За целите на това ръководство, ние приемаме Павел като автор на посланието.

Не знаем къде е написано посланието на Павел към евреите. Също така не знаем кога точно е написано. Но повечето хора приемат, че е написано около 60–62 г. сл. Хр., почти по същото време, когато са написани писмата на Павел до филипяните, колосяните, ефесяните и Филимон (вж. Ръководство към Писанията, „Послания на Павел“, scriptures.lds.org).

Павел пише Посланието към евреите, за да насърчи еврейските членове на Църквата да запазят вярата си в Исус Христос и да не се връщат към предишните си пътища (вж. Евреите 10:32–38). Под натиска на различни нещастия, очевидно много такива еврейски християни напускат Църквата и се връщат към относителната безопасност на еврейското поклонение в синагогата (вж. Евреите 10:25, 38–39). Павел желае да покаже на тези еврейски християни, че самият закон на Моисей сочи към Исус Христос и Неговото Единение като истински източник на спасение.

Вместо да изглежда като послание, Евреите по-скоро прилича на продължителна проповед, в която непрекъснато се споменават Писанията и традициите на израилтяните. Тя е най-дългата проповед в Писанията относно това, че Исус Христос превъзхожда всички неща.

Евреите учи на това, че Исус Христос е по-велик от закона, защото Той дава закона. Евреите учи също, че пророците получават сила чрез вяра в Него, че Той е великият Първосвещеник, в когото жертвоприношенията в старозаветни времена биват изпълнени, че Той е по-велик от ангелите и че чрез Неговата единителна жертва можем да получим опрощение на греховете.

Книгата на евреите е едно от малкото места в Библията където можем да четем за пророка Мелхиседек (вж. Евреите 7:1–4) и за свещеничеството, наречено на неговото име (вж. Евреите 5:5–6, 10; 6:20; 7:11–17). Евреите учи на това, че Мелхиседековото свещеничество е по-висше от Аароновото свещеничество и показва, че спасението не се състои в закона на Моисей, нито в обредите, отслужвани от левитските свещеници, а в Исус Христос и обредите на Мелхиседековото свещеничество (вж. Евреите 7:5–28). Евреите 11:1–12:4 представлява забележителна реч за вярата и учат как хората могат да се уповават на Исус Христос. (Вж. Bible Dictionary, „Pauline Epistles“.)

Евреите 1–6. Исус Христос е точен образ на Отца. Той е по-велик от ангелите и всички пророци, които Го предшестват, включително Моисей. Древните израилтяни, които са изведени от Египет, не влизат в покоя Господен, защото вкоравяват сърцата си против Исус Христос и Неговия служител Моисей. Бидейки великият Първосвещеник, Исус превъзхожда всички първосвещеници на закона на Моисей. Чрез Своите страдания Христос става съвършен. Можем да влезем в Господния покой и да „се стремим към съвършенство“ чрез ученията и обредите на Евангелието (Евреите 6:1).

Евреите 7–13. Мелхиседековото свещеничество отслужва обредите на Евангелието и е по-висше от Аароновото свещеничество. Скинията и обредите на закона на Моисей предвещават служението на Христос. Исус Христос изпълнява закона на Моисей, като пролива Своята кръв, чрез която ние можем да получим спасение и опрощение за греховете ни. Чрез вяра пророците и други мъже и жени извършват праведни дела и чудеса.