Въведение към Тит

Писмото на Павел към Тит, подобно на писмата му до Тимотей, съдържа актуален във времето съвет от апостол Павел към всеки местен църковен ръководител. Той пише, че „надеждата за вечен живот“ е била обещана от Бог в доземния живот „преди вечни времена“ (Тит 1:2). Той учи, че светиите трябва да очакват „сбъдването на блажената надежда“ за възвисяване и Второто пришествие (Тит 2:13). Павел също пише до Тит за „окъпването, т.е. новорождението“ и „обновяването на Святия Дух“ (Тит 3:5), имайки предвид обреда на кръщението и очистващия ефект от получаването на Светия Дух, които служат да подготвят хората „да стан(ат) според надеждата наследници на вечния живот“ (Тит 3:7). Като изучавате вдъхновения съвет на Павел към Тит, може да увеличите вярата си, че ученията и обредите на Евангелието носят надежда за вечен живот.

Книгата Тит е написана от Павел (вж. Тит 1:1).

Вероятно Павел написва Посланието към Тит след първото и преди второто си послание към Тимотей, около 64-65 г. сл. Хр. (вж. Ръководство към Писанията, „Послания на Павел“, scriptures.lds.org). Павел пише Посланието към Тит след първото му заточение в Рим. Той не посочва къде се намира, когато пише това послание.

Това послание е написано от Павел до Тит, когото Павел нарича „истинското ми чедо по общата ни вяра“ (Тит 1:4). Тит е грък (вж. Галатяните 2:3) и е обърнат в Евангелието лично от Павел (вж. Bible Dictionary, „Titus“). След обръщането си във вярата, Тит се труди с Павел, за да разпространява Евангелието и да организира Църквата (вж. Bible Dictionary, „Titus“). Тит помага да се събират дарения за бедните в Йерусалим (вж. 2 Коринтяните 8:6, 16-23), а също придружава Павел на Апостолския събор в Йерусалим (вж. Галатяните 2:1). Павел доверява на Тит да занесе първото му послание до светиите в Коринт (вж. 2 Коринтяните 7:5-15). Той пише до Тит, за да го укрепи в призованието му да ръководи и да се грижи за клона на Църквата в Крит, въпреки противопоставянето (вж. Тит 1:5, 10–11; 2:15; 3:10).

Това писмо е едно от пасторалните послания (отправени към пастор или водач в Църквата), включващи също 1 Тимотей и 2 Тимотей (вж. Bible Dictionary, „Pauline Epistles“). Посланието към Тит дава най-ранното свидетелство, че Църквата е била установена на гръцкия остров Крит в Средиземно море (вж. Тит 1:5). Тит има отговорността да призовава нови епископи на острова. Павел изброява някои от духовните качества, необходими на епископите (вж. Тит 1:6-9). В допълнение, той дава конкретен съвет към мъже, жени и слуги относно подобаващото за светиите поведение (вж. Тит 2:2-10).

Тит 1. Павел дава указания на Тит за ръкополагането на църковни ръководители и след това описва някои от изискванията към епископите. Той напътства Тит да поправя ереси и да порицава лъжливи учители, които „твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него“ (Тит 1:16).

Тит 2. Павел насърчава Тит да напътства по-възрастните членове на Църквата да дават пример на по-младите светии. Също така моли Тит да учи слугите да се покоряват на господарите си. Павел обяснява начина, по който учениците трябва да живеят, докато се подготвят за завръщането на Господ. Той описва изкуплението, извършено чрез Исус Христос.

Тит 3. Павел учи, че членовете на Църквата трябва да бъдат добри граждани и праведни последователи на Исус Христос. Чрез кръщението ние можем да получим вечен живот посредством Господната благодат.