Апостол Павел пише за многото дарове на Духа. Той сравнява Църквата с човешкото тяло и обяснява, че както тялото се нуждае от всяка своя част, за да работи правилно, така и Църквата има нужда всеки член да използва своите дарове на Духа, за да допринася и да укрепва Църквата. Павел съветва светиите да търсят яснота и духовния дар на пророчество.
Прочетете следните изявления и оградете с кръгче това, което считате като най-точно:
Свидетелството се добива.
Свидетелството е дар.
Обосновете отговора си:
Докато изучавате 1 Коринтяните 12, търсете принцип, който да ви помага да знаете как да се сдобиете със силно лично свидетелство за Исус Христос и Евангелието Му.
В 1 Коринтяните 12:1-2 четем, че апостол Павел желае да учи членовете на Църквата в Коринт относно духовните дарове.
Прочетете 1 Коринтяните 12:3 и вижте как можем да знаем за себе си, че Исус е Господ и Спасителят. Пророкът Джозеф Смит поучава, че думата нарече в 1 Коринтяните 12:3 трябва да бъде разбирана като знае (вж. History of the Church, том 4, с. 602–603).
Като използвате наученото от 1 Коринтяните 12:3, довършете следната истина: Само чрез можем да добием лично свидетелство, че Исус Христос е нашият Спасител.
Президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство преподава за нуждата ни да получим лично свидетелство:
Изображение
Президент Дитер Ф. Ухтдорф
„Свидетелството е най-ценното притежание, защото не се придобива само с логика и разум, не може да бъде закупено със земни притежания и не може да бъде дадено като подарък или да бъде наследено от нашите предци. Не можем да разчитаме на свидетелствата на други хора. Необходимо е да знаем сами за себе си. Президент Гордън Б. Хинкли заявява: „Всеки светия от последните дни има отговорността да узнае сам за себе си и без колебание, че Исус Христос е възкресеният и жив Син на живия Бог“ („Fear Not to Do Good“, Ensign, май 1983 г., с. 80). …
„Получаваме това свидетелство, когато Светият Дух говори на духа в нас. Ще получим спокойна и непоколебима увереност, която ще бъде източникът на нашето свидетелство и убеденост“ („Силата на личното свидетелство”,Лиахона, ноем. 2006 г., с. 38).
Отговорете на следващите въпроси в дневника си за изучаване на Писанията:
Защо е важно да разбираме, че свидетелство за Исус Христос идва само чрез Светия Дух?
Какво можем да правим, за да каним Светия Дух в живота ни и да получаваме това свидетелство?
Както е записано в 1 Коринтяните 12:4-31, Павел поучава светиите в Коринт, че много духовни дарове са дадени за благото на всички чеда на Небесния Отец и за да помагат на членовете на Църквата да си служат един на друг. Даровете на Духа са благословии или способности, давани от Светия Дух, а Бог дава поне един дар на всеки член на Църквата. (вж. У. и З. 46:11). Павел сравнява Църквата с човешкото тяло. Точно както всяка част на тялото е нужна, за да работи тялото правилно, така и всеки член на Църквата може да използва своите духовни дарове, за да допринася за Църквата и да я укрепва. За тази цел Павел съветва светиите „Копнейте за по-големите дарби“ (1 Коринтяните 12:31).
Прочетете следните примерни ситуации и обсъдете какви вредни последици може да имат подобно отношение и поведение.
Често се дразните и разстройвате от държанието на някой близък.
Някой от вашия клас се държи грубо с вас и вие се чувствате оправдани да отвръщате със същото.
Завиждате за талантите или постиженията на ваш приятел или приятелка.
Понякога ви е приятно да клюкарствате и да говорите лошо за други хора във вашия кворум на свещениците или в Младите жени.
Докато изучавате 1 Коринтяните 13, търсете истини, които могат да ви помагат да избягвате държание и поведение, водещи до нарушение на личното ви щастие и положителните ви взаимоотношения с другите.
Прочетете 1 Коринтяните 13:1-3 и определете едно човешко качество и дара на Духа, които Павел оценява високо.
Милосърдието е „най-висшият, най-благородният вид любов, не само обич“ (Bible Dictionary, „Charity“).
Забележете в тези стихове как апостол Павел описва онези, които имат други духовни дарове, но нямат любов (вж. също У. и З. 88:125).
Изразите „мед, която звънти“ и „кимвал, който дрънка“ в стих 1 се отнасят за музикални инструменти, които издават силни звуци. В смисъла на 1 Коринтяните 13:1, тези изрази може да означават изговарянето на думи, които са празни по съдържание и безсмислени, ако говорещият не е мотивиран от любов.
Павел описва човешки качества и характеристики на любовта, за да помогне на светиите в Коринт да разберат по-добре този дар. Прочетете 1 Коринтяните 13:4-8 и вижте как Павел описва любовта. Може да отбелязвате това, което откривате.
Обмислете следните обяснения на изрази, които може да са трудни за разбиране: Изразът „дълго търпи“ (стих 4) описва човек, който издържа на изпитанията с търпение. „Не завижда“ (стих 4) описва човек, който не е завистлив. „Не се превъзнася“ (стих 4) описва някого, който не се хвали. „Не се гордее“ (стих 4) описва качеството да си скромен. „Не безобразничи“ (стих 5) описва някой, който не е груб или невнимателен към другите. „Не търси своето“ (стих 5) описва качество да поставяме Бог и другите преди себе си. „Не се раздразнява“ (стих 5) описва човек, който не се гневи лесно. „На всичко хваща вяра“ (стих 7) описва човек, който приема всяка истина.
Чий живот е пример на всички тези качества на любовта, описани от Павел?
В Мороний 7:47 четем как пророкът Мормон поучава, че „милосърдието е чистата любов Христова“. Може да напишете това определение и препратка близо до 1 Коринтяните 13:4-8.
Изберете две или три описания на любовта от 1 Коринтяните 13:4-8. В дневника си за изучаване на Писанията обяснете как те описват Исус Христос и дайте пример от живота Му за всяко от избраните от вас описания.
Една истина, която можем да научим от 1 Коринтяните 13:4-8, е че, като се стремим да придобиваме духовния дар на любовта, ние ставаме по-подобни на нашия Спасител, Исус Христос.
Според вас, какво означава „любовта никога не отпада“ в стих 8?
Изображение
Старейшина Джефри Р. Холанд
Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли описва един начин, по който любовта никога не отпада: „В живота има достатъчно страхове и провали. Понякога не успяваме. Понякога хората ни разочароват, или икономики, фирми или правителства не оправдават нашите очаквания. Но едно нещо във времето или във вечността не ни разочарова – чистата любов Христова“ (Christ and the New Covenant 1997 г., с. 337).
В 1 Коринтяните 13:9-12 четем как Павел поучава защо духовните дарове на знание и пророкуване ще изчезнат накрая. Павел отбелязва, че наличното в този живот знание е непълно и че ще добием съвършено знание във вечността.
Прочетете 1 Коринтяните 13:13 и определете три дара на Духа, за които Павел преподава, че ще останат, ще издържат и няма да се променят.
Въз основа на 1 Коринтяните 13:13, довършете следната истина: ____________________ е най-големият дар на Духа.
Защо мислите, че любовта е най-големият дар на Духа?
Както е записано в 1 Коринтяните 14:1, Павел съветва светиите „устремете се след любовта“. Прочетете Мороний 7:48 и вижте какво учи Мороний да прави неговия народ, за да придобие дара на любовта.
Как получаваме този и други духовни дарове? Според Мороний, на кой дава Небесният Отец дара на любовта?
Отговорете на следващите въпроси в дневника си за изучаване на Писанията:
Как, като изпитваме любов, това може да подобри отношенията ни с нашите семейства, приятели и връстници?
Кога сте наблюдавали любов в начина, по който някой се е държал с вас или с другите?
Според вас, кои от качествата на любовта, изброени в 1 Коринтяните 13:4-7 са най-трудни за вас да постигнете? Защо? Напишете цел относно това, което ще правите, за да се водите от дара на любовта и да го придобивате.
Павел поучава, че дарът на пророкуването е по-голям от дара на езиците.
В 1 Коринтяните 14:1-3 Павел съветва светиите да търсят дара на пророкуването. Той казва, че дарът на пророкуването назидава или обучава околните повече от дара на езиците.
„Пророчеството се състои от боговдъхновени думи или писания, които човек получава чрез откровение от Светия Дух. Духът на пророчеството е да се свидетелства за Исус (Откровението 19:10). … Когато човек пророкува, той говори или пише това, което Бог иска той да знае за свое собствено добро или за доброто на други“ (Ръководство към Писанията, „Пророчество, пророкувам“, scriptures.lds.org).
От 1 Коринтяните 14:1-3 научаваме, че когато преподаваме и свидетелстваме чрез вдъхновение, можем да назидаваме и утешаваме другите. Един начин, по който можем да увещаваме другите (вж. стих 3), е като ги насърчаваме.
Обмислете кога преподаването или свидетелството на някой ви е напътствало, насърчило или утешило.
В 1 Коринтяните 14:4-10 Павел казва на светиите в Коринт да внимават за духа за говорене на езици. Той предупреждава, че ако се използва по неподходящ начин, дарът за езици няма да назидава Църквата, а ще отвлича вниманието на членовете от търсене на по-добри духовни дарове. Павел също поучава, че „Бог не е Бог на безредие“ (1 Коринтяните 14:33) и че всички неща в Църквата трябва да се вършат в подходящ ред.
В долната част на вашия дневник за изучаване на Писанията със задачите от днес, запишете: