Апостол Яков насърчава светиите да помагат на сиромасите и поучава, че истинските последователи на Исус Христос не трябва да предпочитат богатите пред бедните. Също поучава за връзката между вярата и делата и учи светиите за важността да обуздават езика си. После съпоставя светската мъдрост с мъдростта, която идва от Бог.
Яков учи последователите на Христос да не показват предпочитание към богатите
Помислете си за случай, когато сте видели към някой да се държат по-добре, защото той или тя са популярни, носят модерните дрехи, принадлежат към богато или влиятелно семейство или някаква друга относителна причина.
В дневника си за изучаване на Писанията напишете накратко за случката и опишете как се чувствахте тогава. Отговорете също на следния въпрос: Защо понякога хората проявяват предпочитания?
Прочетете Joseph Smith Translation, James 2:1 (в James 2:1, бележка под линия а), където се казва, че не трябва „да сте (сме) пристрастни към личности“. Да се държим с „лицеприятие“ означава да проявяваме предпочитания или да се държим с човек или група хора по-добре отколкото с други заради техните обстоятелства или характеристики.
Прочетете Яков 2:2–4 и потърсете пример, който Яков дава за ситуация, в която светиите не трябва да проявяват предпочитание към някой човек пред друг.
Помислете си за ситуации в наши дни, когато хората се държат лошо с други хора заради техните обстоятелства или характеристики.
Според Яков 2:5–7, апостол Яков порицава светиите, които презират сиромасите. Напомня им, че Бог е избрал бедните, но богати на вяра и че богатите са онези, които угнетяват бедните и които хулят Господ.
Прочетете Яков 2:8 и потърсете какво напомня Яков да правят светиите, което да им помага да избягват предпочитанията.
Защо мислите, че тази заповед е наречена „царски закон“ (Яков 2:8)?
Президент Марион Г. Ромни от Първото президентство говори за това учение от Яков и го прилага за даренията от пост:
Изображение
Президент Марион Г. Ромни
„Трябва да обичаме своите ближни както себе си. Спасителят поставя този закон на второ място след любовта към Бог (вж. Матей 22:37, 39). …
При плащане на нашите дарения от пост трябва да имаме предвид царския закон в ума си. …
Грижата за бедните, хората с увреждания и нуждаещите се е главна цел и абсолютно изискване при изпълнение на царската заповед да обичаме ближните като себе си“ („The Royal Law of Love“,Ensign, май 1978 г., с. 95).
Довършете следния принцип въз основа на това, което поучава Яков в тези стихове: Верните последователи на Исус Христос .
Напишете този принцип в дневника си за изучаване на Писанията. След това отговорете на следните въпроси:
По какъв начин Спасителят е пример как да обичаме другите независимо от техните обстоятелства?
Познавате ли някой, който се стреми да обича всички хора независимо от обстоятелствата? Какво прави този човек, за да покаже, че обича всички хора, независимо от обстоятелствата им?
Обмислете как вие се държите с другите. Търсете възможности да следвате примера на Спасителя да обичате другите, независимо от обстоятелствата им.
Представете си как след като сте чули за ученията от Яков относно това да обичаме всички хора, чувате някой да казва, че не е толкова важно ако показваме предпочитания към едни хора, докато се държим зле с други. Този човек също казва, че е възможно да извършим много по-лоши постъпки.
Прочетете Яков 2:9–10 и вижте защо е сериозно нарушение, ако не обичаме всички хора независимо от обстоятелствата им.
Има много заповеди и неподчинението на която и да е от тях означава, че нарушаваме закон от Бог, ставаме нечисти и не можем да живеем с Него. Това е сякаш да станем „виновни във всичко“ (Яков 2:10), тъй като резултатът е същият: отделяне от Бог (вж. 1 Нефи 10:21).
От тези стихове можем да научим следното учение: Ако извършим дори и един грях, ставаме виновни пред Бог.
Макар че нашето неподчинение ни прави нечисти, все пак ние можем да имаме надежда. Президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство учи как отново можем да бъдем направени чисти:
Изображение
Президент Дитер Ф. Ухтдорф
Благодатта Божия е нашата велика и вечна надежда.
Чрез жертвата на Исус Христос, планът на милостта задоволява изискванията на правосъдието (вж. Алма 42:15) „и доставя средство на човеците да могат да имат вяра за покаяние“ (Алма 34:15).
Греховете ни, макар и морави, могат да станат бели като сняг (вж. Исайя 1:18). Тъй като нашият възлюбен Спасител „даде Себе Си откуп за всички“ (1 Тимотей 2:6), на нас се предоставя начин да влезем в Неговото вечно царство“ (вж. 2 Петър 1:11).
Какво е необходимо да вършим, за да станем чисти чрез Единението на Исус Христос, така че да можем да влезем в Господното царство?
Процесът, в който преодоляваме своите слабости и ставаме чисти и неопетнени чрез Единението на Спасителя, се постига, когато се стремим да бъдем малко по-добри всеки ден. Да станем като Спасителя трябва да бъде стремеж, който следваме през целия си живот.
Яков 2:11 съдържа пример за учението на Яков от стих 10, подчертавайки че нарушаването на която и да е от Божиите заповеди ни превръща в грешници. В Яков 2:12–13 Яков насърчава вярващите да проявяват милост в отношението си към другите хора, защото ако нямат милост към другите, те също ще бъдат съдени без милост.
Яков поучава за ролята на вярата и делата в нашето спасение.
Хората използват думата вяра за думи с разнообразно значение. Някои може да я използват, за да опишат вярата в нещо, други могат да я използват да опишат действие. В Яков 2:14–26 научаваме как Яков поправя една грешна идея за вярата.
Прочетете Яков 2:14 и потърсете какъв въпрос задава Яков на светиите относно вярата.
В този текст апостол Яков използва думата дела по различен начин от Павел. Когато Павел казва дела, той има предвид дела според закона на Моисей. Когато Яков говори за дела, с тях той обозначава действия на отдаденост или постъпки на праведност.
Прочетете Яков 2:17–18 и потърсете какво поучава Яков относно вярата. (Яков 2:17–18 са стихове за овладяване на Писанията. Може да ги отбележите по отличителен начин, за да може по-лесно да ги откривате в бъдеще.)
Какво мислите, че означава изразът „така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва“ (стих 17)?
От тези стихове научаваме, че истинската вяра в Исус Христос се проявява чрез нашите праведни дела.
Размишлявайте върху постъпките си през изминалата седмица. Дали много от действията ви показват, че имате истинска вяра в Исус Христос? Ще бъде ли лесно за някой друг да разпознае, че имате истинска вяра в Исус Христос?
Прочетете Яков 2:17 няколко пъти и после се опитайте да го рецитирате наизуст. Постъпете по същия начин с Яков 2:18. Изпитайте се, като напишете и двата стиха по памет в дневника си за изучаване на Писанията.
Яков учи светиите за важността да обуздават своя език
Изображение
туба от паста за зъби
Представете си, че изстискате всичката паста от тубата. Сега си представете, че се опитвате да върнете всичката паста обратно в тубата.
Как тази паста за зъби наподобява думите, които изричаме?
Някога случвало ли ви се е да кажете нещо, за което после да съжалявате? Докато изучавате Яков 3:1–12, търсете истини, които ще ви помагат да подбирате думите, които казвате.
Прочетете Яков 3:2–4 и първото изречение от Яков 3:5, като търсите как Яков описва онези хора, които не обиждат други с думите си.
Забележете в стих 2 как Яков поучава, че ако „не греши(м) в говорене“, това показва висока степен на самоконтрол. Изразът „ние всички в много неща грешим“ в стих 2 означава, че всички се препъваме и правим грешки, а думата език в стих 5 има предвид думите, които изричаме.
Изображение
рисунка, кон с поводи
Изображение
рисунка, малка лодка с платно
Юздата (Яков 3:3) е малко парче метал, поставено в устата на коня. Юздата е свързана с поводите, като така позволява на ездача да направлява коня. Кормилото (Яков 3:4) се отнася за управлението на кораб и помага на човек да насочва или обръща посоката му.
Според Яков, какво общо има между конската юзда и корабното кормило?
Как сравнението на Яков на тези предмети с езика, или с думите, които говорим, ни помага да разберем силата на нашите думи?
Една истина, която можем да научим от тези стихове, е че ако се научим да контролираме това, което казваме, това може да окаже голямо влияние върху живота ни.
Как може нещо, което изглежда толкова незначително, като научаването да контролираме езика си, да има голямо влияние върху живота ни?
Помислете как нечий живот може да бъде „запален“ (Яков 3:6) или поставен на риск, от нашата неразумна употреба на думи. Как правенето на малки промени в това, което говорим, може да повлияе върху живота ни по положителен начин? Как тези промени могат да окажат влияние върху живота на другите?
Както е записано в Яков 3:8, апостол Яков предупреждава, че необузданият език или необузданата реч са подобни на смъртоносна отрова. В тези дни на цифрови комуникации и социални медии, трябва да знаете, че отровните или безмилостни думи могат да се разпространяват бързо, да съсипват човешкия живот и да бъдат трайно запомнени в дигиталния свят.
Прочетете Яков 3:7–12 и потърсете с какво още сравнява Яков нашите думи.
От Яков 3:9–10 научаваме, че последователите на Господ се стремят да използват думите си за праведни цели, а не да разпространяват злото.
След като цитира Яков 3:2–10, старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли говори относно това, за какво трябва да се използват нашите думи и за какво не трябва да се използват.
Изображение
Старейшина Джефри Р. Холанд
„Явно е, че Яков не твърди, че нашите езици са винаги порочни, нито че всичко, което изричаме, е „смъртоносна отрова“. Но той ясно заявява, че поне някои неща, които казваме, могат да бъдат разрушителни, дори смъртоносни – и това е смразяващо обвинение за един светия от последните дни! Гласът, който дава изразително свидетелство, произнася жарки молитви и пее химните на Сион, може да бъде същият глас, който гълчи и критикува, който засрамва и унижава, който причинява болка и унищожава духа както на самия човек, така и на онези около него. …
И така, братя и сестри, в това дълго и вечно дирене да бъдем подобни на нашия Спасител, нека отсега нататък се опитваме да бъдем „съвършени мъже и жени“ (вж. Яков 3:2) поне по следния начин – да не обиждаме с думите си, или казано по–положително, да говорим с един нов език, езика на ангелите. Нашите думи, както и нашите дела, следва да бъдат изпълнени с вяра, надежда и милосърдие, трите християнски ценности, от които днешният свят толкова отчаяно се нуждае. С такива думи, казани под влиянието на Духа, сълзите могат да бъдат пресушени, сърцата изцелени, животът въздигнат, надеждата възвърната и увереността да възтържествува“ („Езикът на ангелите“,Лиахона, май 2007 г., с. 16, 18).
Помислете за някои неща, които можете да правите, за да бъдете малко по–„съвършени“ (Яков 3:2), когато избирате какво говорите.
„Начинът, по който общувате, следва да отразява кой сте вие като син или дъщеря на Бог. Чистият и интелигентен език показва, че имате буден и благоразумен ум. Добрият език, който възвисява, насърчава и хвали другите хора, кани Духа да бъде с вас“ (За укрепването на младежите, брошура, 2011 г., с. 20).
Отговорете на следните въпроси в дневника си за изучаване на Писанията:
Кога сте били възвисени или насърчени от думите на някой друг?
Как сте били благословени, когато сте се опитвали да вдъхновявате или насърчавате другите с думите си?
На отделен лист напишете цел относно това, което ще правите, за да обуздавате по-добре изричаното от вас и да използвате думите си за праведни цели. Уверете се, че действате според написаното.
Както е записано в Яков 3:13–18, апостол Яков противопоставя светската мъдрост с мъдростта, „която идва отгоре“ (стих 17), или която идва от Бог. Светската мъдрост води до „завист“ (стих 16), „свадливост“ (стих 14) или раздори, и „бъркотия“ (стих 16), докато мъдростта, идваща от Бог е „чиста“ и „пълна с милосърдие“ (стих 17).
В долната част на вашия дневник за изучаване на Писанията с дейностите от днес, запишете:
Аз изучавах Яков 2–3 и завърших този урок на (дата).
Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: